Иля Еренбург

Иля Еренбург Илья Григорьевич Эренбург
	съветски писател, поет, преводач и общественик
Роден	14 януари 1891 г. (стар стил) Киев, Руска империя
Починал	31 август 1967 г. (76 г.) Москва, СССР
Погребан	Новодевическо гробище, Москва, Русия
Националност	СССР
Работил в	писател, поет, преводач
Награди	Ленин (30 април 1944); Червено знаме на труда (СССР); Червена звезда (1937); Ленин (1961); Ленинска награда за мир
Литература
Период	1944-1966
Жанрове	разказ, повест, исторически роман, есе, очерк, стихотворение, мемоари
Известни творби	„Хулио Хуренито“; „Хора, години, живот“
Награди	;
Семейство
Баща	Герш Еренбург
Майка	Хана Еренбург
Съпруга	Катерина Шмид; Любов Козинцова
Деца	Ирина Еренбург
Уебсайт	Страница в IMDb
	Иля Еренбург в Общомедия

Иля Григориевич Еренбург (на руски: Илья́ Григо́рьевич Эренбу́рг) е съветски писател, поет, преводач (превежда от френски и испански), публицист и общественик, двукратен лауреат на Сталинска премия (1942 и 1948 година) и лауреат на Международна Сталинска премия „За укрепване мира между народите“ (1952 година).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Довоенен период[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Киев, Руската империя в семейство на евреи. Учи в 1-ва Московска гимназия. През 1905 г. се присъединява към болшевиките. През януари 1908 г. е арестуван и по-късно освободен.

Емигрира във Франция през декември 1908 г., установява се в Париж и се занимава с литературна дейност. В периода 1914 – 1917 г., по време на Първата световна война, е кореспондент на руските вестници „Утро России“ и „Биржевые ведомости“ на Западния фронт. Завръща се в Русия през 1917 г. Живее в Берлин в периода 1921 – 1924 г.

Еренбург е близък с левите кръгове във Франция, активно сътрудничи на съветския печат. Неговото име и талант на публицист са активно използвани в съветската пропаганда за създаване на привлекателен образ на управлението на Сталин зад граница. От началото на 30-те години постоянно живее в СССР.

По време на Гражданската война в Испания (1936 – 1939) е кореспондент на вестник „Известия“.

Военен период[редактиране | редактиране на кода]

В годините на Великата отечествена война е кореспондент на вестник „Червена звезда“. Проявил се със своите около 1500 противонемски статии и произведения. Значителна част от тези статии са публикувани на страниците на вестниците: „Правда“, „Известия“, „Червена звезда“, събрани са и в публицистичната книга „Война“, т. 1-3 (1942 – 1944). В статиите си той използва толкова силен език на омразата срещу германските държава, армия и народ, че е било обичайно да бъдат четени на войниците и офицерите от Червената армия преди началото на атаките им, без да им бъде давана полагащата им се 200 грамова дажба водка. В тях той фалшифицира немската история, представяйки я единствено и само като хилядолетия на агресивни, грабителски и изтребителни войни срещу другите народи в Европа – дори братоубийствената Австро - пруска война, а Германия – като враг на света, очерняйки максимално народностните характер, качества и култура на германците, принизявайки ги до „крадци“ и „престъпници“^[1], приписвайки им всевъзможни морални пороци, дехуманизирайки всички германци, без оглед на това дали са военни или цивилни, и без да различава техните пол и възраст, отричайки принадлежността им към човечеството, сравнявайки ги с „животни“ – в частност с „плъхове“ и „свине“, и „вируси“, а жените – с „вещици“, отричайки възможността немските войници да се сражават героично, злорадствайки за скръбта на германските майки и съпруги за загиналите им на фронта синове и мъже и стигайки до призиви за геноцид срещу германския народ ^[2]и изнасилване на германските жени ^[3]. Според историците тези материали са едни от причините за жестокостите на Червената армия при нахлуването й в Германия през периода октомври 1944 – май 1945 г.^[4] През 1944 г. е част от съветска правителствена комисия, набедила за Катинското клане Хитлеристка Германия.

Следвоенен период[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на писателя с репродукция от портрета му (от Пикасо)

След войната пише книгата „Буря“, за която печели Сталинска награда. Положението му сред руските писатели е специфично – от една страна получава материални блага и често пътува в чужбина, а от друга страна е следен от спецслужбите. Отношението на властите към него е също двойствено и при управлението на Хрушчов и Брежнев.

