Направо към съдържанието

Ингилизово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ингилизово
Αγχίαλος
— село —
Гърция
40.715° с. ш. 22.78° и. д.
Ингилизово
Централна Македония
40.715° с. ш. 22.78° и. д.
Ингилизово
Солунско
40.715° с. ш. 22.78° и. д.
Ингилизово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемИлиджиево
Географска областВардария
Надм. височина28 m
Население738 души (2011)

Ингилизово (на гръцки: Αγχίαλος, Анхиалос, до 1927 година Ίγγλις, Инглис[1]) е село в Гърция, дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония със 738 жители (2011).[2]

Селото е разположено в Солунското поле на 15 километра северозападно от Солун и на 5 километра източно от Каваклиево (Агиос Атанасиос).

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Ингилизово е българско чифлишко селище в Солунска каза на Османската империя, като името си дължи на английския произход на собственика, който по-късно е убит от турци.[2] Чифликът става собственост на Хамди бей.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Ингилиз (Ingiliz) е показано като село с 20 домакинства и 110 жители българи.[4]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ингилизъ живеят 95 българи християни.[5] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Ингилиз чифлик) минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Инглиз чифлик (Inglis-Tchiflik) има 88 българи екзархисти.[7]

Според гръцки данни в 1905 година Инглиз има 55 жители гърци.[3]

Гара Ингилизово на теснолинейната железопътна линия Наръш – Ватилък, декември 1916 година

В 1913 година след Междусъюзническата война Ингилизово остава в Гърция. Българското му население се изселва и в 1923 година на негово място са настанени 450 гърци бежанци от българския град Анхиало (днес Поморие),[8] изгорен на 30 юли 1906 година по времена антигръцките вълнения в България.[2] В 1927 година селото е прекръстено на Анхиалос. По-късно в селото са заселени още бежанци от Станимака (днес Асеновград), Бургас и Созопол. В 1928 година Ингилизово е бежанско село с 236 бежански семейства и 849 жители бежанци.[9] Анхиалци донасят в новото си местообитание и занаята си - винарството. Селото празнува на Свети Иван и на Свети Трифон на 1 февруари.[2]

В 2001 година Ингилизово има 1062 жители, а в 2011 година - 738.[2]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д Αγχίαλος // Δήμος Χαλκηδόνας. Посетен на 8 юли 2019 г.
  3. а б Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 45. (на гръцки)
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 150-151.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  6. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
  8. Δήμος Αγίου Αθανασίου[неработеща препратка]
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012