Илюстрован ръкопис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Илюстрация от Келската книга, Дъблин

Илюстрован (илюстриран) ръкопис е ръкописна книга, изработена ръчно и украсена с живописни миниатюри и орнаменти, старателно изрисувани на ръка. създадена и използвана преди всичко от църковните институции през Средновековието[1]. Този вид ръкописи развиват изкуството на калиграфията в Европа.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

При изработването на книгите се използват бои от естествени пигменти и в резултат се получават удивително наситени и дълбоки червени, сини, зелени, жълти и други цветове. В англоезичната литература илюстрованите ръкописи се наричат „illuminated manuscripts“, „осветени ръкописи“ (на латински: lumen, което означава „светлина“. Това определение се отнася най-точно до ръкописите, при чиято украса е използвано тънко сребърно и златно фолио (варак). В по-широк план обаче днес така се нарича всеки религиозен ръкопис, независимо дали свързан с европейската или ислямската религиозна традиция, който е украсен с декорации, инициали, рамки и миниатюри.

Украсата е най-общо от следните категории: заставки (украсени композиции преди началото на блок с текст), инициали (украсена начална буква (бита буква)) и концовки (завършващи орнаментални мотиви в края на текста). Декоративните инициали обикновено се подразделят на такива със сюжет, с герой или чисто декоративни[1].

Бита буква „Р“ в Библия от 1407 г.

Първите илюстрирани ръкописи са създадени от келтски монаси през Средните векове. Книгите, създадени в края на първото хилядолетие от нашата ера на британските острови се считат за един от най-ярките паметници в общото културно наследство на келтите и представляват значителен принос в световната художествена култура. Сред най-ярките примери са няколко Евангелия – Келска книга, Линдисфарнските Евангелие и Евангелие от Дароу. Друг забележителен образец е Пребогатият часослов на херцог дьо Бери от XV век.Ванското четвероевангелие е илюстрован ръкопис от 12 – 13 век, написан на грузински.

В България[редактиране | редактиране на кода]

В българската история има множество оригинални илюстровани ръкописи. Макар и да не са запазени оригинални старобългарски ръкописи от преди 8 – 10 век, за тях се съди по копия, правени в Киевска Рус. Например в руския препис на „Учително евангелие“ от Константин Преславски, направен през 12 век, е съхранено изображение на княз Борис I. Под влияние на украсата, възприета във византийските ръкописи, през XIII—XIV век в славянските книги се налагат заставки, битш букви и концовки. Появяват се илюстративни цикли в царските кодекси – като Томичовия псалтир около 1360 г., Лондонското евангелие от 1356 г., Манасиевата летопис от 1344 – 45 г., Мюнхенския сръбски псалтир от края на XIV век, Киевския псалтир от 1397 г. Първата буква се украсява и оцветява в червен, син или зелен цвят или се изписва със злато.

Сражения при Троя, превземане и унищожаване на града, миниатюра 20 в Манасиевата летопис от 14 век

Един от най-ранните ръкописи на старобългарски език е Зографското четвероевангелие. Един от най-богато украсените ръкописи е Четвероевангелието на цар Иван Александър, а един от последните – Видрица на поп Минчо Кънчев.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Новев, Мартин. Илюстрирани средновековни ръкописи с декоративни символи. // 21 септември 2017. Посетен на 28 септември 2017.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Иллюминированная рукопись“ и страницата „Illuminated manuscript“ в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.