Индалесио Прието

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Индалесио Прието
Indalecio Prieto
испански политик
Прието през 1936 г.
Прието през 1936 г.

Роден
Починал
Политика
ПартияИспанска социалистическа работническа партия
Убеждениясоциалист
Министър на националната отбрана
17 май 1937 – 5 април 1938
Министър на военноморските и военновъздушните сили
4 септември 1936 – 17 май 1937
Министър на финансите
14 април 1931 – 16 декември 1931

ПодписFirma de Indalecio Prieto.svg
Индалесио Прието в Общомедия

Индалесио Прието Туеро (на испански: Indalecio Prieto Tuero) е испански политик. Той е един от историческите лидери на Испанската социалистическа работническа партия (PSOE) и военен министър на Втората испанска република по време на Испанската гражданска война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Прието е роден в Овиедо през 1883 г., баща му умира, когато е на шест години. С майка си се преместват в Билбао през 1891 г. От малък оцелява, като продава вестници на улицата. Получава работа като стенограф във всекидневника La Voz de Vizcaya, което води и до позиция като редактор и по-късно журналист в конкурентния всекидневник El Liberal.[1] Прието става директор и собственик на вестника.[2]

През 1899 г., на 16-годишна възраст, става част от Испанската социалистическа работническа партия (PSOE). Като журналист през първото десетилетие на 20 век, Прието се превръща във водеща фигура на социализма в Страната на баските.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Неутралитетът на Испания през Първата световна война носи голяма полза на испанската индустрия и търговия, но тези ползи не се отразяват върху заплатите на работниците. Периодът на големи социални вълнения, кулминиращи на 13 август 1917 г. в революционна обща стачка. Страхът на правителството от размирици като тези от Февруарската революция същата година в Руската империя (Октомврийската революция все още предстои) кара то да използва военните, за да потуши стачката. В Мадрид са арестувани членове на стачния комитет. След като участва в организирането на стачката, Прието бяга във Франция, преди да бъде арестуван.

Той се завръща едва през април 1918 г., когато е избран в испанския Конгрес на депутатите.[3] Много критичен към действията на правителството и армията по време на Рифската война (1919–1926), Прието се изказва силно в Конгреса след битката за Аннуал (1921).

Прието се противопоставя на линията на Франсиско Ларго Кабайеро за частично сътрудничество с диктатурата на Мигел Примо де Ривера.[4] Прието има ожесточени сблъсъци и с двамата.

През август 1930 г., въпреки съпротивата на лидера на партията Хулиан Бестейро, Прието участва в Пакта от Сан Себастиан. Широката коалиция от републикански партии предлага премахване на испанската монархия.[5][6] По този въпрос Прието е подкрепен от крилото на Кабайеро в партията, тъй като последното вярва, че падането на монархията е необходимо, за да може социализмът да бъде на власт.

Втора испанска република[редактиране | редактиране на кода]

Когато Втората испанска република е провъзгласена на 14 април 1931 г., Прието е обявен за министър на финансите във временното правителство, председателствано от Нисето Алкала-Самора.[7]

Прието заедно с Нисето Алкала-Самора и други в арената за корида в Сан Себастиан, 1932 г.

Като министър на благоустройството в правителството на Мануел Асаня от 1931 – 1933 г. той продължава и развива политиката на водноелектрически проекти, започнати по време на диктатурата на Примо де Ривера,[8] както и амбициозния план за инфраструктурни подобрения в Мадрид, като новата жп гара Chamartín и тунела под Мадрид, свързващ я с жп гара Atocha. Повечето от тези проекти няма да бъдат завършени до края на Испанската гражданска война от 1936 – 1939 г.[9]

За разлика от Кабайеро, Прието се противопоставя на общата стачка и неуспешното въоръжено въстание през октомври 1934 г., но отново бяга във Франция, за да избегне евентуално съдебно преследване.[10]

Прието изнася вълнуваща предизборна реч в Куенка на 1 май 1936 г., преди повторението на изборите от февруари 1936 г. на 3 май в района, в който Народният фронт се изправя срещу десния съперник Хосе Антонио Примо де Ривера и след отвода на генерал Франсиско Франко като кандидат, Мануел Казанова.[11]

Испанска гражданска война[редактиране | редактиране на кода]

След началото на Гражданската война, когато новините за безмилостните и систематични екзекуции на лоялисти от националистите, като част от политиката на генерал Емилио Мола за всяване на терор в техните редици, започват да се разпространяват в районите, контролирани от правителството, Прието прави пламенна молба към испанските републиканци на 8 август в радиопредаване:

„Не им подражавайте! Не им подражавайте! Надминете ги в моралното поведение; надминете ги като сте щедри. Аз обаче не ви моля да губите нито сила в битка, нито плам в битка. Искам смели, твърди и стоманени гърди за битка,... но с чувствителни сърца, способни да се разтреперят, когато са изправени пред човешката скръб и способни да таят милост и нежни чувства, без които най-съществената част от човешкото величие се губи.“[12][13]

Въпреки това, няколко седмици след тези думи, е извършено клането в Модело в Мадрид, за ужас на много лидери на Народния фронт.

През септември 1936 г., след падането на Талавера де ла Рейна, в провинция Толедо в ръцете на бунтовниците, Кабайеро оглавява правителството, а Прието става министър на морските и въздушните сили.[14]

След събитията от 3-8 май 1937 г. в Барселона, в които комунистите и правителствените сили се опитват да установят контрол над Работническата партия на марксисткото обединение (POUM) и анархистката Национална конфедерация на труда (CNT), правителството на Кабайеро е заменено от това на Хуан Негрин, като Прието е министър на отбраната.[15] Липсвайки подкрепа от демократичните сили, като Франция, Обединеното кралство и САЩ, Испанската република е подложена на тежка международна изолация по време на последното министерство на Прието в Испания. Морският достъп за съветската материална помощ е ефективно прекъснат от атаките на италианските подводници[16] и френската граница остава затворена.

