Индонезия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Република Индонезия
Republik Indonesia
      
Девиз: Bhinneka Tunggal Ika
(„Обединени в многообразието“)
Химн: Indonesia Raya
Местоположение на Индонезия
Местоположение на Индонезия
Столица Джакарта
Най-голям град Джакарта
Официален език
Религия ислям (87%)
християнство (11%)
Демоним индонезиец
Климат тропичен
Управление
Форма унитарна президентска конституционна република[1]
• Президент Джоко Уидодо
• Вицепрезидент Маруф Амин
Организации ООН
История
• Нидерландска източноиндийска компания 20 март 1602
• Нидерландска Индия 1 януари 1800
• Японска окупация 9 март 1942
• Независимост 17 август 1945
• Федерация от 27 декември 1949
• Унитарна република 17 август 1950
География
Площ ‍
• Общо 1 904 570 km2 (14-о)
• Води (%) 4,85
Население ‍
• 2018 Повишение 267 670 543[2] (4-то )
• оценка, 2010 237 641 326
• Гъстота 142 души/km² (88-о)
• Градско нас. 56,6% (110-о)
Икономика
БВП (ППС) ≈ 2019
• Общо 3,740 трлн. щ.д.[3] (7-о)
• На човек 14 840 щ.д.[3] (89-о)
БВП (ном.) ≈ 2019
• Общо 1,200 трлн. щ.д. (16-о)
• На човек 4460 щ.д. (106-о)
ИЧР (2018) Повишение 0,707
висок · 111-о
Джини (2018) Понижение 39,0
среден
Прод. на живота 71,5 години (116-о)
Детска смъртност 25/1000 (85-о)
Грамотност 90,4% (88-о)
Валута Индонезийска рупия (IDR)
Други данни
Часова зона UTC+7 – +9
Формат на датата дд/мм/гггг
Автомобилно движение ляво
Код по ISO ID
Интернет домейн .id
Телефонен код +62
ITU префикс JZA-JZZ; PKA-POZ
YBA-YHZ; 7AA-7IZ
8AA-8IZ
Република Индонезия в Общомедия

Индонезия, официално Република Индонезия (на индонезийски: Republik Indonesia) е държава в Югоизточна Азия и Океания, разположена на Малайския архипелаг между Индийския и Тихия океан. Съставена е от 17 508 острова и 34 провинции. С население от 266 357 297 души (2018 г.) [2], Индонезия се нарежда на четвърто място в света по население и е най-голямата мюсюлманска страна в света. Индонезия е президентска република, с избирани от народа президент и правителство. Столицата ѝ е Джакарта. Има сухоземни граници с Малайзия, Папуа Нова Гвинея и Източен Тимор. Индонезия е сред страните основателки на АСЕАН и е една от 20-те най-големи икономики в света (Г-20). По номинален брутен вътрешен продукт се нарежда на 16-о място в света, а по паритет на покупателната способност – на 7-о.

Архипелагът е развивал търговия с Индия и Китай още от първите векове сл. Хр., когато започват да проникват и културни влияния от тези две страни, като впоследствие се развиват будистки и индуистки царства. По време на Великите географски открития мюсюлмани и европейци-християни влизат в конфликт за ресурсите на индонезийските острови, най-вече подправки, чай и каучук. От 1800 до 1945 г. Индонезия е колония на Нидерландия, а 4 години след края на Втората световна война официално става независима страна. От 1945 г. на власт е Сукарно, чието слабо управление продължава до 1967 г., когато е свален от власт и управлението поема Сухарто. Той управлява страната с желязна ръка до 1998 г., когато се извършват демократични промени.

