Ингеборг Бахман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ингеборг Бахман
(Ingeborg Bachmann)
Klagenfurt - Musilhaus - Ingeborg Bachmann.jpg
Родена: 25 юни 1926 г.
Клагенфурт, Австрия
Починала: 17 октомври 1973 г.
(на 47 г.)
Рим, Италия
Подпис:
Ingeborg Bachmann Signature.jpg

Ингеборг Бахман (на немски: Ingeborg Bachmann) е австрийска поетеса, белетристка, автор на радиопиеси и преводачка, родена в Клагенфурт, Каринтия.


Живот[редактиране | edit source]

Първоначално Бахман желае да следва музика, но изучава философия, психология и германистика в университетите на Инсбрук, Грац и Виена (1945-1950). Става доктор по философия с дисертация върху (по-точно: против) екзистенциализма на Мартин Хайдегер (1950). След това Бахман пребивава в Париж и работи като редактор във Виенското радио. В Париж се запознава с поета Паул Целан, с когото изживява краткотрайна, но бурна любовна връзка.

Творчески път[редактиране | edit source]

Фонтанът "Линдвурм" в Клагенфурт

В 1953 г. Ингеборг Бахман получава наградата на литературното сдружение Група 47 за първата си стихосбирка „Разсроченото време“ (1953), става член на сдружението и заживява като писателка на свободна практика. За няколко години се установява в Италия, преди всичко в Рим, а през 1955 г. е поканена да участва в международния семинар на Харвардския университет в Кеймбридж, Масачусетс. В 1956 г. поетесата публикува емблематичната си стихосбирка „Призоваване на Голямата мечка“ [1], а на следващата година е избрана за член-кореспондент на Немската академия за език и литература в Дармщат. През 1959-1960 г. Бахман е доцент по поетика във Франкфуртския университет, а след 1965 г. до смъртта си живее в Рим.

Скулптура на Ингеборг Бахман от 1994 г.

Поезия[редактиране | edit source]

В поезията на Ингеборг Бахман кристализират традициите на освободения от илюзии хуманизъм на Хуго фон Хофманстал, Георг Тракл и Елзе Ласкер-Шюлер. Поетесата изразява критичното си отношение към реставрационната политика на Федералната република, довела до отчуждение на човека от околния свят и себеподобните си. Характерни за Бахман са изящното съчетание между интелектуалност и лиризъм, богатата образност и сложната музикалност на израза.

Проза[редактиране | edit source]

Сред прозаичните произведения на Бахман личат сборниците с разкази „Тридесетата година“ (1961), „Място за произшествия“ (1965), „Симултанно“ (1972) и романът „Малина“ (1971).

Влияние[редактиране | edit source]

Домът в Рим, където през 1973 г. загива Ингеборг Бахман

За творчеството си Ингеборг Бахман е удостоена с множество отличия, между които наградата „Рудолф Александер Шрьодер“ на град Бремен (1957), „Берлинската награда на критиката“ (1961), престижната награда Георг Бюхнер (1964), „Голямата австрийска държавна награда за литература“ (1968) и наградата „Антон Вилдганс“ (1971).

В нейна чест родният иград Клагенфурт учредява през 1977 г. литературната награда „Ингеборг Бахман“.


Библиография[редактиране | edit source]

  • Die Gestundete Zeit, Gedichte, 1953
  • Anrufung des Großen Bären, Gedichte, 1956
  • Der gute Gott von Manhattan, Hörspiel, 1958
  • Der Prinz von Homburg. Oper in drei Akten nach dem Schauspiel von Heinrich von Kleist, 1960
  • Jugend in einer österreichischen Stadt, 1961
„Малина“ (1971)
  • Das dreißigste Jahr, Erzählungen, 1961
  • Gedichte. Erzählungen. Hörspiel. Essays, 1964
  • Ein Ort für Zufälle, 1965
  • Der junge Lord. Komische Oper in zwei Akten, 1965
  • Gedichte. Eine Auswahl, 1966
  • Malina, Roman, 1971
  • Simultan, Neue Erzählungen, 1972
  • Undine geht, Erzählungen, 1973
Посмъртни издания
  • Die Gestundete Zeit - Anrufung des Großen Bären, Gedichte, 1974
  • Meistererzählungen, 1974
  • Werke, In 4 Bänden, 1978 (postum)
  • Der Fall Franza. Requiem für Fanny Goldmann, 1979
  • Sämtliche Erzählungen, 1980
  • Frankfurter Vorlesungen. Probleme zeitgenössischer Dichtung, 1980
  • Die Gedichte, 1980
  • Die Wahrheit ist dem Menschen zumutbar. Essays. Reden. Kleinere Schriften, 1981
  • Die Fähre, Erzählungen, 1982
Бюст на Ингеборг Бахман в Клагенфурт
  • Das Honditschkreuz, 1983
  • Wir müssen wahre Sätze finden – Gespräche und Interviews, 1983
  • Sämtliche Gedichte, 1983
  • Die kritische Aufnahme der Existenzialphilosophie Martin Heideggers, (Dissertation Wien 1950), 1985
  • Liebe: Dunkler Erdteil. Gedichte aus den Jahren 1942-1967, 1985
  • Daß noch tausend und ein Morgen wird, 1986
  • Briefe an Felician, 1991
  • Ingeborg Bachmann. Gedichte 1948-1957. Gelesen von Ingeborg Bachmann, 1995
  • „Todesarten“-Projekt. Kritische Ausgabe, 1995
  • Letzte unveröffentlichte Gedichte, Entwürfe, Fassungen, 1998

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението „Призоваване на Голямата мечка“ в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]