Ингилизово
| Ингилизово Αγχίαλος | |
|---|---|
| — село — | |
  Ингилизово  Ингилизово  Ингилизово | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Илиджиево |
| Географска област | Вардария |
| Надм. височина | 28 m |
| Население | 738 души (2011) |
Ингилизово (на гръцки: Αγχίαλος, Анхиалос, до 1927 година Ίγγλις, Инглис[1]) е село в Гърция, дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония със 738 жители (2011).[2]
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Солунското поле на 15 километра северозападно от Солун и на 5 километра източно от Каваклиево (Агиос Атанасиос).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Ингилизово е българско чифлишко селище в Солунска каза на Османската империя, като името си дължи на английския произход на собственика, който по-късно е убит от турци.[2] Чифликът става собственост на Хамди бей.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Ингилиз (Ingiliz) е показано като село с 20 домакинства и 110 жители българи.[4]
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ингилизъ живеят 95 българи християни.[5] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Ингилиз чифлик) минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Инглиз чифлик (Inglis-Tchiflik) има 88 българи екзархисти.[7]
Според гръцки данни в 1905 година Инглиз има 55 жители гърци.[3]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година след Междусъюзническата война Ингилизово остава в Гърция. Българското му население се изселва и в 1923 година на негово място са настанени 450 гърци бежанци от българския град Анхиало (днес Поморие),[8] изгорен на 30 юли 1906 година по времена антигръцките вълнения в България.[2] В 1927 година селото е прекръстено на Анхиалос. По-късно в селото са заселени още бежанци от Станимака (днес Асеновград), Бургас и Созопол. В 1928 година Ингилизово е бежанско село с 236 бежански семейства и 849 жители бежанци.[9] Анхиалци донасят в новото си местообитание и занаята си - винарството. Селото празнува на Свети Иван и на Свети Трифон на 1 февруари.[2]
В 2001 година Ингилизово има 1062 жители, а в 2011 година - 738.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д Αγχίαλος. // Δήμος Χαλκηδόνας. Посетен на 8 юли 2019 г.
- ↑ а б Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 45. (на гръцки)
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 150-151.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
- ↑ Δήμος Αγίου Αθανασίου[неработеща препратка]
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
| |||||||||||||||||
Портал „