Индже войвода

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за хайдутина. За селото вижте Индже войвода (село).

Индже войвода
български хайдутин и национален герой
Роден
около 1755
Починал
17 юни 1821
Скулен, Молдова

Стоян, наречен Индже войвода, е един от най-прославените български хайдути. Най-значителна негова проява е участието му през 1810 с Бимбеловци в заговор за основаване на българска самостоятелна държава в Странджа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Истинското му име е Стоян. Получава прякора си Индже (от турскиото ince, тънък) вероятно по времето когато е кърджалийски главатар на дружина в Стара планина, по време на феодалните междуособици в Османската империя от края на 18 век.

Според някои автори (Боев, 1956) родното село на Индже е Доганджа (днес на територията на Турция, близо до българското село Капитан Андреево).Според друга версия, описана в „Индже еничарина“ (2006 г.) от Денис Гийо, Стоян е родом от селата северно от Бакаджика. Според последните проучвания на доцент Милю Петров и Янка Велкова Милчева (1939 – 2011) Стоян Индже войвода е роден в с. Попово (Папазкьой), община Болярово, от малък останал сирак, майка му се омъжва повторно в Сливен, за това се смята, че той е роден в Сливен. На седемгодишна възраст е даден от втория си баща в школата за еничари в Цариград, където получава прозвището си заради фигурата си и големите си способности на боец. Включен е във формирование за изтребване на разбойници. По пътя към България убива турския военен ръководител и е избран за главатар.

През 1799 година Индже е сред помощниците на големия кърджалийски главатар Кара Фейзи, с когото завземат Лозенград и контролират околностите му с 500 – 600 конници. Малко след това Кара Фейзи напада керваните, връщащи се от Сливенския панаир, разбива охраняващата и шестхилядна армия, заграбва огромна плячка, оценявана на 3 милиона гроша, след което се оттегля на север от Стара планина. По това време водена от Индже банда опожарява Калофер.[2]

По-късно се разделя с кърджалийството и повежда конна хайдушка дружина из Странджа, Сакар и Бакаджиците. Байрактар му е бил Кара Кольо Омарчалията. Индже се е отличавал с големи организаторски заложби и смелост. Според предание се е опитал да организира бунт срещу турците в началото на 19 век. През 1806 г. заминава за Молдова, където служи в гвардията на молдовските князе. По това време е наричан капитан Индже и Стоян волентир. Взема участие във въстанието в Дунавските княжества от 1821 г. като хилядник, заедно с Кара Кольо. Геройски загива в сражение с турци на 17 юни 1821 в битката при Скулени на река Прут.[3][4]

За Индже войвода има различни предания и за него са създадени много народни песни, представящи го като закрилник на българите. Образът на войводата вдъхновява Йордан Йовков за разказа му „Индже“ (1926) от цикъла „Старопланински легенди“.

Индже войвода в литературата[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бележка на съставителя, Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.[неблагонадежден източник - сборник песни]
  2. Мутафчиева 2008, с. 233 – 234, 400.
  3. История на гр. Сливен, т. II, с. 50 – 51.
  4. Пламен Павлов, Познатият и непознат Индже войвода, сп. Факел, 27.12.2014 г.
  5. Йордан Йовков, „Индже“ (разказ), slovo.bg.
  6. „Песни за Индже войвода“, съставител Тодор Моллов, liternet.bg.
  7. Петя Дубарова, „Индже“ (стихотворение), slovo.bg.
Цитирани източници

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]