Иля Еренбург умира от рак на простатата през 1967 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

1910 – Стихи. Париж
1911 – Я живу. Санкт-Петербург: типография товарищества „Общественная польза“
1912 – Одуванчики. Париж
1913 – Будни: Стихи. Париж
1914 – Детское. Париж: типография Рираховского
1916 – Повесть о жизни некоей Наденьки и о вещих знамениях, явленных ей. Париж
1916 – Стихи о канунах. Москва: типография А. А. Левенсона
1916 – О жилете Семёна Дрозда. Молитва. Париж, тип. И. Рираховского
1918 – Молитва о России. 2-е изд. „В смертный час“; Киев: „Летопись“
1919 – Огонь. Гомель: „Века и дни“
1919 – В звёздах. Киев; 2-е изд. Берлин: „Геликон“, 1922
1920 – Лик войны. София: „Российско-болгарское книгоиздательство“, 1920; Берлин: „Геликон“, 1923; Москва: „Пучина“, 1924; „ЗиФ“, 1928
1921 – Кануны. Берлин: „Мысль“
1921 – Раздумия. Рига; 2-е изд. Петроград: „Неопалимая купина“, 1922
1921 – Неправдоподобные истории. Берлин: „С. Эфрон“
1922 – Зарубежные раздумья. Москва: „Костры“
1922 – О себе. Берлин: „Новая русская книга“
1922 – Портреты русских поэтов. Берлин: „Аргонавты“; Москва: „Первина“, 1923.
1922 – Опустошающая любовь. Берлин: „Огоньки“
1922 – Золотое сердце: Мистерия; Ветер: Трагедия. Берлин: „Геликон“
1922 – Необычайные похождения Хулио Хуренито. Берлин: „Геликон“; Москва: „ГИХЛ“, 1923, „ЗиФ“ 1927; Берлин: „Петрополис“, 1930
1922 – А всё-таки она вертится. Берлин: „Геликон“
1922 – Шесть повестей о лёгких концах. Берлин: „Геликон“; Москва: „Пучина“, 1925
1922 – Жизнь и гибель Николая Курбова. Берлин: „Геликон“; Москва: „Новая Москва“, 1923
1923 – Тринадцать трубок. Берлин: „Геликон“; Москва: „Новые вехи“, 1924; Москва-Ленинград: „Новелла“,1924
1923 – Звериное тепло. Берлин: „Геликон“
1923 – Трест „Д. Е.“ История гибели Европы. Берлин: „Геликон“; Харьков: „Госиздат“
1924 – Любовь Жанны Ней. М.: изд. журнала „Россия“; Москва: „Новелла“, 1925; Москва: „ЗиФ“, 1927; Рига, 1927; Берлин: „Петрополис“, 1931
1924 – Трубка. Москва: „Красная Новь“
1925 – Бубновый валет и компания. Ленинград-Москва: „Петроград“
1925 – Рвач. Париж: „Знание“; Одесса: „Светоч“, 1927
1926 – Лето 1925 года. Москва: „Круг“
1926 – Условные страдания завсегдатая кафе. Одесса: „Новая Жизнь“
1926 – Три рассказа о трубках. Ленинград: „Прибой“
1926 – Чёрная переправа. Москва: „Гиз“
1926 – Рассказы. Москва: „Правда“
1927 – В Проточном переулке. Париж: „Геликон“; Москва: „Земля и Фабрика“; Рига: „Грамату драугс“
1927 – Материализация фантастики. Москва-Ленинград: „Кинопечать“
1927–1929 – Собрание сочинений в 10 томах. „ЗиФ“ (вышли всего 7 томов: 1-4 и 6-8)
1928 – Белый уголь или Слёзы Вертера. Ленинград: „Прибой“
1928 – Бурная жизнь Лазика Ройтшванеца. Париж: „Геликон“; в России роман издан в 1990 году
1928 – Рассказы. Ленинград: „Прибой“
1928 – Трубка коммунара. Нижний Новгород
1928 – Заговор равных. Берлин: „Петрополис“; Рига: „Грамату драугс“, 1932
1929 – 10 Л. С. Хроника нашего времени. Берлин: „Петрополис“; Москва-Ленинград: ГИХЛ, 1931
1930 – Виза времени. Берлин: „Петрополис“; 2-е доп. изд., Москва-Ленинград: ГИХЛ, 1931; 3-е изд., Л., 1933
1931 – Фабрика снов. Берлин: „Петрополис“
1931 – Англия. Москва: „Федерация“
1931 – Единый фронт. Берлин: „Петрополис“
1931 – Мы и они (совместно с О. Савичем). Франция; Берлин: „Петрополис“
1932 – Испания. Москва: „Федерация“; 2-е доп. изд. 1935; Берлин: „Геликон“, 1933
1933 – День второй. Москва: „Федерация“ и одновременно „Советская литература“
1933 – Хлеб наш насущный. Москва: „Новые Вехи“ и одновременно „Советская литература“
1933 – Мой Париж. Москва: „Изогиз“
