Императорски скорпион
| Императорски скорпион | ||||||||||||||||
.jpg) | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Koch, 1841 | ||||||||||||||||
| Императорски скорпион в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Императорският скорпион (Pandinus imperator) е един от най-големите скорпиони в света.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Възрастен индивид достига средно до около 15 – 20 cm на дължина и тегло до 30 грама. Рекордът се държи от Heterometrus swammerdami, достигащ до 28 cm на дължина и тегло около 56 грама. Императорските скорпиони са черни със зелени или кафяви оттенъци и имат впечатляващи щипки. Въпреки тъмния им цвят, когато биват изложени на ултравиолетова светлина те светят в синьо-зелено.[1]
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Императорските скорпиони произхождат от Западна Африка и живеят в топла и влажна среда. Активни са нощем, а денем се крият между корените на дърветата във влажните джунгли. Срещат се най-вече в Бенин, Кот д'Ивоар, Гана, Гвинея, Либерия, Нигерия и Того.[2]
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Женските скорпиони са по-едри от мъжките. Те имат по-широко тяло и по-големи щипки. Бременността им продължава от 8 месеца до повече от година. Както при повечето други скорпиони женската ражда малките живи (около 10 – 25 на брой), след което им помага да се покачат на гърба ѝ, където ги носи около месец докато сменят първата си кожа. Това се повтаря 5 – 6 пъти до края на живота им, който обикновено варира от 5 до 8 години.
Хранене[редактиране | редактиране на кода]
Възрастните скорпиони се хранят сами с живи щурци, скакалци и хлебарки, а малките се хранят с хванати от майка им насекоми.
Още[редактиране | редактиране на кода]
За разлика от повечето си роднини този вид скорпиони не са особено опасни. Тяхното жило може да се сравни с това на пчела и ужилването е болезнено, но обикновено не се налага медицинска намеса. Отровата на императорския скорпион съдържа токсин наречен императоксин.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Emperor scorpion (Pandinus imperator), архив на оригинала от 21 септември 2013, https://web.archive.org/web/20130921061009/http://www.arkive.org/emperor-scorpion/pandinus-imperator/, посетен на 29 юли 2011
- ↑ UNEP-WCMC. Pandinus imperator (Koch, 1841) Архив на оригинала от 2011-08-07 в Wayback Machine.
- ↑ Fernando Z. Zamudio, Renaud Conde, Carolina Arévalo, Baltazar Becerril, Brian M. Martin, Hector H. Valdivia & Lourival D. Possani (1997). „The mechanism of inhibition of ryanodine receptor channels by imperatoxin I, a heterodimeric protein from the scorpion Pandinus imperator“. Journal of Biological Chemistry 272 (18): 11886 – 11894. DOI:10.1074/jbc.272.18.11886. PMID 9115249.