Инево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Инево
Ињево
— село —
ЕкспедицијаЛакавичко 213.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.6103° с. ш. 22.4242° и. д.
Инево
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Радовиш
Географска област Радовишко поле
Надм. височина 380 m
Население 1624 души (2002 г.)
Пощенски код 2420
Телефонен код 032
Инево в Общомедия

Инево (на македонска литературна норма: Ињево) е село в източната част на Северна Македония, община Радовиш.

География[редактиране | редактиране на кода]

„Света Петка“, изградена в 1994 - 1995 г.

Селото е разположено югозападно от Радовиш.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Инево е неголямо изцяло българско село в Радовишка кааза на Османската империя. Църквата „Възнесение Господне“ е от 1872 година и не е изписана. Иконите в нея също са от XIX век.[1] В 1897 година в Дедино и Инево избухва Радовишката афера на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 740 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век мнозинството от жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Инево (Inevo) има 880 българи екзархисти и работи българско училище.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Инево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

В 1991 година е поставен темелният камък, а в 1992 година Горазд Струмишки освещава църквата „Рождество Богородично“. Манастирът „Света Петка“ е започнат на 17 ноември 1994 година от Стефан Брегалнишки и осветена на 22 октомври 1995 година от същия митроплит. Иконите са от зограф Стефан от Охрид. На 27 април 1999 г. Стефан Брегалнишки освещава и темелния камък на манастира „Свети Архангел Михаил“, който е осветен на 20 октомври 2002 г. от Агатангел Брегалнишки. Църквата не е изписана. Престолните икони са от монахиня Макрина от манастира „Свети Архангел Михаил“ в Берово, а останалите икони са от зограф Тони от Радовиш.[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Инево
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Андонов, македоно-одрински опълченец, 38-годишен, земеделец, ІV отделение, 2 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Дърмов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Гоцев Лазаров (? - 1935), български революционер, влязъл във ВМРО в 1921 година, заловен е в през януари 1924 година и лежи в затвора до 23 април 1935 година, умира от туберкулозата, която хваща в затвора на 21 май 1935 година; на 23 февруари 1943 година вдовицата му Ангя Лазарова подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[8]
Починали в Инево

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ињевско-конченска парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 30 март 2014 г.
  2. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 213.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 234.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 138-139. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 36.
  7. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.
  8. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Том I. Дел I. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г.. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 9786191885718. с. 286.
     Портал „Македония“         Портал „Македония