Инаятула Кан
| Инаятула Кан | |
|---|---|
| Крал на Афганистан | |
 Портретна снимка от 1929 г. | |
| Управление | от 14 януари 1929 г. до 17 януари 1929 г. 3 дни |
| Коронация | 14 януари 1929 г. |
| Наследил | Аманула Кан |
| Наследник | Хабибула Калакани |
| Лични данни | |
| Роден | 20 октомври 1888 г.
|
| Починал | |
| Семейство | |
| Династия | Баракзай |
| Баща | Хабибула Кан |
| Майка | Джамал Бегум |
| Брак | Хайрия |
| Инаятула Кан в Общомедия | |
Инаятула Кан (на пущунски: امير عنايت الله خان) е крал на Афганистан[1] от 14 януари 1929 г. до 17 януари 1929 г. Той е син на бившия афганистански крал Хабибула Кан. Краткото царуване на Инаятула завършва с абдикирането му.
В средата на нощта на 14 януари 1929 г. Аманула Кан предава короната на брат си Инаятула и се опитва да избяга тайно от Кабул в Кандахар. Въпреки това, Хабибула Калакани и неговите последователи преследват Аманула и неговият Rolls-Royce с коне, но Аманула успява да избяга.
След бягството на краля, Хабибула Калакани написва писмо до крал Инаятула, с ултиматум да се предаде или да се подготви за война. Отговорът на новия крал е, че никога не е искал да бъде крал и се съгласява да абдикира и да провъзгласи Хабибула Калакани за крал на 18 януари 1929 г.[2] Инаятула е изведен от Кабул от Кралските военновъздушни сили и прекарва остатъка от живота си в изгнание, първо в Британска Индия, а след това до смъртта си през 1946 г. в Техеран.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Inayatullah Khan в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |