Иля Еренбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иля Еренбург
Илья Григорьевич Эренбург
съветски писател, поет, преводач и общественик
Ilya Ehrenburg (1959).tif
Роден
Починал
31 август 1967 г. (76 г.)
ПогребанНоводевическо гробище, Москва, Русия

НационалностFlag of the Soviet Union.svg СССР
Работил вписател, поет, преводач
НаградиЛенин (30 април 1944)
Червено знаме на труда (СССР)
Червена звезда (1937)
Ленин (1961)
Ленинска награда за мир
Литература
Период1944-1966
Жанроверазказ, повест, исторически роман, есе, очерк, стихотворение, мемоари
Известни творби„Хулио Хуренито“
„Хора, години, живот“
НаградиСталинска премия (1942) Сталинска премия (1948) Международна ленинска награда „За укрепване мира между народите“
Орден на труда „Червено знаме“ 1978, 1988 Офицер на Ордена на Почетния легион
Семейство
БащаГерш Еренбург
МайкаХана Еренбург
СъпругаКатерина Шмид
Любов Козинцова
ДецаИрина Еренбург

Уебсайт
Иля Еренбург в Общомедия

Иля Григориевич Еренбург (на руски: Илья́ Григо́рьевич Эренбу́рг) е съветски писател, поет, преводач (превежда от френски и испански), публицист и общественик, двукратен лауреат на Сталинска премия (1942 и 1948 година) и лауреат на Международна Сталинска премия „За укрепване мира между народите“ (1952 година).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Довоенен период[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Киев, Руската империя в семейство на евреи. Учи в 1-ва Московска гимназия. През 1905 г. се присъединява към болшевиките. През януари 1908 г. е арестуван и по-късно освободен.

Емигрира във Франция през декември 1908 г., установява се в Париж и се занимава с литературна дейност. В периода 1914 – 1917 г., по време на Първата световна война, е кореспондент на руските вестници „Утро России“ и „Биржевые ведомости“ на Западния фронт. Завръща се в Русия през 1917 г. Живее в Берлин в периода 1921 – 1924 г.

Еренбург е близък с левите кръгове във Франция, активно сътрудничи на съветския печат. Неговото име и талант на публицист са активно използвани в съветската пропаганда за създаване на привлекателен образ на управлението на Сталин зад граница. От началото на 30-те години постоянно живее в СССР.

По време на Гражданската война в Испания (1936 – 1939) е кореспондент на вестник „Известия“.

Военен период[редактиране | редактиране на кода]

В годините на Великата отечествена война е кореспондент на вестник „Червена звезда“. Проявил се със своите около 1500 противонемски статии и произведения. Значителна част от тези статии са публикувани на страниците на вестниците: „Правда“, „Известия“, „Червена звезда“, събрани са и в публицистичната книга „Война“, т. 1-3 (1942 – 1944). В статиите си той използва толкова силен език на омразата срещу германските държава, армия и народ, че е било обичайно да бъдат четени на войниците и офицерите от Червената армия преди началото на атаките им, без да им бъде давана полагащата им се 200 грамова дажба водка. В тях той фалшифицира немската история, представяйки я единствено и само като хилядолетия на агресивни, грабителски и изтребителни войни срещу другите народи в Европа – дори братоубийствената Австро - пруска война, а Германия – като враг на света, очерняйки максимално народностните характер, качества и култура на германците, принизявайки ги до „крадци“ и „престъпници“[1], приписвайки им всевъзможни морални пороци, дехуманизирайки всички германци, без оглед на това дали са военни или цивилни, и без да различава техните пол и възраст, отричайки принадлежността им към човечеството, сравнявайки ги с „животни“ – в частност с „плъхове“ и „свине“, и „вируси“, а жените – с „вещици“, отричайки възможността немските войници да се сражават героично, злорадствайки за скръбта на германските майки и съпруги за загиналите им на фронта синове и мъже и стигайки до призиви за геноцид срещу германския народ [2]и изнасилване на германските жени [3]. Според историците тези материали са едни от причините за жестокостите на Червената армия при нахлуването й в Германия през периода октомври 1944 – май 1945 г.[4] През 1944 г. е част от съветска правителствена комисия, набедила за Катинското клане Хитлеристка Германия.

Следвоенен период[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на писателя с репродукция от портрета му (от Пикасо)

След войната пише книгата „Буря“, за която печели Сталинска награда. Положението му сред руските писатели е специфично – от една страна получава материални блага и често пътува в чужбина, а от друга страна е следен от спецслужбите. Отношението на властите към него е също двойствено и при управлението на Хрушчов и Брежнев.