На територията на Индонезия има голям брой етнически, езикови и религиозни групи, от които доминиращата са яванците. Въпреки това комплексната индонезийска идентичност е възприела исляма и индонезийския език като сплотяващи атрибути на населението. Въпреки огромното население и гъстотата му, Индонезия е на второ място в света по биоразнообразие и има обширни дъждовни и тропически гори. Само около 10% от земята се използва за селскостопанска дейност. В Индонезия има много палми и каучукови дървета. Страната произвежда голям брой продукти от палмово масло и е основен доставчик на естествен каучук. Освен това Индонезия разполага с разнообразни полезни изкопаеми и минерални ресурси, но голяма част от населението продължава да живее в бедност,[4][5] а развитието на потенциала ѝ е възпрепятствано от корупция, сепаратизъм и природни бедствия.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името Индонезия произлиза от латинската дума Indus (Инд), и старогръцката nesos, която означава „остров“.[6] Името датира от 18 век, далеч преди формирането на независима Индонезия.[7] През 1850 г. английският етнолог Джордж Уиндзор Ърл предлага названията Indunesians и Malayunesians за жителите на „Индийския или Малайския архипелаг“.[8] В същата публикация Джеймс Ричардсън Логан, ученик на Ърл, използва Индонезия като синоним на „Индийския архипелаг“.[9] Въпреки това, холандски академици – в публикациите за Източните Индии – не са съгласни с употребата на Индонезия. Вместо това те използват наименованията „Малайски архипелаг“ (Maleische Archipel), „Холандски Източни Индии“ (Nederlandsch Oost Indie), „Индия“ (Indië); „Изтокът“ (de Oost) и „Insulinde“.[10]

От 1900 г. името Индонезия започва да се употребява често в академичните среди извън Нидерландия, а индонезийски националистически групи го възприемат в политическите си програми.[10] Адолф Бастиан, учен от Берлинския университет, популяризира името чрез книгата си Indonesien oder die Inseln des Malayischen Archipels, 1884 – 1894. Първият индонезийски учен, използвал названието Индонезия, е Суварди Сурянингат, през 1913 г.[7]

История[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: История на Индонезия
Изглед от монументалния храм Боробудур, построен при династията Сайлендра. На заден план се виждат характерните за Индонезия вулкани.

Вкаменени останки на известния като „явански човек“ хомо еректус са свидетелство, че индонезийският архипелаг е бил обитаван отпреди два милиона до 500 000 години.[11][12][13] Хомо сапиенс пристигат в региона преди около 45 хиляди години.[14] Австронезийските народи, които формират по-голямата част от съвременното население, мигрират в Югоизточна Азия от Тайван. Те пристигат в Индонезия около 2000 г. пр. Хр., и, разпространявайки се из архипелага, изтласкват местните меланезийски народи на най-източните острови.[15] Идеалните предпоставки за развитие на селско стопанство и усвояването на технологията на оризищата в областта още през 8 век пр. Хр. позволяват на села, градове и малки царства да се развият до 1 век сл. Хр. Стратегическите позиции на Индонезия насърчават морската търговия между островите и континента, включително с индийски царства и Китай.[15] Тази търговия е от фундаментално значение за развитието на Индонезия.[16]

От 7 век сл. Хр. мощното морско царство Сридживая процъфтява в резултат на търговията и носеното от нея влияние на индуизма и будизма.[17] Между 8 и 10 век сл. Хр., земеделските династии Сайлендра (будистка) и Матарам (индуистка) процъфтяват и упадат на остров Ява, като оставят след себе си монументални религиозни постройки като Боробудур и Прамбанан. През 13 век в източна Ява се появява царството Маджапахит, което под ръководството на Гаджа Мада (1329 – 1364) завладява голяма част от днешна Индонезия.[18]

Когато през 1492 г. Христофор Колумб достига до Западните Индии, той всъщност се е бил запътил към т. нар. Молукски острови – т.е. Островите на подправките. През Средновековието в Европа не виреели подправки и ценните растения били купувани от арабските търговци, които ги носели от Индонезийските острови в продължение на близо 500 години. През 1512 г. португалски кораби достигат най-сетне до Молукските острови, а по-късно ги последват и английски, френски и холандски кораби. Тогава започва „войната на подправките“. Постепенно холандците овладяват контрола върху подправките от всичките 13 000 острова. Вследствие на това били реализирани огромни печалби за Нидерландия, а Индонезия се превръща най-важната ѝ колония. Холандците водят дълги и кръвопролитни войни с местното население, както и с Великобритания и Португалия за контрола над Индонезия. Колониален статут обаче Индонезия получава едва през 1800 г., след като Холандската източноиндийска компания обявява банкрут и е национализирана като Холандски Източни Индии.[17]