1933 – Москва слезам не верит. Париж: „Геликон“; Москва: „Советская литература“
1934 – Затянувшаяся развязка. Москва: „Советский писатель“
1934 – Гражданская война в Австрии. Москва: „Советская литература“
1935 – Не переводя дыхания. Архангельск: „Севкрайиздат“; Москва: „Советский писатель“; 5-е изд., 1936
1935 – Хроника наших дней. Москва: „Советский писатель“
1936 – Четыре трубки. Москва: „Молодая гвардия“
1936 – Границы ночи. Москва: „Советский писатель“
1936 – Книга для взрослых. Москва: „Советский писатель“
1937 – Вне перемирия. Москва: „Гослитиздат“
1937 – Испания: том 1 „UHP“, том 2 "No pasaran! Москва-Ленинград: „ОГИЗ – ИЗОГИЗ“
1937 – Что человеку надо. Москва: „Гослитиздат“
1938 – Испанский закал. Москва: „Гослитиздат“
1941 – Верность: (Испания. Париж): Стихи. Москва: „Гослитиздат“, 80 с.
1941 – Пленённый Париж. Москва: „Гослитиздат“
1941 – Гангстеры. Москва: „Гослитиздат“
1941 – Бешеные волки. Москва-Ленинград: „Военмориздат“
1941 – Людоеды. Путь к Германии (в 2 книгах). Москва: „Воениздат НКО“
1942 – Падение Парижа. Москва: „Гослитиздат“; Магадан: „Советская Колыма“
1942 – Ожесточение. Москва: „Правда“
1942 – Огонь по врагу. Ташкент: „Гослитиздат“
1942 – Кавказ. Ереван: „Армгиз“
1942 – Ненависть. Москва: „Воениздат“
1942 – Солнцеворот. Москва: „Правда“
1942 – Заправилы фашистской Германии: Адольф Гитлер. Пенза: изд. газ. „Сталинское Знамя“
1942 – За жизнь!. Москва: „Советский писатель“
1942 – Василиск. ОГИХЛ, Куйбышев; Москва: „Гослитиздат“
1942–1944 – Война (в 3-х томах). Москва: „ГИХЛ“
1943 – Свобода. Поэмы. Москва: „Гослитиздат“
1943 – Немец. Москва: „Воениздат НКО“
1943 – Ленинграду. Ленинград: „Воениздат НКО“
1943 – Падение дуче. Москва: „Госполитиздат“
1943 – „Новый порядок“ в Курске. Москва: „Правда“
1943 – Стихи о войне. Москва: „Советский писатель“
1946 – Дерево: Стихи: 1938–1945. Москва: „Советский писатель“, 104 с.
1946 – Дорогами Европы. Москва: „Правда“
1947 – Буря. Магадан: изд. „Советская Колыма“ и Москва: „Советский писатель“
1947 – В Америке. Москва: „Московский рабочий“
1948 – Лев на площади. Москва: „Искусство“
1950 – Девятый вал. Москва: „Советский писатель“, 2-е изд. 1953
1952–1954 – Собрание сочинений в 5 томах. Москва: ГИХЛ
1952 – За мир!. Москва: „Советский писатель“
1954 – Оттепель. в 1956 переиздана в двух частях Москва: „Советский писатель“
1956 – Совесть народов. Москва: „Советский писатель“
1958 – Французские тетради. Москва: „Советский писатель“
1959 – Стихи 1938–1958. Москва: „Советский писатель“
1960 – Индия, Греция, Япония. Москва: „Советский писатель“
1960 – Перечитывая Чехова. Москва: Гослитиздат
1961–1967 – Люди, годы, жизнь (книги 1-6); 3-е изд., 1990; 5-е изд. „Текст“, 2005; 6-е изд. „Олма МГ“, 2013; 7-е изд. „АСТ“, 2017
1962–1967 – Собрание сочинений в 9 томах. Москва: „Художественная литература“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Иля Еренбург.

↑ Илья Эренбург, Хватит!, „Красная звезда“, 11 апреля 1945 г.
↑ Тони Николов, Случаят Еренбург, „Либерален преглед, 9 май 2016.
↑ ГЕНОЦИД – ДЪЩЕРИТЕ НА ГЕРМАНИЯ 6, germantiger.blog.bg, 29 ноември 2013 г.
↑ Глава 9. Криминализирование Вермахта. Антинемецкая национальная и расовая травля.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)

[1] Илья Эренбург, Хватит!, „Красная звезда“, 11 апреля 1945 г.

[2] Тони Николов, Случаят Еренбург, „Либерален преглед, 9 май 2016.

[3] ГЕНОЦИД – ДЪЩЕРИТЕ НА ГЕРМАНИЯ 6, germantiger.blog.bg, 29 ноември 2013 г.

[4] Глава 9. Криминализирование Вермахта. Антинемецкая национальная и расовая травля.

[1]

[2]

[3]

[4]