Ил дьо Франс (овца)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Ил дьо Франс е френска порода овце с предназначение добив на и месо и вълна.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Тази порода е създадена през 1830 г. във Френския ветеринарен колеж в Париж. Името на породата е в резултат на района, в който е създадена - Ил дьо Франс. Породообразуването е в резултат на кръстосване на овце майки от породата Рамбуйе с кочове от породата Лестър и целенасочена селекция на получените приплоди с цел да се получат животни с добра месодайност и със средно нежна вълна. В резултат на дългогодишна племенна работа са получени едри и ранозрели животни с добра месодайност.[1] Добрите приспособителни качества към различни климатични условия правят породата предпочитана месодайна овца в различни части на света. В България е внесена за пръв път през 1968 г.[2]

Към 2008 г. броят на представителите на породата в България е бил 3363 индивида.

Рисков статус (за България) – рядко разпространена.

Описание и характеристика на породата[редактиране | редактиране на кода]

Главата е голяма и широка, бяла и зарунена до очната линия. Шията е къса и замускулена. Краката са бели и обрасли с вълна до скакателните стави. Тялото е правоъгълно, гърдите са дъблоки, а краката са добре замускулени и подчертават месодайните качества на породата. Вълната е бяла.

Овцете са с тегло 65 – 70 kg, а кочовете 110 – 120 kg. Средният настриг на вълна е 4 – 5 kg при овцете и 5 – 6 kg при кочовете. Плодовитостта е в рамките на 180 – 200%.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Породи селскостопански животни в България, Авторски колектив, Каталог, Второ преработено издание, издателство ИФО Дизайн ООД, ISBN 978-954-92216-3-3, 2008 г. стр.100

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]