Индепендиенте Меделин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Индепендиенте Меделин
Депротиво Индепендиенте
Меделин
Емблема на футболния клуб
ПрозвищеЧервените от планината
(Ел Рохо де ла Монтаня)
Основан14 ноември 1913 г.  (на 110 г.)
ДържаваКолумбия
СтадионАтанасио Хирардот
Капацитет51.739
Президент Едуардо Силва Мелук
Старши треньор Ернан Торес Оливерос
ПървенствоКатегория Примера А
2014 А11-о
СпонсорКоланта
ЕкипировкаПума
Уебсайтdimoficial.com
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
Индепендиенте Меделин в Общомедия
Отборът през 1922 г. с две от титлите от националното аматьорско първенство
Агитката на ДИМ
Стадион Атанасио Хирардот
Карлос Валдерама
Рене Игита
Джаксън Мартинес

Депортиво Индепендиенте Меделин или ДИМ (на испански: Deportivo Independiente Medellín) е колумбийски футболен отбор от Меделин, департамент Антиокия. Създаден на 14 ноември 1913 г., той е един от най-големите и най-популярните отбори в страната. Носител е на пет шампионски титли и една Купа на Колумбия. До 1953 г. се нарича Меделин Фут Бол Клуб.

История[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че в началните години на Категория Примера А Индепендиенте Меделин става вторият отбор след Мийонариос с две шампионски титли (1955 и 1957), до спечелването на третата изминават цели 45 години. През това време Индепендиенте е близо до спечелването на шампионата, но това не се случва, при това при съмнителни обстоятелства. През 1993 г. шампионатът все още се провежда по стария формат, според който първите осем отбора в класирането сформират две полуфинални групи от по четири отбора, от които по два отбора стигат до финалната група, в която се играе всеки срещу всеки. В последния кръг на финалната група Индепендиенте приема Атлетико Насионал, а Атлетико Хуниор – Америка де Кали. Победа за ДИМ при равенство или загуба за Атлетико Хуниор означава титла за първите. Двата мача трябва да започнат по едно и също време, но срещата на Атлетико Хуниор започва пет минути по-късно. Индепендиенте печели своята среща с 1:0, а до последната минута Атлетико Хуниор и Америка де Кали играят при 2:2 и играчите на клуба от Меделин вече празнуват титлата, но в крайна сметка Атлетико Хуниор успява да отбележи победен гол и печели първенството.

През 1989 г. ДИМ е сред фаворитите за спечелване на шампионата, но във финалната фаза на турнира има проблеми с класирането за финалната четворка. В мача срещу Америка де Кали страничният съдия Алваро Ортега допуска грешка и гол на Индепендиенте е отменен, а срещата завършва 0:0. След мача фен на Индепендиенте убива Ортега, а шампионска титла не е присъдена.

Друг момент от историята на ДИМ с криминален привкус е ареста на 13 бивши служители на отбора от най-високо ниво през декември 2008 г. по обвинения в пране на пари и трафик на дрога. Сред тях са и бившият собственик в периода 1999 – 2005 г. Родриго Тамайо, както и трима вицепрезиденти. Разследването започва след като бивш финансов ревизор на тима публикува книгата „Човекът, който пере пари чрез дрога“, отнасяща се за Тамайо. В нея се твърди, че отборът изпрал около 65 милиона долара за последните 30 години.[1]

Играчи[редактиране | редактиране на кода]