След поражението на испанските републиканските правителствени сили на северния фронт през октомври 1937 г., Прието подава оставката си, която е отхвърлена.[17] Прието напуска правителството след поражението през март 1938 г. на Арагонския фронт след ескалиращ спор с комунистите.[18]

Изгнание[редактиране | редактиране на кода]

Бюст на Индалесио Прието (Хуан Кристобал, 1926 г.)

Прието се въздържа от активен политически живот до края на войната, заминавайки за Мексико.[19] През 1945 г., към края на Втората световна война, той е един от онези, които се опитват да сформират републиканско правителство в изгнание и се надява да постигне споразумение с монархическата опозиция срещу Франсиско Франко, управляващ Испания след края на Гражданска война с цел възстановяване на испанската демокрация.[20] Провалът на тази инициатива води до окончателното му оттегляне от активната политика. Умира в Мексико Сити през 1962 г.

В Мексико той написва няколко книги, като Palabras al viento (Думи във вятъра, 1942), Discursos en América (Беседи в Америка, 1944) и в края на живота си, Cartas a un escultor: pequeños detalles de grandes sucesos (Писма до скулптор: Малки детайли от велики събития, 1962).

Позиции[редактиране | редактиране на кода]

Подкрепяйки идеята за по-нататъшно децентрализиране на баските провинции и Навара, Прието силно се противопоставя на сепаратизма, както и на плановете на баските националисти в проекта на статута на Естела, страхувайки се от перспективата територията да се превърне в „реакционен Гибралтар и клерична крепост.[21]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2001. p. 40
  2. Jackson, Gabriel. The Spanish Republic and the Civil War, 1931–1939. Princeton University Press. 1967. Princeton. p. 91
  3. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War Penguin Books.London. 2003. p. 40
  4. Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War 1936–1939. London: Penguin Books, 2006, p. 17
  5. Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War 1936–1939. London: Penguin Books, 2006, p. 18
  6. Jackson, Gabriel. The Spanish Republic and the Civil War, 1931–1939. Princeton: Princeton University Press. 1967, p. 24
  7. Beevor, Antony. The battle for Spain. The Spanish Civil War 1936–1939. Penguin Books. London. 2006. p. 21
  8. Jackson, Gabriel. The Spanish Republic and the Civil War, 1931–1939. Princeton University Press. 1967. Princeton. pp. 91–92
  9. Jackson, Gabriel. The Spanish Republic and the Civil War, 1931–1939. Princeton University Press. 1967. Princeton. p. 93
  10. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books.London. 2001. p. 126
  11. López Villaverde 1999, с. 16.
  12. Redondo 1993, с. 43
    Cabezas 2005, с. 333–34
  13. ¡No los imitéis! ¡No los imitéis! Superadlos en vuestra conducta moral; superadlos en vuestra generosidad. Yo no os pido, conste, que perdáis vigor en la lucha, ardor en la pelea. Pido pechos duros para el combate, duros, de acero, como se denominan algunas de las milicias valientes—pechos de acero—pero corazones sensibles, capaces de estremecerse ante el dolor humano y de ser albergue de la piedad, tierno sentimiento, sin el cual parece que se pierde lo más esencial de la grandeza humana." Wikiquote, Indalecio Prieto
  14. Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War 1936–1939. Penguin Books. London. 2006. p. 146
  15. Beevor, Antony. The battle for Spain. The Spanish Civil War 1936–1939. Penguin Books. London. 2006. p. 271
  16. Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War 1936–1939. Penguin Books. London. 2006. pp. 289–90
  17. Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War 1936–1939. Penguin Books. London. 2006. p. 302
  18. Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War 1936–1939. Penguin Books. London. 2006. p. 336
  19. Preston, Paul. The Spanish Civil War. Reaction, Revolution and Revenge. Harper Perennial. 2006. London. p. 319
  20. Beevor, Antony. The battle for Spain. The Spanish Civil War 1936–1939. Penguin Books. London. 2006. p. 425
  21. Granja Sainz 2008, с. 275.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Beevor, Antony. The battle for Spain. The Spanish Civil War 1936–1939. Penguin Books. London. 2006. ISBN 0-14-303765-X
  • Cabezas, Octavio. Indalecio Prieto, socialista y español. Algaba Ediciones, 2005. ISBN 84-96107-45-0.
  • Graham, Helen. The Spanish Civil War. A very short introduction. Oxford University Press. New York. 2005. ISBN 978-0-19-280377-1
  • Granja Sainz, José Luis de la. Nacionalismo y II República en el País Vasco: Estatutos de autonomía, partidos y elecciones. Historia de Acción Nacionalista Vasca, 1930–1936. Madrid, Siglo XXI, 2008. ISBN 978-84-323-1309-7.
  • Jackson, Gabriel. The Spanish Republic and the Civil War, 1931–1939. Princeton University Press. 1967. Princeton. ISBN 0-691-00757-8
  • López Villaverde, Ángel Luis. Indalecio Prieto en Cuenca: Comentarios al discurso pronunciado el 1º de mayo de 1936. // Añil (19). 1999.
  • Redondo, Gonzalo. Historia de la Iglesia en España, 1931–1939: La Guerra Civil, 1936–1939. Madrid, Rialp, 1993. ISBN 84-321-3016-8.
  • Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2001. ISBN 978-0-14-101161-5
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Indalecio Prieto в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​