Втората световна война и японската окупация слагат край на колониалното управление,[17][19] а през 1945 националистът Сукарно е избран за президент и обявява независимост.[20][21][22] Метрополията не признава суверенитета на Индонезия и повежда конфликт – дипломатически и военен, срещу самопровъзгласилата се държава. Холандските усилия се провалят, и през декември 1949 г. под натиска на международната общност и собствените си провали Холандия признава Индонезия за независима държава.[23] Демократичното управление на Сукарно мутира в авторитарна диктатура, в която автократът се стреми да поддържа баланса между двете основни враждуващи политически сили – армията и комунистическата партия на Индонезия (ИКП).[17] На 30 септември 1965 г. комунистите правят опит за преврат. Отговорът на армията е брутален – между 500 000 и 1 000 000 симпатизанти на ИКП са екзекутирани под ръководството на генерал Сухарто,[24][25] който впоследствие, през 1968 г., става и президент. Твърдолинейното му управление поема курс към икономическо сътрудничество със САЩ, вследствие на което Индонезия отбелязва бърз, но за сметка на това неравномерен икономически растеж,[17][26][27] а към края на управлението си Сухарто бива обявен за най-корумпирания диктатор в човешката история.[28]

Азиатската финансова криза през 1990-те довежда управлението на Сухарто до неговия край през 1998 г.[29] На следващата година Източен Тимор, окупиран и репресиран от индонезийската армия в продължение на 25 години, обявява независимост.[30] Индонезия поема по пътя на демокрацията, но ширещата се бедност, корупция, сепаратизъм, тероризъм и природни бедствия продължават да са спънка за този процес.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Държавно устройство на Индонезия
Печат на президента

Индонезия е президентска република. Президентът е ръководител на правителството и върховен главнокомандващ на армията. Висш законодателен орган на държавата е Народната консултативна асамблея, която се състои от две камари: Камара на народните представители с 550 депутати и Съвет на регионалните представители със 128 члена. Основни политически партии понастоящем са: партията ГОЛКАР (създадена от бившия президент Сухарто) с мнозинство в Камарата на представителите, и Демократическата партия на борбата (подкрепяща бившия президент Мегавати), която е втората политическа сила в парламента.

Ръководители на дипломатическата мисия в България[редактиране | редактиране на кода]

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Административно деление на Индонезия
Столицата Джакарта

Административно страната се дели на 30 провинции, 2 особени административни единици, имащи статут на провинции и 1 столичен окръг.

Caption text
N№ Град Население
1 Джакарта 10,562,088
2 Сурабая 2,874,314
3 Бекаси 2,543,676
4 Бандунг 2,444,160
5 Медан 2,435,252
6 Депок 2,056,335
7 Тангеранг 1,895,486
8 Палембанг 1,668,848
9 Семаранг 1,653,524
10 Макасар 1,423,877

География[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: География на Индонезия
Райска птица от индонезийска Нова Гвинея.

Индонезия е невероятен и екзотичен свят, в който са събрани могъщи вулкани, гъсти екваториални гори и множество култури. В тази страна, разпростряла се върху 17 508 острова има 128 действащи вулкана, повече от където и да е по света. Между островите Суматра и Ява е разположен остров Кракатау, на който се издига едноименния вулкан, чието изригване през 1883 г. е една от най-големите природни катастрофи в човешката история (виж по-долу остров Кракатау). На малкия остров Сумбава се намира вулканът Тамбора, който през 1815 г. изхвърля най-голямото количество вулканични материали – 117 km³, при което се отделило огромно количество енергия. Количеството вулканични материали, изхвърлено при изригването на Тамбора, е толкова голямо, че би покрило страна с големината на Гърция (131 хил. km²) с пласт, дебел 1 m. Това изригване било свръхмащабно – температурата на Земята се понижила и през 1815 г. в Европа настъпил глад заради слабата реколта, вследствие от по-ниските температури.

Явански носорог
Морски охлюв в Национален парк Комодо

Индонезия е една от страните с най-голямо биоразнообразие в света. Това се дължи на факта, че страната е разположена около екватора, в зоната на дъждовните екваториални гори и че е разпололожена на 2 биогеографски ареала – азиатски и австралийско-папуаски. Поради това на западните острови се срещат азиатски растения и животни, а в източните-растения и животни, типични за Австралия и Нова Гвинея.

Поради тази особеност, Индонезия се дели на 3 биогеографски региона – Сундаланд (обхващащ Борнео, Суматра, Ява, Бали и околните острови) с типично азиатска флора и фауна, Уоласеа (Сулавеси, Молукските острови и островите източно от Бали) представена от много ендемити и смесена флора и фауна и Нова Гвинея, с типично австралийско-папуаски растителен и животински свят.