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

Нац. Играч Роден Последен отбор
Вратари
1
Карлос Бехарано 29 януари 1985 Ла Екидад
12 Луис Ерней Васкес 1 март 1996 юноша на отбора
22 Леандро Кастеянос 9 март 1984 Депортиво Кали
Хуан Давид Гомес 6 януари 1996 юноша на отбора
Защитници
2 Ернан Пертус 31 март 1989 ФК Далас
3 Луис Типтон 22 юли 1992 Реал Картахена
4 Андрес Москера 20 февруари 1990 Америка де Кали
5 Хеферсон Мена 15 юни 1989 юноша на отбора
6 Диего Ернер 31 юли 1983 Лас Палмас
23 Карлос Алберто Валенсия 28 април 1989 Депортес Копиапо
24 Хилберто Гарсия 27 януари 1987 Реал Валядолид
25 Диего Амая 10 ноември 1985 Депортиво Кали
26 Хорхе Енрике Ариас 13 ноември 1992 Валедупар
Полузащитници
8 Джон Едисон Ернандес 22 юни 1986 Енвигадо
10 Даниел Алехандро Ернандес 10 декември 1990 Онсе Калдас
11 Владимир Марин 26 септември 1979 Депортиво Кали
13 Яйро Морено 4 април 1995 юноша на клуба
15 Кристиан Рестрепо 7 юни 1988 Атлетико Уила
17 Кристиан Маруго 18 юли 1985 Депортиво Кали
18 Хавиер Кале 19 април 1991 Хагуарес де Кордоба
19 Жерсон Кордоба 9 февруари 1988 Атлетико Хуниор
20 Вилиам Арболеда 8 юни 1990 Реал Картахена
21 Хуан Гилермо Рохас 28 февруари 1990 Индепендиенте Санта Фе
27 Давид Кастрийон 18 май 1994 юноша на отбора
Алваро Фунес 11 декември 1995 юноша на отбора
Кристиан Рестрепо 7 юни 1988 Атлетико Уила
Томас Сиера 28 ноември 1996 юноша на отбора
Нападатели
7 Рей Ванегас 12 март 1993 юноша на отбора
9 Йорлей Мена 20 юли 1991 Реал Картахена
14 Херман Кано 2 януари 1988 Клуб Насионал
16 Елтон Мартинс 4 ноември 1988 Заху
28 Вилиам Пара 1 март 1995 Бояка Чико
30 Алфредо Морелос 21 юни 1996 юноша на отбора
32 Леонел Гарсия 24 април 1995 юноша на отбора
Ансел Сапата 11 февруари 1995 юноша на отбора

Известни бивши играчи[редактиране | редактиране на кода]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Национални
  • Категория Примера А:
    • Шампион (5): 1955, 1957, 2002 Ф, 2004 А, 2009 Ф
    • Вицешампион (8): 1959, 1961, 1966, 1993, 2001, 2008 Ф, 2012 Ф, 2014 Ф
    • Трето място (8): 1954, 1964, 1984, 1998, 2005 Ф, 2006 Ф, 2008 А, 2010 А
  • Купа на Колумбия:
    • Носител (1): 1981
    • Второ място (1): 1956
  • Аматьорско първенство на Колумбия:
    • Шампион (7): 1918, 1920, 1922, 1930, 1936, 1937, 1938
  • Аматьорско първенство на Антиокия:
    • Шампион (8): 1937, 1938, 1939, 1941, 1942, 1943, 1944, 1945
Международни

Рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Футболисти с най-много мачове[редактиране | редактиране на кода]

Място Име Мачове
1 Ектор Ечевери 457
2 Понсиано Кастро 452
3 Рикардо Кале 324
4 Алваро Ескобар 315
5 Роберто Карлос Кортес 311
6 Джон Рестрепо 300
7 Карлос Кастро 283
8 Уриел Кадавид 277
9 Родолфо Авила 373
10 Хавиер Аранго 267

Футболисти с най-много голове[редактиране | редактиране на кода]

Място Име Голове
1 Хосе Висенте Греко 92
2 Карлос Кастро 90
3 Диего Алварес 78
4 Фелипе Марино 77
5 Хорхе Орасио Серна 66
6 Уриел Кадавид 65
" Джаксън Мартинес 65
8 Перфекто Родригес 64
9 Бернардо Иван Аристисабал 49
10 Джон Харамийо 45

Източници[редактиране | редактиране на кода]