Иля Еренбург умира от рак на простатата през 1967 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1910 – Стихи. Париж
  • 1911 – Я живу. Санкт-Петербург: типография товарищества „Общественная польза“
  • 1912 – Одуванчики. Париж
  • 1913 – Будни: Стихи. Париж
  • 1914 – Детское. Париж: типография Рираховского
  • 1916 – Повесть о жизни некоей Наденьки и о вещих знамениях, явленных ей. Париж
  • 1916 – Стихи о канунах. Москва: типография А. А. Левенсона
  • 1916 – О жилете Семёна Дрозда. Молитва. Париж, тип. И. Рираховского
  • 1918 – Молитва о России. 2-е изд. „В смертный час“; Киев: „Летопись“
  • 1919 – Огонь. Гомель: „Века и дни“
  • 1919 – В звёздах. Киев; 2-е изд. Берлин: „Геликон“, 1922
  • 1920 – Лик войны. София: „Российско-болгарское книгоиздательство“, 1920; Берлин: „Геликон“, 1923; Москва: „Пучина“, 1924; „ЗиФ“, 1928
  • 1921 – Кануны. Берлин: „Мысль“
  • 1921 – Раздумия. Рига; 2-е изд. Петроград: „Неопалимая купина“, 1922
  • 1921 – Неправдоподобные истории. Берлин: „С. Эфрон“
  • 1922 – Зарубежные раздумья. Москва: „Костры“
  • 1922 – О себе. Берлин: „Новая русская книга“
  • 1922 – Портреты русских поэтов. Берлин: „Аргонавты“; Москва: „Первина“, 1923.
  • 1922 – Опустошающая любовь. Берлин: „Огоньки“
  • 1922 – Золотое сердце: Мистерия; Ветер: Трагедия. Берлин: „Геликон“
  • 1922 – Необычайные похождения Хулио Хуренито. Берлин: „Геликон“; Москва: „ГИХЛ“, 1923, „ЗиФ“ 1927; Берлин: „Петрополис“, 1930
  • 1922 – А всё-таки она вертится. Берлин: „Геликон“
  • 1922 – Шесть повестей о лёгких концах. Берлин: „Геликон“; Москва: „Пучина“, 1925
  • 1922 – Жизнь и гибель Николая Курбова. Берлин: „Геликон“; Москва: „Новая Москва“, 1923
  • 1923 – Тринадцать трубок. Берлин: „Геликон“; Москва: „Новые вехи“, 1924; Москва-Ленинград: „Новелла“,1924
  • 1923 – Звериное тепло. Берлин: „Геликон“
  • 1923 – Трест „Д. Е.“ История гибели Европы. Берлин: „Геликон“; Харьков: „Госиздат“
  • 1924 – Любовь Жанны Ней. М.: изд. журнала „Россия“; Москва: „Новелла“, 1925; Москва: „ЗиФ“, 1927; Рига, 1927; Берлин: „Петрополис“, 1931
  • 1924 – Трубка. Москва: „Красная Новь“
  • 1925 – Бубновый валет и компания. Ленинград-Москва: „Петроград“
  • 1925 – Рвач. Париж: „Знание“; Одесса: „Светоч“, 1927
  • 1926 – Лето 1925 года. Москва: „Круг“
  • 1926 – Условные страдания завсегдатая кафе. Одесса: „Новая Жизнь“
  • 1926 – Три рассказа о трубках. Ленинград: „Прибой“
  • 1926 – Чёрная переправа. Москва: „Гиз“
  • 1926 – Рассказы. Москва: „Правда“
  • 1927 – В Проточном переулке. Париж: „Геликон“; Москва: „Земля и Фабрика“; Рига: „Грамату драугс“
  • 1927 – Материализация фантастики. Москва-Ленинград: „Кинопечать“
  • 1927–1929 – Собрание сочинений в 10 томах. „ЗиФ“ (вышли всего 7 томов: 1-4 и 6-8)
  • 1928 – Белый уголь или Слёзы Вертера. Ленинград: „Прибой“
  • 1928 – Бурная жизнь Лазика Ройтшванеца. Париж: „Геликон“; в России роман издан в 1990 году
  • 1928 – Рассказы. Ленинград: „Прибой“
  • 1928 – Трубка коммунара. Нижний Новгород
  • 1928 – Заговор равных. Берлин: „Петрополис“; Рига: „Грамату драугс“, 1932
  • 1929 – 10 Л. С. Хроника нашего времени. Берлин: „Петрополис“; Москва-Ленинград: ГИХЛ, 1931
  • 1930 – Виза времени. Берлин: „Петрополис“; 2-е доп. изд., Москва-Ленинград: ГИХЛ, 1931; 3-е изд., Л., 1933
  • 1931 – Фабрика снов. Берлин: „Петрополис“
  • 1931 – Англия. Москва: „Федерация“
  • 1931 – Единый фронт. Берлин: „Петрополис“
  • 1931 – Мы и они (совместно с О. Савичем). Франция; Берлин: „Петрополис“
  • 1932 – Испания. Москва: „Федерация“; 2-е доп. изд. 1935; Берлин: „Геликон“, 1933
