Инево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Инево
Ињево
— село —
ЕкспедицијаЛакавичко 213.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.6103° с. ш. 22.4242° и. д.
Инево
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Радовиш
Географска област Радовишко поле
Надм. височина 380 m
Население ? души (2002)
Пощенски код 2420
Инево в Общомедия

Инево (на македонска литературна норма: Ињево) е село в източната част на Северна Македония, община Радовиш.

История[редактиране | редактиране на кода]

„Света Петка“, изградена в 1994 - 1995 г.

В XIX век Инево е неголямо изцяло българско село в Радовишка кааза на Османската империя. Църквата „Възнесение Господне“ е от 1872 година и не е изписана. Иконите в нея също са от XIX век.[1] В 1897 година в Дедино и Инево избухва Радовишката афера на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 740 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век мнозинството от жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Инево (Inevo) има 880 българи екзархисти и работи българско училище.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Инево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

В 1991 година е поставен темелният камък, а в 1992 година Горазд Струмишки освещава църквата „Рождество Богородично“. Манастирът „Света Петка” е започнат на 17 ноември 1994 година от Стефан Брегалнишки и осветена на 22 октомври 1995 година от същия митроплит. Иконите са от зограф Стефан от Охрид. На 27 април 1999 г. Стефан Брегалнишки освещава и темелния камък на манастира „Свети Архангел Михаил“, който е осветен на 20 октомври 2002 г. от Агатангел Брегалнишки. Църквата не е изписана. Престолните икони са от монахиня Макрина от манастира „Свети Архангел Михаил” в Берово, а останалите икони са от зограф Тони от Радовиш.[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Инево
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Андонов, македоно-одрински опълченец, 38-годишен, земеделец, ІV отделение, 2 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Дърмов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[7]
Починали в Инево

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ињевско-конченска парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 30 март 2014 г.
  2. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 213.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 234.
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 138-139.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 849.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 36.
  7. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 106.
Населени места в Община Радовиш Flag of Radoviš Municipality.svg
Радовиш | Али Коч | Али Лобаси | Бучим | Воиславци | Дамян | Държани | Дурутлия | Злеово | Инево | Калаузлия | Калугерица | Караджалар | Каралобоси | Коджалия | Козбунар | Ново село | Ораовица | Папавница | Погулево | Подареш | Покрайчево | Пърналия | Раклиш | Саригьол | Смиланци | Сулдурци | Супурге | Тополница | Кьоселия | Худаверлия | Чешме махала | Шаинташ | Шипковица | Щурово | Яргулица
     Портал „Македония“         Портал „Македония