Ингеборг Хоконсдатер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ингеборг Хоконсдатер
принцеса на Швеция,
дукеса Сьодерманланд
Каменен бюст на Ингеборг Хоконсдатер датиран ок. 1360 г.
Каменен бюст на Ингеборг Хоконсдатер датиран ок. 1360 г.

Родена
1301 година
Починала
17 юни 1361 година (60 г.)
Други титлипринцеса на Норвегия
Семейство
БащаХокон V
МайкаЕуфемия фон Рюген
ДецаМагнус VII
Ингеборг Хоконсдатер в Общомедия

Ингеборг Хоконсдатер (на старонорвежки: Ingibjörg Hákonardóttir, на норвежки: Ingebjørg Håkonsdatter, на шведски: Ingeborg Håkansdotter; * 1301, † 17 юни 1361) е норвежка принцеса и чрез женитба принцеса на Швеция и дукеса на Сьодерманланд.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Дъщеря е на норвежкия крал Хокон V Магнусон и на Еуфемия фон Рюген, дъщерята на Вислав II, княз на Рюген.

На 29 септември 1312 г. Ингеборг се омъжва за шведския принц Ерик Магнусон Дългия, брата на Биргер Магнусон, и чрез брака си получава титлите принцеса на Швеция и дукеса на Сьодерманланд. От брака на Ингеборг и Ерик Магнусон се ражда Магнус Ейриксон, крал на Норвегия (1319 – 1343 г.) и крал на Швеция (1319 – 1364 г.). След убийството на съпруга ѝ, Ингеборг участва в регентския съвет, който управлява от името на сина им между 1319 и 1327 г. От този брак се ражда и дъщеря – Еуфемия Ериксдотер, дукеса на Мекленбург след брака си с Албрехт II.

През 1322/1323 г. Ингеборг се опитва с помощта на любовника си Кнут Порсе, датски благородник, да се възползва от слабостта на датския крал Кристофер II, за да придобие Сконе и да го добави към собственото си норвежко владение. Тази ѝ инициатива получава одобрението на регентския съвет на Норвегия, но не и на този на Швеция, в крайна сметка пропада и като следствие от това Ингеборг влиза в конфликт с регентските съвети и е изключена от тях.

На 21 юни 1327 г. тя се омъжва за Кнут Порсе. От този брак има двама сина, Хокон и Кнут, и дъщеря Биргита.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Den svenska historien. Medeltid 1319 – 1520 (Stockholm:Bonniers 1966), стр. 14 – 18
  • Jerker Rosén, Den svenska historien 2, Medeltiden 1319 – 1520 (1966)
  • Nationalencyklopedin, Bokförlaget Bra Böcker AB, Höganäs (1992)