Имануел Херман Фихте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Имануел Херман Фихте
Immanuel Hermann von Fichte
германски философ

Роден
Починал
8 август 1879 г. (83 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XIX век
Школа Идеализъм
Интереси Метафизика, етика, философия на религията
Образование Берлински университет
Имануел Херман Фихте в Общомедия

Имануел Херман фон Фихте (на немски: Immanuel Hermann von Fichte) е германски философ, син на Йохан Готлиб Фихте. Той е роден през 1797 година в Йена. След като преподава в Саарбрюкен и Дюселдорф, от 1836 до 1842 година е преподавател в Бонския университет, а от 1842 до пенсионирането си през 1875 година — в Тюбингенския университет. Умира в Щутгарт през 1879 година.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Sätze zur Vorschule der Theologie (1826)
  • Beiträge zur Charakteristik der neueren Philosophie (1828 и 1841)
  • Ueber Gegensätze, Wendepunkt und Ziel heutiger Philosophie (1832)
  • Das Erkennen als Selbsterkennen (1833)
  • Ontologie (1836)
  • Die Idee der Persönlichkeit und der individuellen Fortdauer (1834 и 1855)
  • Speculative Theologie (1846—1847)
  • System der Ethik (1850—1853)
  • Anthropologie (1856 и 1876)
  • Zur Seelenf rage (1859)
  • Psychologie (1864)
  • Die Seelenfortdauer und die Weltstellung des Menschen (1867)
  • Vermischte Schriften (1869)
  • Die theistische Weltansicht und ihre Berechtigung (1873)
  • Fragen und Bedenken über die nächste Fortbildung deutscher Speculation (1876)
  • Der neuere Spiritualismus, sein Werth und seine Täuschungen (1878)