Инево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Инево
Ињево
— село —
41.6103° с. ш. 22.4242° и. д.
Инево
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаРадовиш
Географска областРадовишко поле
Надм. височина380 m
Население1624 души (2002 г.)
Пощенски код2420
Телефонен код032
Инево в Общомедия

Инево (на македонска литературна норма: Ињево) е село в източната част на Северна Македония, община Радовиш.

География[редактиране | редактиране на кода]

„Света Петка“, изградена в 1994 - 1995 г.

Селото е разположено югозападно от Радовиш.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Инево е неголямо изцяло българско село в Радовишка кааза на Османската империя. Църквата „Възнесение Господне“ е от 1872 година и не е изписана. Иконите в нея също са от XIX век.[1] В 1897 година в Дедино и Инево избухва Радовишката афера на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 740 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век мнозинството от жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Инево (Inevo) има 880 българи екзархисти и работи българско училище.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Инево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Страхил Газепов от Раклиш е български кмет на Инево от 1 август 1941 година до 9 септември 1944 година.[6]

В 1991 година е поставен темелният камък, а в 1992 година Горазд Струмишки освещава църквата „Рождество Богородично“. Манастирът „Света Петка“ е започнат на 17 ноември 1994 година от Стефан Брегалнишки и осветена на 22 октомври 1995 година от същия митроплит. Иконите са от зограф Стефан от Охрид. На 27 април 1999 г. Стефан Брегалнишки освещава и темелния камък на манастира „Свети Архангел Михаил“, който е осветен на 20 октомври 2002 г. от Агатангел Брегалнишки. Църквата не е изписана. Престолните икони са от монахиня Макрина от манастира „Свети Архангел Михаил“ в Берово, а останалите икони са от зограф Тони от Радовиш.[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Инево
  • Васил Андонов, македоно-одрински опълченец, 38-годишен, земеделец, ІV отделение, 2 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[7]
  • Иван Дърмов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[8]
  • Стоян Гоцев Лазаров (? - 1935), български революционер, влязъл във ВМРО в 1921 година, заловен е в през януари 1924 година и лежи в затвора до 23 април 1935 година, умира от туберкулозата, която хваща в затвора на 21 май 1935 година; на 23 февруари 1943 година вдовицата му Ангя Лазарова подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[9]
Починали в Инево

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ињевско-конченска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2016-09-11. Посетен на 30 март 2014 г.
  2. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 213.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 234.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 138-139. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849.
  6. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 36.
  8. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.
  9. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 286.