Инджи Арал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Инджи Арал
Инджи Арал, 2008 г.
Инджи Арал, 2008 г.
Родена 27 ноември 1944 г. (75 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Турция Турция
Активен период 1976-
Жанр съвременен роман, любовен роман
Награди „Юнус Нади”, „Орхан Кемал“
Съпруг Али Гюр (?-)
Инджи Арал в Общомедия

Инджи Арал (на турски: İnci Aral) е турска писателка на произведения в жанра съвременен и любовен роман.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Инджи Арал е родена на 27 ноември 1944 г. в Денизли, Турция. Баща ѝ Сахабетин Бей е горски инженер, и семейството живее в Болу и Маниса. През 1952 г. баща ѝ получава инсулт, започва да ходи с бастун и по-късно се самоубива неможейки да понесе недъга си. Това силно се отразява на психиката ѝ. Семейството се мести и тя завършва училище-интернат за девойки в Бурса. Чете много и още от 14-годишна опитва да пише.

Завършва живопис във Висшия институт Гази в Анкара и педагогика в Маниса. В периода 1964-1984 г. работи като учител в Самсун, Маниса, и др.

Омъжва се за първи път през 1968 г. Имат двама сина. Развеждат се през 1978 г. Омъжва се за втори път за физиотерапевта Али Гюр. Дълго време живеят в чужбина, после в Анкара, а през 1984 г. се преместват в Истанбул. В Истанбул отваря художествена галерия в периода 1986-1992 г.

Започва да пише разкази през 1976 г. Първият ѝ разказ „Haziranlarda“ е публикуван през 1977 г.

Първият ѝ роман „Ölü Erkek Kuşlar“ (Мъртвите мъжки птици) е публикуван през 1992 г. Той става бестселър и е удостоен с престижната награда „Юнус Нади“. След него тя се посвещава на писателската си кариера.

С романа си „Лилаво“ от 2002 г. печели наградата „Орхан Кемал“.

Произведенията на писателката засягат личните и социални проблеми в семейството и обръщат особено внимание на жените. Главните герои са реалистични и психологически оформени, отразяващи мястото на мъжете и жените в съвремените събития и ежедневие.

Творчеството ѝ е включено в програмите по литература в турските гимназии.

Инджи Арал живее със семейството си в Истанбул.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Ölü Erkek Kuşlar (1992) – награда „Юнус Нади“
  • Yeni Yalan Zamanlar (1994)
  • Hiçbir Aşk Hiçbir Ölüm (1997)
  • İçimden Kuşlar Göçüyor (1998)
  • Mor (2002) – награда „Орхан Кемал“
    Лилаво, изд.“ НСМ Медиа“, София (2014), прев. Нахиде Дениз
  • Taş ve Ten (2005)
  • Safran Sarı (2007)
  • Sadakat (2010)
    Вярност, изд. „НСМ Медиа“, София (2012), прев. Нахиде Дениз
  • Şarkını Söylediğin Zaman (2011)
  • Unutmak (2009)

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Ağda Zamanı (1980)
  • Kıran Resimleri (1983)
  • Uykusuzlar (1984)
  • Sevginin Eşsiz Kışı (1986)
  • Gölgede Kırk Derece (2003)
  • Anlar İzler Tutkular (2003)
  • Ruhumu Öpmeyi Unuttun (2006)
  • Unutmak (2008)

Новели[редактиране | редактиране на кода]

  • Uykusuzlar (1984)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]