Ингушетия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Республика Ингушетия
ГIалгIай Мохк
Субект на Руската федерация
Знаме    Герб
Ингушетия на картата на РусияИнгушетия на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Столица Магас
Площ 3 628 km²
на 82-ро място в РФ-о място
Население 480 474 (2017) души
на 74-то място в РФ-о място
Федерален окръг Севернокавказки федерален окръг
Президент Юнус-Бек Евкуров
Министър-председател Рашид Гайсанов
Езици руски и ингушки
Часова зона UTC +3
МПС код 06
Официален сайт www.ingushetia.ru
Республика Ингушетия в Общомедия
Ingush03.png

Ингушетия е субект в състава на Руската Федерация. Влиза в състава на Севернокавказкия федерален окръг и Северокавказкия икономически район. Територията ѝ е 3 628 км2 (0,02% от Руската Федерация, 82-ро място) и е третият най-малък по площ субект на Русия. Население на 1 януари 2017 г. 480 474 души (74-то място, 0,33%). Столица град Магас.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1810 г. Ингушетия влиза в състава на Руската империя. През 1921 г. става част от Горската (планинска) АССР. На 7 юни 1924 г. е образувана Ингушска автономна област в състава на РСФСР. На 15 януари 1934 г. е обединена с Чеченската автономна област в Чечено-Ингушска АО, която на 5 декември 1936 г. е преобразувана в Чечено-Ингушка АССР. На 29 януари 1944 г. Чечено-Ингушската АССР е ликвидирана, населението е насилствено изселено основно в Казахстан и други райони на СССР. На 9 януари 1957 г. е възстановена Чечено-Ингушската АССР, а на 4 юни 1992 г. и провъзгласена Република Ингушетия.

Названието на коренното население „ингуши“ най-вероятно произлиза от названието на село „Ангушт“. Ингушите използват само названието галагаи или хамур „планинци“.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Република Ингушетия е разположена в централната част на северните склонове на планината Голям Кавказ и южната част на Чеченската равнина.

На запад и север граничи с Република Северна Осетия, на изток – с Република Чечения, а на юг – с Грузия. Ингушетия не граничи с Република Кабардино-Балкария, въпреки че наличие на такава граница е посочено на официалния сайт на двете републики. Ингушетия е отделена от Кабардино-Балкария с тясна ивица земя, на която е разположено село Хурикау (на осетински – „Слънчево село“) с ингушко население. Поради сложността на териториалния спор, формално селото е част от Северна Осетия. Между Северна Осетия и Ингушетия съществува и друг териториален спор. Ингушетия оспорва част от Пригородния район на Северна Осетия.

По територия Ингушетия е най-малкият регион в Русия (без да смятаме градовете от федерално значение Москва и Санкт Петербург).

Северните части на страната (около 1/3 от територията ѝ) попадат в степите на южната част на Чеченската равнина, където се простира обширната долина на река Сунжа (десен приток на Терек) заедно с нейния десен приток река Аса. Останалите 2/3 се заемат от северните разклонения на планината Голям Кавказ. По границата с Грузия преминава Главния Кавказки хребет и тук се намира най-високата точка на Ингушетия връх Шан 4451 m. От главния Кавказки хребет на север се спускат три странични дълги планински хребета (Терски, Сунженски и СКалист), с дълбоко врязани между тях долини – най-дълга е долината на река Аса.

Климатът на Република Ингушетия в равнинните части е континентален, а в планината – планински. Средната годишна температура в планините е 3°С, а в равнините – 10°С. Годишната сума на валежите във високите части на страната достига до 1200 mm.

Речната система на Ингушетия принадлежи към водосборния басейн на река Терек, вливаща се в Каспийско море. Най-големите реки в страната са река Сунжа (десен приток на Терек), заедно със своя най-голям десен приток река Аса. Общо в Итгушетия има около 720 реки с обща дължина 1350 km, като голяма част от тях са марки реки и ручеи. Почти всички реки имат ясно изразен планински характер, водат началото си от ледниците на Кавказ и са с множество водопади. Основното им подхранвене е снежно-ледниково. С малки изключения пълноводието на реките е през пролетно-летния и летния период (юни – август) в периода на интензивното снего- и ледотопене в планината. Голяма част от реките в региона не замръзват през зимата.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

По данни от 2017 г., в Ингушетия живеят 480 474 души. Гъстотата на населението е 108,7 души/km2. Етническият състав на населението е следният:

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Република Ингушетия

В административно-териториално отношение Република Ингушетия се дели на 5 републикански градски окръга и 4 муниципални района. Има 5 града, всичките с републиканско подчинение.

Административно-териториално деление на Република Ингушетия към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Магас (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
Карабулак 84 39 614 гр. Карабулак 39 614 16
Магас 13 7 818 гр. Магас 7 818
Малгобек  ? 36 870 гр. Малгобек 36 870 56
Назран 80 116 020 гр. Назран 116 020 4
Сунжа  ? 65 006 гр. Сунжа 65 006 38
Муниципални райони
Джейрахски 627 2 917 с. Джейрах 1 781 60
Малгобекски 550 55 408 гр. Малгобек 56
Назрановски 430 98 102 гр. Назран 4
Сунженски 1 613 123 725 гр. Сунжа 38

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2543/Республика_Ингушетия «Вода России» – Република Ингушетия
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Ингушитии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.