Много от тези растения и животни все още не са известни на науката. Индонезия държи рекорд по брой на видовете орхидеи – 270 рода с над 10 500 вида, а също и по брой на хищните растения, сред които най-многобройни са непентесите. Те са насекомоядни, но някои видове, като Nepentes rajah и Nepentes rafflesiana изяждат и дребни птици. Друг типичен представител е рафлезията, растението с най-големите цветове в света – с диаметър 100 cm и тегло над 12 kg. Дърветата достигат височина 60 – 90 m. Това са най-високите и най-стари тропични гори в света. Разнообразието сред животните също е огромно – тук е домът на суматренските и яванските тигри, носорози, слонове, леопарди, орангутани, гибони, диви биволи, мунтжак (лаещ елен) и др. Изключително богат е светът на птиците, представен от над 2300 вида – от пъстри папагали, райски птици, птици-носорози до огромния филипински орел. Много разнообразен е и светът на влечугите, най-типични от които са комодският варан (най-големия гущер в света, достигащ дължина 4 m), соленоводен крокодил (най-големия в света – дълъг 7 m и тежащ над 1000 kg), кралска кобра (най-голямата отровна змия, дълга 6 m), а също и този на жабите и другите земноводни. Индонезия е и дом на колосален брой насекоми и големи тропически отровни паяци и стоножки.

Население[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Население на Индонезия
Яванците са най-многобройната етническа група в Индонезия

Населението на Индонезия е 237 600 000 съгласно националното преброяване от 2010 г., с все още висок прираст от 1,9%. Близо 58 % от населението живеят на остров Ява, най-гъсто населен остров в света. Въпреки сравнително ефективна програма за семейно планиране в сила от 1960-те насам, населението по оценъчни данни от началото на 2018 година е 266 357 297 души и се очаква да нарасне до около 322 милиона през 2050 г.[2] Разпределението е неравномерно – индонезийските части на Борнео и Нова Гвинея, които заедно представляват половината от индонезийската територия се населяват едва от 12 милиона души, докато Ява концентрира 100 милиона жители на по-малко от 7 % от площта в четири големи града – Джакарта, Сурабая, Бандунг, Семаранг.

Повечето индонезийци са потомци на австронезийскоговорещите народи, чиито езици могат да бъдат проследени до праавстронезийски, чийто произход може да се проследи до Тайван. Друга основна група са меланезийците, които живеят в източната част на Индонезия. Съществуват около 300 различни етнически общности в Индонезия, и 742 различни езици и диалекти. Най-голямата етническа група са яванците, които съставляват 42% от населението, и доминират обществото в политически и културен план. Сунданците, малайците и мадурийците са най-големите етнически групи след яванците. Чувството за индонезийска национална принадлежност съществува паралелно със силна регионална идентичност. Обществото е до голяма степен хармонично, въпреки че социално, религиозно и етническо напрежение понякога предизвикват брутално насилие. Китайските индонезийци са влиятелна етническа група, съставяща 3 – 4% от населението. Голяма част от частната търговия и богатството на страната са под контрола на китайско-индонезийски кръгове, което допринася за значително недоволство и дори анти-китайско насилие.

Индонезийският език се преподава във всички училища и следователно се говори от почти всички индонезийци. Това е езикът на бизнеса, политиката, националните медии, образованието и академичните среди. Той се основава на диалект на малайския език. Индонезийският е подкрепен от индонезийските националисти през 1920 г. и обявен за официален език под името Bahasa Indonesia при обявяването на независимост през 1945 г. Повечето индонезийци говорят поне един от няколкото стотици местни езици и диалекти, често като първи език. От тях яванският е най-широко разпространен, бидейки език на най-голямата етническа група. От друга страна, остров Нова Гвинея има над 270 местни папуански и австронезийски езици при население от едва 2,7 милиона души.

