Индол
| Индол | |
| Свойства | |
|---|---|
| Формула | C₈H₇N |
| Моларна маса | 117,058 u[1] |
| Плътност | 1,22 g/cm³ (25 °C) |
| Точка на топене | 52,3 °C |
| Точка на кипене | 254 °C |
| Парно налягане | 100 000 Pa (254 °C) |
| Идентификатори | |
| CAS номер | 120-72-9 |
| PubChem | 798 |
| ChemSpider | 776 |
| DrugBank | DB04532 |
| KEGG | C00463 |
| ChEBI | 16881 |
| ChEMBL | CHEMBL15844 |
| RTECS | NL2450000 |
| SMILES | C1=CC=C2C(=C1)C=CN2 |
| InChI | InChI=1S/C8H7N/c1-2-4-8-7(3-1)5-6-9-8/h1-6,9H |
| InChI ключ | SIKJAQJRHWYJAI-UHFFFAOYSA-N |
| UNII | 8724FJW4M5 |
| Gmelin | 3477 |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Индол в Общомедия | |
Индолът е хетероциклично съединение, съдържащо се в някои етерични масла, например в маслото от жасмин, както и във фекалиите на човека и бозайниците.[2]
Намира приложение в парфюмерийната индустрия, тъй като в малки количества засилва аромата на цветя.[2]
Съдържа се като структурен елемент в аминокиселината триптофан, както и в някои багрила, като индиго.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ indole // Посетен на 19 октомври 2016 г. (на английски)
- ↑ а б Индол // Большая советская энциклопедия : [в 30 т.] / гл. ред. А. М. Прохоров. — 3-е изд. — М. : Советская энциклопедия, 1969—1978.
- ↑ Ulrich Helmich. Indol // Helmichs Chemie-Lexikon. Посетен на 17 октомври 2025. (на немски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