  • 1933 – День второй. Москва: „Федерация“ и одновременно „Советская литература“
  • 1933 – Хлеб наш насущный. Москва: „Новые Вехи“ и одновременно „Советская литература“
  • 1933 – Мой Париж. Москва: „Изогиз“
  • 1933 – Москва слезам не верит. Париж: „Геликон“; Москва: „Советская литература“
  • 1934 – Затянувшаяся развязка. Москва: „Советский писатель“
  • 1934 – Гражданская война в Австрии. Москва: „Советская литература“
  • 1935 – Не переводя дыхания. Архангельск: „Севкрайиздат“; Москва: „Советский писатель“; 5-е изд., 1936
  • 1935 – Хроника наших дней. Москва: „Советский писатель“
  • 1936 – Четыре трубки. Москва: „Молодая гвардия“
  • 1936 – Границы ночи. Москва: „Советский писатель“
  • 1936 – Книга для взрослых. Москва: „Советский писатель“
  • 1937 – Вне перемирия. Москва: „Гослитиздат“
  • 1937 – Испания: том 1 „UHP“, том 2 "No pasaran! Москва-Ленинград: „ОГИЗ – ИЗОГИЗ“
  • 1937 – Что человеку надо. Москва: „Гослитиздат“
  • 1938 – Испанский закал. Москва: „Гослитиздат“
  • 1941 – Верность: (Испания. Париж): Стихи. Москва: „Гослитиздат“, 80 с.
  • 1941 – Пленённый Париж. Москва: „Гослитиздат“
  • 1941 – Гангстеры. Москва: „Гослитиздат“
  • 1941 – Бешеные волки. Москва-Ленинград: „Военмориздат“
  • 1941 – Людоеды. Путь к Германии (в 2 книгах). Москва: „Воениздат НКО“
  • 1942 – Падение Парижа. Москва: „Гослитиздат“; Магадан: „Советская Колыма“
  • 1942 – Ожесточение. Москва: „Правда“
  • 1942 – Огонь по врагу. Ташкент: „Гослитиздат“
  • 1942 – Кавказ. Ереван: „Армгиз“
  • 1942 – Ненависть. Москва: „Воениздат“
  • 1942 – Солнцеворот. Москва: „Правда“
  • 1942 – Заправилы фашистской Германии: Адольф Гитлер. Пенза: изд. газ. „Сталинское Знамя“
  • 1942 – За жизнь!. Москва: „Советский писатель“
  • 1942 – Василиск. ОГИХЛ, Куйбышев; Москва: „Гослитиздат“
  • 1942–1944 – Война (в 3-х томах). Москва: „ГИХЛ“
  • 1943 – Свобода. Поэмы. Москва: „Гослитиздат“
  • 1943 – Немец. Москва: „Воениздат НКО“
  • 1943 – Ленинграду. Ленинград: „Воениздат НКО“
  • 1943 – Падение дуче. Москва: „Госполитиздат“
  • 1943 – „Новый порядок“ в Курске. Москва: „Правда“
  • 1943 – Стихи о войне. Москва: „Советский писатель“
  • 1946 – Дерево: Стихи: 1938–1945. Москва: „Советский писатель“, 104 с.
  • 1946 – Дорогами Европы. Москва: „Правда“
  • 1947 – Буря. Магадан: изд. „Советская Колыма“ и Москва: „Советский писатель“
  • 1947 – В Америке. Москва: „Московский рабочий“
  • 1948 – Лев на площади. Москва: „Искусство“
  • 1950 – Девятый вал. Москва: „Советский писатель“, 2-е изд. 1953
  • 1952–1954 – Собрание сочинений в 5 томах. Москва: ГИХЛ
  • 1952 – За мир!. Москва: „Советский писатель“
  • 1954 – Оттепель. в 1956 переиздана в двух частях Москва: „Советский писатель“
  • 1956 – Совесть народов. Москва: „Советский писатель“
  • 1958 – Французские тетради. Москва: „Советский писатель“
  • 1959 – Стихи 1938–1958. Москва: „Советский писатель“
  • 1960 – Индия, Греция, Япония. Москва: „Советский писатель“
  • 1960 – Перечитывая Чехова. Москва: Гослитиздат
  • 1961–1967 – Люди, годы, жизнь (книги 1-6); 3-е изд., 1990; 5-е изд. „Текст“, 2005; 6-е изд. „Олма МГ“, 2013; 7-е изд. „АСТ“, 2017
  • 1962–1967 – Собрание сочинений в 9 томах. Москва: „Художественная литература“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. Илья Эренбург, Хватит!, „Красная звезда“, 11 апреля 1945 г.
  2. Тони Николов, Случаят Еренбург, „Либерален преглед, 9 май 2016.
  3. ГЕНОЦИД – ДЪЩЕРИТЕ НА ГЕРМАНИЯ 6, germantiger.blog.bg, 29 ноември 2013 г.
  4. Глава 9. Криминализирование Вермахта. Антинемецкая национальная и расовая травля.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)