Индоксил
| Индоксил | |
| Свойства | |
|---|---|
| Формула | C₈H₇NO |
| Моларна маса | 133,053 u[1] |
| Идентификатори | |
| CAS номер | 480-93-3 |
| PubChem | 50591 |
| ChemSpider | 45861 |
| KEGG | C05658 |
| ChEBI | 17840 |
| SMILES | C1=CC=C2C(=C1)C(=CN2)O |
| InChI | InChI=1S/C8H7NO/c10-8-5-9-7-4-2-1-3-6(7)8/h1-5,9-10H |
| InChI ключ | PCKPVGOLPKLUHR-UHFFFAOYSA-N |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Индоксил в Общомедия | |
Индоксилът е химично съединение с жълтеникав цвят с неприятен мирис.[2]
Съществува в две тавтомерни форми:[2]
Съдържа се в урината[3] на хората и бозайниците под формата на калиева сол на индоксил сулфат. Среща се в сока на някои растения, например Isatis tinctoria,[4] под формата на гликозид, откъдето може да бъде извлечен чрез хидролиза.[2]
Важен междинен продукт в синтеза на багрилото индиго, получено при окисление на индоксил.[2][5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ 1H-Indol-3-ol // Посетен на 5 октомври 2016 г. (на английски)
- ↑ а б в г Индоксил // Большая советская энциклопедия : [в 30 т.] / гл. ред. А. М. Прохоров. — 3-е изд. — М. : Советская энциклопедия, 1969—1978.
- ↑ Baugh, Leonard. Observations on Indoxyl in the Urine of Epileptics: A Preliminary Contribution on Epileptic Metabolism // Journal of Mental Science 57 (237). 1911. DOI:10.1192/bjp.57.237.312. p. 312-320.
- ↑ Definition of 'indoxyl' // Collins English Dictionary. Посетен на 18 октомври 2025.
- ↑ Zelenetskii, A. N. и др. The mechanism of oxidation of indoxyl and its analogs to indigo and indigoides // Bulletin of the Academy of Sciences of the USSR Division of Chemical Science 19. 1970.