Индже войвода

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за хайдутина. За селото вижте Индже войвода (село).

Индже войвода
български хайдутин и национален герой
Роден: около 1755

Стоян, наречен Индже войвода, е един от най-прославените български хайдути. Най-значителна негова проява е участието му през 1810 с Бимбеловци в заговор за основаване на българска самостоятелна държава в Странджа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Истинското му име е Стоян. Получава прякора си Индже (от турскиото ince, тънък) вероятно по времето когато е кърджалийски главатар на дружина в Стара планина, по време на феодалните междуособици в Османската империя от края на 18 век.

Според някои автори (Боев, 1956) родното село на Индже е Доганджа (днес на територията на Турция, близо до българското село Капитан Андреево).Според друга версия, описана в „Индже еничарина“ (2006 г.) от Денис Гийо, Стоян е родом от селата северно от Бакаджика. Според последните проучвания на доцент Милю Петров и Янка Велкова Милчева(1939 - 2011) , Стоян Индже войвода е роден в с. Попово (Папазкьой), община Болярово, от малък останал сирак, майка му се омъжва повторно в Сливен, за това се смята, че той е роден в Сливен. На седемгодишна възраст е даден от втория си баща в школата за еничари в Цариград, където получава прозвището си заради фигурата си и големите си способности на боец. Включен е във формирование за изтребване на разбойници. По пътя към България убива турския военен ръководител и е избран за главатар.

По-късно се разделя с кърджалийството и повежда конна хайдушка дружина из Странджа, Сакар и Бакаджиците. Байрактар му е бил Кара Кольо Омарчалията. Индже се е отличавал с големи организаторски заложби и смелост. Според предание се е опитал да организира бунт срещу турците в началото на 19 век. През 1806 г. заминава за Молдова, където служи в гвардията на молдовските князе. По това време е наричан капитан Индже и Стоян волентир. Взема участие във въстанието в Дунавските княжества от 1821 г. като хилядник, заедно с Кара Кольо геройски загива в сражение с руснаци и турци на 17 юни 1821 в битката при Скулени на река Прут.[2][3]

За Индже войвода има различни предания и за него са създадени много народни песни, представящи го като закрилник на българите. Образът на войводата вдъхновява Йордан Йовков за разказа му "Индже" (1926) от цикъла "Старопланински легенди".

Индже войвода в литературата[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бележка на съставителя, Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.[неблагонадежден източник - сборник песни]
  2. История на гр. Сливен, т. II, с. 50 - 51
  3. Пламен Павлов, Познатият и непознат Индже войвода. сп. Факел 27.12.2014 г.
  4. Йордан Йовков, "Индже" (разказ)
  5. "Песни за Индже войвода", съставител Тодор Моллов
  6. Петя Дубарова, "Индже" (стихотворение)
  • Боев, Р. Стоян-Индже Войвода. Държавно военно издателство при Министерството на народната отбрана, София, 1956, 79 стр.