Иля Еренбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иля Еренбург
Илья Григорьевич Эренбург
съветски писател, поет, преводач и общественик
Ilya Ehrenburg (1959).tif
Роден
Починал
Погребан Новодевическо гробище, Москва, Русия

Националност Флаг на СССР СССР
Професия писател, поет, преводач
Литература
Период 1944-1966
Жанрове разказ, повест, исторически роман, есе, очерк, стихотворение, мемоари
Известни творби „Хулио Хуренито“
„Хора, години, живот“
Награди Сталинска премия (1942) Сталинска премия (1948) Международна ленинска награда „За укрепване мира между народите“
Орден на труда „Червено знаме“ 1978, 1988 Офицер на Ордена на Почетния легион
Семейство
Баща Герш Еренбург
Майка Хана Еренбург
Съпруга Катерина Шмид
Любов Козинцова
Деца Ирина Еренбург

Уебсайт
Иля Еренбург в Общомедия

Иля Григориевич Еренбург (на руски: Илья́ Григо́рьевич Эренбу́рг) е съветски писател, поет, преводач (превежда от френски и испански), публицист и общественик, двукратен лауреат на Сталинска премия (1942 и 1948 година) и лауреат на Международна Сталинска премия „За укрепване мира между народите“ (1952 година).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Киев, Руската империя в семейство на евреи. Учи в 1-ва Московска гимназия. През 1905 г. се присъединява към болшевиките. През януари 1908 г. е арестуван и по-късно освободен.

Емигрира във Франция през декември 1908 г., установява се в Париж и се занимава с литературна дейност. В периода 1914 – 1917 г., по време на Първата световна война, е кореспондент на руските вестници „Утро России“ и „Биржевые ведомости“ на Западния фронт. Завръща се в Русия през 1917 г. Живее в Берлин в периода 1921 - 1924 г.

Еренбург е близък с левите кръгове във Франция, активно сътрудничи на съветския печат. Неговото име и талант на публицист са активно използвани в съветската пропаганда за създаване на привлекателен образ на управлението на Сталин зад граница. От началото на 30-те години постоянно живее в СССР.

По време на Гражданската война в Испания (1936 - 1939) е кореспондент на вестник „Известия“.

Военен период[редактиране | редактиране на кода]

В годините на великата отечествена война е кореспондент на вестник „Червена звезда“. Проявил се със своите противонемски статии и произведения. Значителна част от тези статии са публикувани на страниците на вестниците: „Правда“, „Известия“, „Червена звезда“, събрани са и в публицистичната книга „Война“, т. 1-3 (1942 – 1944). В статиите си той използва толкова силен език на омразата срещу германските държава, армия и народ, че е било обичайно да бъдат четени на войниците и офицерите от Червената армия преди началото на атаките им. В тях той фалшифицира немската история, представяйки я единствено и само като хилядолетия на агресивни, грабителски и изтребителни войни срещу другите народи в Европа - дори братоубийствената Австро - пруска война, а Германия - като враг на света, очерняйки максимално народностните характер, качества и култура на германците, принизявайки ги до „крадци“ и „престъпници“[1], приписвайки им всевъзможни морални пороци, дехуманизирайки всички германци, без оглед на това дали са военни или цивилни, и без да различава техните пол и възраст, отричайки принадлежността им към човечеството, сравнявайки ги с „животни“ - в частност с „плъхове“ и „свине“, и „вируси“, а жените - с „вещици“, отричайки възможността немските войници да се сражават героично, злорадствайки за скръбта на германските майки и съпруги за загиналите им на фронта синове и мъже и стигайки до призиви за геноцид срещу германския народ [2]и изнасилване на германските жени [3]. Според историците тези материали са едни от причините за жестокостите на Червената армия при нахлуването й в Германия през периода октомври 1944 - май 1945 г.[4]

Следвоенен период[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на писателя с репродукция от портрета му (от Пикасо)

След войната пише книгата „Буря“, за която печели Сталинска премия. Положението му сред руските писатели е специфично – от една страна получава материални блага и често пътува в чужбина, а от друга страна е следен от спецслужбите. Отношението на властите към него е също двойствено и при управлението на Хрушчов и Брежнев.

Иля Еренбург умира от рак на простатата през 1967 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. Илья Эренбург, Хватит!, „Красная звезда“, 11 апреля 1945 г.
  2. Тони Николов, Случаят Еренбург, „Либерален преглед, 9 май 2016.
  3. ГЕНОЦИД – ДЪЩЕРИТЕ НА ГЕРМАНИЯ 6
  4. Глава 9 Криминализирование Вермахта. Антинемецкая национальная и расовая травля.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)