Императорски конституции

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Древен Рим

Roman SPQR banner.svg


Тази статия  е част от сериите
за Древен Рим.


Периоди
Седемте царе на Рим
753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.
Римска република
508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.
Римска империя
27 пр.н.е. – 476/1453
Принципат
Западна империя
Доминат
Източна империя
Обикновени магистратури

Консул
Претор
Квестор
Промагистрат

Едил
Трибун
Цензор
Управител на Рим

Извънредни магистратури

Диктатор
Началник на конницата

Триумвират
Децемвири
 

Мандатни длъжности

Понтифекс
Легат
Dux
Officium
Префект
Викариус
Vigintisexviri
Ликтор

Магистър Милитум
Император
Принцепс
Август
Цезар
Тетрархия

Институции, римско право

Сенат
Cursus honorum
Римско събрание
Колегии

Римско право
Римско гражданство
Imperium


редактиране

Императорските конституции или Римските конституции са актове на римските императори с които се създават държавни регламенти, посредством които се управлява Римската империя.

История[редактиране | редактиране на кода]

Императорските конституции заместват Сенатусконсултите от времето на Принципата след т.нар. година на петимата императори - 193 г. и потушаването на бунта срещу Север.

Сенатконсултите са въведени по времето на император Адриан през 138 г. след победата във Втората юдейско римска война, заличаването на Йерусалим и издигането на Елия Капитолина, и имали смисъла и силата на днешните закони. Сенатконсултите от своя страна заменили едиктите на съдебните магистрати и претора от времето на Римската република, когато Сенатът не е имал законодателна власт.

При управлението на Северите законодателната власт преминала от Сената към императора. В качеството си на законодател (посредством имперската канцелария) императорът станал този, който законодателства.

По времето на Домината разликите между отделните видове конституции се загубват, за да се възродят вече като християнски след приемането на християнството първо за равноправна през 313 г., а сетне и за държавна религия на Римската империя.

Форма[редактиране | редактиране на кода]

Императорски конституции са издавани под формата на:

  1. едикти /edicta/ (за разлика от магистратските, императорските имали действие за цялата империя подобно на нормативен акт, но само във времето, през което императора управлява - Intuitu personae /по времето на Османската империя, Румът бил управляван по същия начин - държавните актове на султана имали действие във времето само за периода на персоналното му управление/);
  2. декрети /decrera/ (решения по конкретни дела);
  3. епистоли /рескрипти - rescripta/ - отговори на конкретни запитвания по юридически казуси от императорската канцелария;
  4. мандати /mandata/ (особен вид нареждания под формата на послания, които императорът отправял към администрацията в Римската империя).

Кодифициране на конституциите[редактиране | редактиране на кода]

Първият опит за кодифициране, обаче само на конституциите на "християнските" императори - след Константин Велики, бил кодексът на Теодосий.

Едва по времето на Юстиниан Велики, посредством Корпус юрис цивилис било цялостно кодифицирано римското наследство в областта на римското право:

  1. частно (ius civile);
  2. преторско;
  3. на народите (ius gentium) и
  4. на империума.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]