Въпреки че религиозната свобода за всеки гражданин е предвидена в индонезийската конституция, правителството официално признава само шест религии – исляма, протестантството, католицизма, индуизма, будизма и конфуцианството. Макар че не е официално ислямска държава, Индонезия има най-многобройната ислямска общност – 86,1% от населението съгласно преброяването от 2000 година. Около 9% от населението са християни, 3% индуисти, 2% будисти и други. Повечето индуисти са балийци, а будистите са най-вече от китайски произход. Макар че сега са малцинствени религии, индуизмът и будизмът са в основите на индонезийската култура. Ислямът е възприет от индонезийците за пръв път в северната част на Суматра през 13 век, под влиянието на търговци, и става господстваща религия в страната от 16 век нататък. Католицизмът е разпространен от португалските колонизатори и мисионери, а протестантските деноминации са до голяма степен в резултат на холандски калвинистки и лютерански мисии по време на колониалния период в страната.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Икономика на Индонезия
Карта на Индонезия

Индонезия е една от най-богатите на природни ресурси страни в света. Общите запаси на метан възлизат на 8 милиарда барела нефтен еквивалент и по този показател се нарежда на

второ място в света след Китай. Финансовата криза в Югоизточна Азия от 1997 и 1998 г. води до: силно обезценена е индонезийската рупия; несъстоятелност за обслужване на външния дълг; криза в банковата система; отлив на чуждите капитали от страната, което силно засяга икономиката на Индонезия. Индонезия е на едно от първите места в Азия по размер на външния дълг (130,4 млрд. щатски долара за 2006 г.). Във връзка с бедствието след земетресението и вълните цунами през декември 2004 г. кредиторите от Парижкия клуб отлагат плащанията по дълга за 2005 г. с 5 години, а някои страни опрощават задълженията на Индонезия. Индонезия е член на Международната банка за възстановяване и развитие, Международния валутен фонд и е един от големите получатели на помощи от тези международните финансови институции. Основен донор е Япония.

Стопанство:

  • Селски стопанство 21 %
  • Промишленост 35 %
  • Услуги 44 %.

Растениевъдство: Каучуконосни растения, кокосова, маслена палма, чай, кафе, тютюн, какао, подправки, кора от хининово дърво, захарна тръстика, ориз, царевица, батати, фъстъци, соя.

Слабо развито животновъдство. Риболов, добив на морски продукти.

Развит е добив и преработка на дървесина, нефт, природен газ, въглища, калай, боксит, манган, мед, никел, азбест, асфалт, фосфорити, каменна сол, злато, сребро. Преработка на селскостопански суровини, текстилна, машиностроителна, корабостроителна промишленост.

Главни пристанища: Джакарта, Купанг, Палембанг, Семаранг, Сурабая, Уджунгпаданг.

Износ: петрол и природен газ, шперплат, текстил, каучук главно за Япония, ЕС, САЩ, Сингапур, Република Корея, Хонконг, Китай, Тайван.

