Индиън Ривър (Флорида)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Индиън Ривър
Indian River
лагуна
Карта на Индиън Ривър
Карта на Индиън Ривър
27.83° с. ш. -80.45° и. д.
Местоположение във Флорида
МестоположениеФлорида,  САЩ
Дължина246 km
Индиън Ривър в Общомедия

Индиън Ривър (на английски: Indian River), (на български: Индианска река) е солена лагуна с дължина 195 км (121 мили) [1] във Флорида[2] и е част от системата на лагуната Индиън Ривър, която от своя страна е част от вътрешен воден канал на Атлантическото крайбрежие.

Първоначално реката се казва Рио де аис по името на индианското племе, живеещо по източното крайбрежие на Флорида, но по-късно и е дадено сегашното ѝ име. Индиън Ривър се простира на юг от канала Понсе де Леон в Ню-Смирна-Бийч в окръг Волусия, през канала Халовър и по протежение на западния бряг на Мерит Айлънд. Банана Ривър се влива в Индиън Ривър от южната страна на острова. Индиън Ривър продължава на юг до канала Санта Лусия.[3] В определени сезони на годината мостовете спират потока от червени плаващи водорасли, в резултат на което в района мирише на водороден сулфид.[4]

Панорама към Индиън Ривър
Панорама към Индиън Ривър

Притоци[редактиране | редактиране на кода]

Притоци на Индиън Ривър са каналите Мерит Айлънд Барж (изкуствен) и Канал С-54 (изкуствен), както и реките Крейн Крийк, О Гейли Ривър, Хорс Крийк, Мълет Крийк, Сейнт Себастиан Ривър, Сейнт Лисия Ривър, Сайкс Крийк и Търки Крийк. Устието на Индиън Ривър се влива в залива Палм Бей. За да се осигури вода към река Сейнт Джонс, през 1960-те е предложен за строеж каналът Сейнт Джонс – Индиън Ривър Барж, но в началото на 1970-те строежът е отменен.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. U.S. Geological Survey 7½ minute topographic maps
  2. Long, Doug. Column:Help! // Florida Today. Melbourne, Florida, 13 март 2010. с. 4D.
  3. Description of the Indian River Lagoon – Appendix B // Архивиран от оригинала на 2013-10-02. Посетен на 26 септември 2013.
  4. Waymer, Jim. Man on mission to sweeten smell of Indian River Lagoon // Burlington Free Press. Burlington Free Press, 2 юли 2010.