Иля Еренбург
|
Иля Григориевич Еренбург Илья́ Григо́рьевич Эренбу́рг |
|
|---|---|
 |
|
| Роден | 14 януари 1891 г. (стар стил) |
| Починал | 31 август 1967 г. |
| Професия | писател, поет, преводач |
| Националност |
 СССР |
| Активен период | 1944-1966 |
| Жанр | исторически роман, мемоари |
| Награди |
    |
| Уебсайт | |
| Иля Григориевич Еренбург в Общомедия | |
Иля Григориевич Еренбург (на руски: Илья́ Григо́рьевич Эренбу́рг) е съветски писател, поет, преводач (превежда от френски и испански), публицист и общественик, двукратен лауреат на Сталинска премия (1942 и 1948 година) и лауреат на Международна Сталинска премия „За укрепване мира между народите“ (1952 година).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иля Еренбург е роден в Киев, по това време част от Руската империя в семейство на евреи. Учи в 1-ва Московска гимназия. През 1905 г. се присъединява към болшевиките. През януари 1908 г. е арестуван и по-късно освободен, през декември емигрира във Франция. В Париж се занимава с литературна дейност. В периода 1914 - 1917 г. е кореспондент на руските вестници „Утро России“ и „Биржевые ведомости“ на Западния фронт. През 1917 г. се завръща в Русия. В периода 1921 - 1924 г. живее в Берлин.
Еренбург бил близък с левите кръгове във Франция, активно сътрудничил на съветския печат. Неговото име и талант на публицист са активно използвани в съветската пропаганда за създаване на привлекателен образ на управлението на Сталин зад граница. От началото на 30-те години на XX век постоянно живее в СССР.
По време на гражданската война в Испания (1936 - 1939 година) е кореспондент на вестник „Известия“.
Военен период[редактиране | редактиране на кода]
В годините на великата отечествена война е кореспондент на вестник „Червена звезда“. Проявил се със своите антифашистки статии и произведения. Значителна част от тези статии са публикувани на страниците на вестниците: „Правда“, „Известия“, „Червена звезда“, събрани са и в публицистичната книга „Война“ т. 1-3 (1942 – 1944 година).
Следвоенен период[редактиране | редактиране на кода]
След войната пише книгата „Буря“, за която печели Сталинска премия. Положението му сред руските писатели било своеобразно – от една страна получавал материални блага и често пътувал в чужбина, а от друга бил следен от спецслужбите. Също двойствено било и отношението на властите при управлението на Хрушчов и Брежнев.
Иля Еренбург умира от рак на простатата през 1967 година.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Статии от Венцеслав Константинов:
-
- В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
|
