Императрица Екатерина Великая (линеен кораб, 1914)
| „Императрица Екатерина Велика“ „Императрица Екатерина Великая“ от 18 април 1917 г. „Свободная Россия“ | |
 Линейният кораб „Императрица Екатерина Велика“ на пощенска марка | |
| Флаг |  Руска империя РСФСР |
|---|---|
| Клас и тип | Линеен кораб от типа „Императрица Мария“ |
| Производител | Наваль в Николаев, Руска империя |
| Служба | |
| Заложен | 17 октомври 1911 г. |
| Спуснат на вода | 24 май 1914 г. |
| Влиза в строй | 5 октомври 1915 г. |
| Изведен от експлоатация | потопен от есминеца „Керчь“ на 18 юни 1918 г. |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 23 789 t (нормална) 25 039 t (пълна) |
| Дължина | 168,0 m (максимална) |
| Ширина | 27,43 m |
| Газене | 9,0 m |
| Броня | главен пояс: 262,5 mm; горен пояс: 75 – 100 mm; цитадела: 100 – 125 mm; краища палуби: 12 – 50 mm; барбети: 250 – 125 mm; кули ГК: 250 – 125 mm; бойна рубка: 200 – 300 mm |
| Задвижване | 4 парни турбини Parsons; 20 парни водотръбни котли Yarrow; 4 гребни винта; 26 000 к.с. (проектна) |
| Скорост | 21 възела (38,9 km/h) |
| Далечина на плаване | 3000 морски мили при 10 възела ход |
| Екипаж | 1220 души |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 4x3 305 mm; 20x1 130 mm Зенитна артилерия: 5x1 75 mm |
| Торпедно въоръжение | 4x1 457 mm ТА |
| „Императрица Екатерина Велика“ в Общомедия | |
Императрица Екатерина Велика (на руски: Императрица Екатерина Великая) е руски линеен кораб-дредноут от типа „Императрица Мария“. Кръстен е в чест на руската императрица Екатерина II Велика. Активно се използва в бойните операции на руския Черноморски флот по време на Първата световна война.
Названието на кораба нееднократно се променя. На 11 октомври 1911 г. е предварително зачислен в списъците на Императорския флот под названието: „Екатерина II“ (в памет за първия черноморски броненосец), заложен е на 11 юни 1911 г. (според други данни на 17 октомври 1911 г.) в завода на Дружество на Николаевските заводи и корабостроителници (на руски: Общества Николаевских заводов и верфей) („ОНЗиВ“, впоследствие „Наваль“) в Николаев, в същия ден на залагането на еднотипните му линкори в завода на „Руссуд“: „Императрица Мария“ и „Император Александр III“. На 27 юни 1915 г., при зачисляването си в действащия състав на флота, е преименуван на „Императрица Екатерина Великая“, във връзка с това, че аналогичните кораби, заложени в завода „Руссуд“, изначално имат названия с императорски титли, на 18 април 1917 г. е преименуван на „Свободная Россия“.
В процеса на построяването си корабът е подложен на модернизация с оглед недостатъците, проявили се в хода на държавните изпитания на главния дредноут „Императрица Мария“. Отличителните особености на силуета са: бушпритен прилив в носовата част на корпуса; преместване, с цел да се олекоти носовата част на съда, с две шпации (2,4 метра) към кърмата на всички бойни рубки, мачти и комини, на всички кули на главния калибър и на всички казематни оръдия на противоминния калибър, индивидуално конструктивно-архитектурно изпълнение на мостиците на носовата бойна рубка.
Работно проектиране и построяване[редактиране | редактиране на кода]
В процеса на работното проектиране и построяването в първоначалния базов проект са внесени съществени изменения, с оглед недостатъците проявени в процеса на държавните изпитания на главния линкор – „Императрица Мария“. В тази връзка този кораб се явява модифициран вариант по отношение на главния на проекта.
