Имануел Херман Фихте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Имануел Херман Фихте
Immanuel Hermann von Fichte
германски философ

Роден
Починал
Погребан Щутгарт, Германия

Образование Хумболтов университет на Берлин
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XIX век
Школа Идеализъм
Интереси Метафизика, етика, философия на религията
Образование Берлински университет
Имануел Херман Фихте в Общомедия

Имануел Херман фон Фихте (на немски: Immanuel Hermann von Fichte) е германски философ, син на Йохан Готлиб Фихте. Той е роден през 1797 година в Йена. След като преподава в Саарбрюкен и Дюселдорф, от 1836 до 1842 година е преподавател в Бонския университет, а от 1842 до пенсионирането си през 1875 година — в Тюбингенския университет. Умира в Щутгарт през 1879 година.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Sätze zur Vorschule der Theologie (1826)
  • Beiträge zur Charakteristik der neueren Philosophie (1828 и 1841)
  • Ueber Gegensätze, Wendepunkt und Ziel heutiger Philosophie (1832)
  • Das Erkennen als Selbsterkennen (1833)
  • Ontologie (1836)
  • Die Idee der Persönlichkeit und der individuellen Fortdauer (1834 и 1855)
  • Speculative Theologie (1846—1847)
  • System der Ethik (1850—1853)
  • Anthropologie (1856 и 1876)
  • Zur Seelenf rage (1859)
  • Psychologie (1864)
  • Die Seelenfortdauer und die Weltstellung des Menschen (1867)
  • Vermischte Schriften (1869)
  • Die theistische Weltansicht und ihre Berechtigung (1873)
  • Fragen und Bedenken über die nächste Fortbildung deutscher Speculation (1876)
  • Der neuere Spiritualismus, sein Werth und seine Täuschungen (1878)