Внос: машини и оборудване, химикали, промишлени масла, хранителни продукти от Япония, САЩ, Сингапур, Германия, Австралия, Южна Корея, Тайван, Китай.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Pancasila – Indonesia Table of Contents
  2. ↑ а б в Census.gov. Pyramids of the World from 1950 to 2100: Indonesia 2018.[неработеща препратка] World Population Prospects: the 2015 Revision. Source: United Nations, Department of Economic and Social Affairs, Population Division (2018). Проверен на 3 февруари 2019.
  3. ↑ а б Report for Selected Countries and Subjects
  4. ↑ Poverty in Indonesia: Always with them. // The Economist. 14 септември 2006. Посетен на 26 декември 2006.; correction.
  5. ↑ Guerin, G. Don't count on a Suharto accounting. // Asia Times Online. Hong Kong, 23 май 2006. Архивиран от оригинала на 2017-11-14. Посетен на 2011-05-20.
  6. ↑ Tomascik, T и др. The Ecology of the Indonesian Seas – Part One. Hong Kong, Periplus Editions, 1996. ISBN 962-593-078-7.
  7. ↑ а б ((id)) Anshory, Irfan. Asal Usul Nama Indonesia. // Pikiran Rakyat, 16 август 2004. Посетен на 5 октомври 2006.
  8. ↑ Earl, George SW. On The Leading Characteristics of the Papuan, Australian and Malay-Polynesian Nations. // Journal of the Indian Archipelago and Eastern Asia (JIAEA). 1850. с. 119.
  9. ↑ Logan, James Richardson. The Ethnology of the Indian Archipelago: Embracing Enquiries into the Continental Relations of the Indo-Pacific Islanders. // Journal of the Indian Archipelago and Eastern Asia (JIAEA). 1850. с. 4:252 – 347.; Earl, George SW. On The Leading Characteristics of the Papuan, Australian and Malay-Polynesian Nations. // Journal of the Indian Archipelago and Eastern Asia (JIAEA). 1850. с. 254, 277 – 8.
  10. ↑ а б Justus M van der Kroef. The Term Indonesia: Its Origin and Usage. // Journal of the American Oriental Society 71 (3). 1951. DOI:10.2307/595186. с. 166 – 71.
  11. ↑ Pope, GG. Recent advances in far eastern paleoanthropology. // 1988. с. 43 – 77. cited in Whitten, T и др. The Ecology of Java and Bali. Hong Kong, Periplus Editions, 1996. с. 309 – 12.
  12. ↑ Pope, GG. Evidence on the Age of the Asian Hominidae. // 15 август 1983. с. 4988 – 92. cited in Whitten, T и др. The Ecology of Java and Bali. Hong Kong, Periplus Editions, 1996. с. 309.
  13. ↑ de Vos, JP и др. Dating hominid sites in Indonesia (PDF). // 9 декември 1994. с. 4988 – 92. cited in Whitten, T и др. The Ecology of Java and Bali. Hong Kong, Periplus Editions, 1996. с. 309.
  14. ↑ The Great Human Migration. // {{{journal}}}. Smithsonian, Юли 2008. с. 2.
  15. ↑ а б Taylor, Jean Gelman. Indonesia. // Yale University Press, 2003..
  16. ↑ Taylor (2003), стр. 3, 9 – 11, 13 – 5, 18 – 20, 22 – 3; Vickers (2005), стр. 18 – 20, 60, 133 – 4
  17. ↑ а б в г д Ricklefs, MC. History of Modern Indonesia Since c.1300. // MacMillan, 1993..
  18. ↑ Peter Lewis. The next great empire. // Futures 14 (1). 1982. DOI:10.1016/0016-3287(82)90071-4. с. 47 – 61.
  19. ↑ Gert Oostindie and Bert Paasman. Dutch Attitudes towards Colonial Empires, Indigenous Cultures, and Slaves. // Eighteenth-Century Studies 31 (3). 1998. DOI:10.1353/ecs.1998.0021. с. 349 – 55..
  20. ↑ HJ Van Mook. Indonesia. // Royal Institute of International Affairs 25 (3). 1949. с. 274 – 85..
  21. ↑ Charles Bidien. Independence the Issue. // Far Eastern Survey 14 (24). 5 декември 1945. DOI:10.1525/as.1945.14.24.01p17062. с. 345 – 8.; Taylor, Jean Gelman. Indonesia: Peoples and History. Yale University Press, 2003. ISBN 0-300-10518-5. с. 325..
  22. ↑ Reid (1973), стр. 30
  23. ↑ Charles Bidien. Independence the Issue. // Far Eastern Survey 14 (24). 5 декември 1945. DOI:10.1525/as.1945.14.24.01p17062. с. 345 – 8.; Indonesian War of Independence. // Military. Global Security. Посетен на 11 декември 2006.
  24. ↑ John Roosa and Joseph Nevins. 40 Years Later: The Mass Killings in Indonesia. // CounterPunch. 5 ноември 2005. Посетен на 12 ноември 2006..
  25. ↑ Robert Cribb. Unresolved Problems in the Indonesian Killings of 1965 – 1966. // Asian Survey 42 (4). 2002. DOI:10.1525/as.2002.42.4.550. с. 550 – 563.
  26. ↑ Vickers, Adrian. A History of Modern Indonesia. Cambridge University Press, 2005. ISBN 0-521-54262-6..
  27. ↑ Schwarz, A. A Nation in Waiting: Indonesia in the 1990s. Westview Press, 1994. ISBN 1-86373-635-2..
  28. ↑ Suharto tops corruption rankings. // BBC News, 25 март 2004. Посетен на 4 февруари 2006.
  29. ↑ President Suharto resigns. // BBC, 21 май 1998. Посетен на 12 ноември 2006.
  30. ↑ Burr, W. и др. Ford and Kissinger Gave Green Light to Indonesia's Invasion of East Timor, 1975: New Documents Detail Conversations with Suharto. // National Security Archive Electronic Briefing Book No. 62. National Security Archive, The George Washington University, Washington, DC, 6 декември 2001. Посетен на 17 септември 2006.; International Religious Freedom Report. // Bureau of Democracy, Human Rights, and Labor. Department of State, 17 октомври 2002. Посетен на 29 септември 2006.
Flag of OPEC.svg
Нормативен контрол
Таксономичен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Индонезия&oldid=11405197“.