Иля Еренбург
|
Иля Еренбург Илья Григорьевич Эренбург |
|
|---|---|
| съветски писател, поет, преводач и общественик | |
 |
|
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Новодевическо гробище, Москва, Русия |
|
|
|
| Националност |
 СССР |
| Професия | писател, поет, преводач |
| Награди |
Ленин (30 април 1944) Орден на Трудовото червено знаме Червена звезда (1937) Ленин (1961) Ленинска награда за мир |
| Литература | |
| Период | 1944-1966 |
| Жанрове | разказ, повест, исторически роман, есе, очерк, стихотворение, мемоари |
| Известни творби |
„Хулио Хуренито“ „Хора, години, живот“ |
| Награди |
    |
| Семейство | |
| Баща | Герш Еренбург |
| Майка | Хана Еренбург |
| Съпруга |
Катерина Шмид Любов Козинцова |
| Деца | Ирина Еренбург |
|
|
|
| Уебсайт | |
| Иля Еренбург в Общомедия | |
Иля Григориевич Еренбург (на руски: Илья́ Григо́рьевич Эренбу́рг) е съветски писател, поет, преводач (превежда от френски и испански), публицист и общественик, двукратен лауреат на Сталинска премия (1942 и 1948 година) и лауреат на Международна Сталинска премия „За укрепване мира между народите“ (1952 година).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Киев, Руската империя в семейство на евреи. Учи в 1-ва Московска гимназия. През 1905 г. се присъединява към болшевиките. През януари 1908 г. е арестуван и по-късно освободен.
Емигрира във Франция през декември 1908 г., установява се в Париж и се занимава с литературна дейност. В периода 1914 – 1917 г., по време на Първата световна война, е кореспондент на руските вестници „Утро России“ и „Биржевые ведомости“ на Западния фронт. Завръща се в Русия през 1917 г. Живее в Берлин в периода 1921 - 1924 г.
Еренбург е близък с левите кръгове във Франция, активно сътрудничи на съветския печат. Неговото име и талант на публицист са активно използвани в съветската пропаганда за създаване на привлекателен образ на управлението на Сталин зад граница. От началото на 30-те години постоянно живее в СССР.
По време на Гражданската война в Испания (1936 - 1939) е кореспондент на вестник „Известия“.
Военен период[редактиране | редактиране на кода]
В годините на великата отечествена война е кореспондент на вестник „Червена звезда“. Проявил се със своите противонемски статии и произведения. Значителна част от тези статии са публикувани на страниците на вестниците: „Правда“, „Известия“, „Червена звезда“, събрани са и в публицистичната книга „Война“, т. 1-3 (1942 – 1944). В статиите си той използва толкова силен език на омразата срещу германските държава, армия и народ, че е било обичайно да бъдат четени на войниците и офицерите от Червената армия преди началото на атаките им. В тях той фалшифицира немската история, представяйки я единствено и само като хилядолетия на агресивни, грабителски и изтребителни войни срещу другите народи в Европа - дори братоубийствената Австро - пруска война, а Германия - като враг на света, очерняйки максимално народностните характер, качества и култура на германците, принизявайки ги до „крадци“ и „престъпници“[1], приписвайки им всевъзможни морални пороци, дехуманизирайки всички германци, без оглед на това дали са военни или цивилни, и без да различава техните пол и възраст, отричайки принадлежността им към човечеството, сравнявайки ги с „животни“ - в частност с „плъхове“ и „свине“, и „вируси“, а жените - с „вещици“, отричайки възможността немските войници да се сражават героично, злорадствайки за скръбта на германските майки и съпруги за загиналите им на фронта синове и мъже и стигайки до призиви за геноцид срещу германския народ [2]и изнасилване на германските жени [3]. Според историците тези материали са едни от причините за жестокостите на Червената армия при нахлуването й в Германия през периода октомври 1944 - май 1945 г.[4]
Следвоенен период[редактиране | редактиране на кода]
След войната пише книгата „Буря“, за която печели Сталинска премия. Положението му сред руските писатели е специфично – от една страна получава материални блага и често пътува в чужбина, а от друга страна е следен от спецслужбите. Отношението на властите към него е също двойствено и при управлението на Хрушчов и Брежнев.
Иля Еренбург умира от рак на простатата през 1967 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Илья Эренбург, Хватит!, „Красная звезда“, 11 апреля 1945 г.
- ↑ Тони Николов, Случаят Еренбург, „Либерален преглед, 9 май 2016.
- ↑ ГЕНОЦИД – ДЪЩЕРИТЕ НА ГЕРМАНИЯ 6
- ↑ Глава 9 Криминализирование Вермахта. Антинемецкая национальная и расовая травля.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
|