Индийски съюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Индийски съюз
भारत अधिराज्य
Bhārata Adhirājya
— доминион —
15 август 1947 – 26 януари 1950
Знаме
Знаме
    
Герб
Герб
India (orthographic projection).svg
Континент
Столица Ню Делхи
Религия
Форма на управление Конституционна монархия
Монарх
1947 – 1950 Джордж VI
Генерал-губернатор
1947 – 1948 Луис Маунтбатън
1948 – 1950 Чакраварти Раджагопалачари
Министър-председател
1947 – 1950 Джавахарлал Неру
История
План Маунтбатън 15 август 1947 г.
Първа индо-пакистанска война 22 октомври 1947 г.
Приета конституция 26 януари 1950 г.
Площ
3 287 263 km2 (1 950 г,) km2
Валута индйска рупия
Предшественик
Британска Индия Британска Индия
Наследник
Република Индия Република Индия
Индийски съюз в Общомедия

Индийски съюз[1] е държава, образувана вследствие на приетия от британския парламент Акт за индийска независимост (15 август 1947 г.) и разделянето на Британска Индия на Индийски съюз и Доминион Пакистан. През 1948 г., в резултат на операция „Поло“ в състава на Индийския съюз влиза княжество Хайдерабад.

Глава на Индийския съюз е краля на Великобритания, но все пак правителството се оглавява от министър-председател – Джавахарлал Неру. Интересите на монарха в Индия се представят от генерал-губернатор (който, за разлика от предшественика си, вече не се нарича вице-крал). Първият генерал-губернатор е Луис Маунтбатън, а вторият и последен – Чакраварти Раджагопалачари

С приемането на първата индийска конституция на 26 януари 1950 г. Индийският съюз е преобразуван в Република Индия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Разделяне на Британска Индия[редактиране | редактиране на кода]

Разделянето на Британска Индия на 15 август 1947 г.[2] довежда до създаването на две суверенни държави, като и двете са със статут на доминиони: Доминион Пакистан и Индийски съюз. Индия получава 82,5% от всичките муниции, оръжия и транспорт от комбинираната войска на Британска Индия и около 70% от персонала.

Още от 1920-те години Индийското движение за независимост настоява за пълно себеуправление (Pūrṇa Swarāj) за индийската нация и установяването на доминион е голяма победа. Все пак, разделянето е противоречиво сред хората и води до значителна политическа нестабилност и преселения.[3]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Повечето от 552 княжески държави на индийска територия се присъединяват към Индийския съюз, благодарение на работата на държавния служител Вапала Менон. Княжеството Джунагад, което е с преимуществено индуско население и се намира в съвременен Гуджарат, се опитва да се присъедини към Пакистан. Впоследствие е анексирано военно от индийското правителство. По подобен начин Хайдерабад иска да остане независимо и също бива анексирано от Индия през 1948 г.[3]

Република Индия[редактиране | редактиране на кода]

Учредителното събрание приема конституцията на Индия, изготвена от комитет, на 26 ноември 1949 г. Индия става федеративна, демократична република, след като конституцията влиза в сила на 26 януари 1950 г., като този ден се празнува като Ден на републиката оттогава насам. Правителствената система е подобна на тази на Обединеното кралство, но във федерална система. Раджендра Прасад става първият президент на Индия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Благо Киров. Разделянето на Индия. // Владетели и Династии. 2014.
  2. Section 1 of the Indian Independence Act, 1947
  3. а б India: A History. New York, USA, Grove Press, 2000. ISBN 0-8021-3797-0.