История на службата[редактиране | редактиране на кода]
Заедно с крайцера „Память Меркурия“ влиза във втора тактическа маневрена група. Участва в набезите по турското крайбрежие. От 5 февруари до 18 април 1916 г. взема участие в Трапезундската операция на Кавказския фронт.
На 8 януари 1916 г., по време на поредното патрулиране се среща с германския линеен крайцер „Гьобен“ (в този момент формално турски крайцер „Явуз Султан Селим“). След размяна на залпове от максимална дистанция туркият крайцер се оттегля. Руският линкор започва преследване, продължавайки да води огън от 305-мм оръдия още 30 минути, като последните залпове са направени от дистанция над 20 км (120 каб.)[1]. „Явуз“ получава само осколъчни попадения и влиза в Босфора[2].
През юни 1917 г. прикрива миниране в района на Босфора. На 14 ноември 1917 г. излиза в морето за прихващането на германо-турския крайцер „Бреслау“ (формално – „Мидили“).
След 1917 г.[редактиране | редактиране на кода]
На 30 април 1918 г. линкорът и някои от другите кораби на Черноморския флот са преведени от Севастопол, зает от немците, в Новоросийск. Германските власти, окупиращи към този момент по-голямата част от Крим, изискват корабите да се върнат в Севастопол. По решение на съветското правителство, за да се избегне тяхното пленяване от немците, линкорът е потопен с торпеда, пуснати от есминеца „Керчь“[3][4].
След 1930 г. ЕПРОН изважда две от кулите на главния калибър, лежащи в съседство с корпуса. Самият линкор лежи на грунта, нагоре с дъното, на дълбочина 42 метра, с ниво над грунта 13 метров. Преди да се пристъпи към изваждането на корпуса е необходимо да се извадят от погребите на кораба боеприпасите – няколкостотин тона снаряди и полузаряди с барут. За изваждането на боезапаса са привлечени курсанти от Водолазната школа под ръководството на опитните водолази И. Т. Чертан и В. И. Правдин.
За да се проникне в погребите възниква необходимостта да се пробият входове в дъното на линкора. Първият заряд сработва успешно и пътят към единия от погребите е открит. Чертан залага още един боезаряд над снарядния погреб. При взрива на заряда детонират снарядите на главния калибър. Водата изкача на височина над 100 метра, вълната едва не потопява водолазния бот, хората са отнесени от палубите на катерите от подсигуряването. Чертан, който се намира без шлем, в тежко водолазно снаряжение, е изхвърлен от вълната зад борда. Курсантите едва успяват да го спасят. След изследването на линкора от комисия на ЕПРОН, поради силното разрушаване на корпуса, е взето решение изваждането му да бъде прекратено.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Максималната скорост на хода на „Екатерина Велика“ съставлява 21 възела по сравнение с 25 възела на „Явуз“
- ↑ „German Battlecruisers 1914 – 18“ стр. 19
- ↑ Верстюк А. Н., Гордеев С. Ю. Корабли минных дивизий. От „Новика“ до „Гогланда“. М., 2006. с. 111.
- ↑ Чернышов А. А. «Новики». Лучшие эсминцы Российского Императорского флота. М., 2007. с. 216.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Р. М. Мельников. Линейные корабли типа „Императрица Мария“. 1993, 32 с. ISBN 5-85875-024-9.
- Ю. В. Апальков. Боевые корабли Русского флота 8.1914 – 10.1917 гг. СПб, 1996, 224 с. ISBN 5-7559-0018-3.
- All the World's Battleships: 1906 to the present. издание 1996. Лондон, 1987. ISBN 0-85177-691-4. с. 190.
- Gary Staff. German Battlecruisers 1914 – 18. 2006.
- Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
- Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- IMPERATRITSA MARIYA battleships (1915 – 1917) ((en))
- www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
- ship.bsu.by Архив на оригинала от 2020-05-04 в Wayback Machine. ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Императрица Екатерина Великая (линеен кораб, 1914)
| |||||||||||||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Императрица Екатерина Великая (линкор)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |