Ингеборг Бахман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ингеборг Бахман
Ingeborg Bachmann
Klagenfurt - Musilhaus - Ingeborg Bachmann.jpg
Родена 25 юни 1926 г.
Починала 17 октомври 1973 г. (47 г.)
Професия поет, белетрист, драматург, преводач
Националност Флаг на Австрия Австрия
Награди награда на Група 47 (1953)
награда „Георг Бюхнер“ (1964)
награда „Антон Вилдганс“ (1971)
Подпис Ingeborg Bachmann Signature.jpg
Уебсайт Страница в IMDb
Ингеборг Бахман в Общомедия

Ингеборг Бахман (на немски: Ingeborg Bachmann) е австрийска поетеса, белетристка, автор на радиопиеси и преводачка.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ингеборг Бахман е родена в Клагенфурт, Каринтия. Първоначално Бахман желае да следва музика, но изучава философия, психология и германистика в университетите на Инсбрук, Грац и Виена (1945-1950). Става доктор по философия с дисертация върху (по-точно: против) екзистенциализма на Мартин Хайдегер (1950). След това Бахман пребивава в Париж и работи като редактор във Виенското радио. В Париж се запознава с поета Паул Целан, с когото изживява краткотрайна, но бурна любовна връзка.

В 1953 г. Ингеборг Бахман получава наградата на литературното сдружение Група 47 за първата си стихосбирка „Разсроченото време“ (1953), става член на сдружението и заживява като писателка на свободна практика. За няколко години се установява в Италия, преди всичко в Рим, а през 1955 г. е поканена да участва в международния семинар на Харвардския университет в Кеймбридж, Масачусетс. В 1956 г. поетесата публикува емблематичната си стихосбирка „Призоваване на Голямата мечка“ [1], а на следващата година е избрана за член-кореспондент на Немската академия за език и литература в Дармщат. През 1959-1960 г. Бахман е доцент по поетика във Франкфуртския университет, а след 1965 г. до смъртта си живее в Рим.

Скулптура на Ингеборг Бахман от 1994 г.

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

В поезията на Ингеборг Бахман кристализират традициите на освободения от илюзии хуманизъм на Хуго фон Хофманстал, Георг Тракл и Елзе Ласкер-Шюлер. Поетесата изразява критичното си отношение към реставрационната политика на Федералната република, довела до отчуждение на човека от околния свят и себеподобните си. Характерни за Бахман са изящното съчетание между интелектуалност и лиризъм, богатата образност и сложната музикалност на израза.

Проза[редактиране | редактиране на кода]

Сред прозаичните произведения на Бахман личат сборниците с разкази „Тридесетата година“ (1961), „Място за произшествия“ (1965), „Симултанно“ (1972) и романът „Малина“ (1971).

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Домът в Рим, където през 1973 г. загива Ингеборг Бахман

За творчеството си Ингеборг Бахман е удостоена с множество отличия, между които наградата „Рудолф Александер Шрьодер“ на град Бремен (1957), „Берлинската награда на критиката“ (1961), престижната награда Георг Бюхнер (1964), „Голямата австрийска държавна награда за литература“ (1968) и наградата „Антон Вилдганс“ (1971).

В нейна чест родният иград Клагенфурт учредява през 1977 г. литературната награда „Ингеборг Бахман“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Die Gestundete Zeit, Gedichte, 1953
  • Anrufung des Großen Bären, Gedichte, 1956
  • Der gute Gott von Manhattan, Hörspiel, 1958
  • Der Prinz von Homburg. Oper in drei Akten nach dem Schauspiel von Heinrich von Kleist, 1960
  • Jugend in einer österreichischen Stadt, 1961
„Малина“ (1971)
  • Das dreißigste Jahr, Erzählungen, 1961
  • Gedichte. Erzählungen. Hörspiel. Essays, 1964
  • Ein Ort für Zufälle, 1965
  • Der junge Lord. Komische Oper in zwei Akten, 1965
  • Gedichte. Eine Auswahl, 1966
  • Malina, Roman, 1971
  • Simultan, Neue Erzählungen, 1972
  • Undine geht, Erzählungen, 1973
Посмъртни издания
  • Die Gestundete Zeit - Anrufung des Großen Bären, Gedichte, 1974
  • Meistererzählungen, 1974
  • Werke, In 4 Bänden, 1978 (postum)
  • Der Fall Franza. Requiem für Fanny Goldmann, 1979
  • Sämtliche Erzählungen, 1980
  • Frankfurter Vorlesungen. Probleme zeitgenössischer Dichtung, 1980
  • Die Gedichte, 1980
  • Die Wahrheit ist dem Menschen zumutbar. Essays. Reden. Kleinere Schriften, 1981
  • Die Fähre, Erzählungen, 1982
Бюст на Ингеборг Бахман в Клагенфурт
  • Das Honditschkreuz, 1983
  • Wir müssen wahre Sätze finden – Gespräche und Interviews, 1983
  • Sämtliche Gedichte, 1983
  • Die kritische Aufnahme der Existenzialphilosophie Martin Heideggers, (Dissertation Wien 1950), 1985
  • Liebe: Dunkler Erdteil. Gedichte aus den Jahren 1942-1967, 1985
  • Daß noch tausend und ein Morgen wird, 1986
  • Briefe an Felician, 1991
  • Ingeborg Bachmann. Gedichte 1948-1957. Gelesen von Ingeborg Bachmann, 1995
  • „Todesarten“-Projekt. Kritische Ausgabe, 1995
  • Letzte unveröffentlichte Gedichte, Entwürfe, Fassungen, 1998

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стихотворението „Призоваване на Голямата мечка“ в превод на Венцеслав Константинов
Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]