Инна Макарова
| Инна Макарова И́нна Влади́мировна Мака́рова | |
| съветска и руска киноактриса | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Троекуровско гробище, Москва, Русия |
| Учила в | Национален институт по кинематография „С. А. Герасимов“ |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1945 – 2015 |
| Награди | народен артист на СССР (1985) Червено знаме на труда (СССР) Орден „Дружба“ (2002) |
| Семейство | |
| Съпруг | Сергей Бондарчук (1948 – 1959) |
| Деца | Наталия Бондарчук |
| Уебсайт | |
| Инна Макарова в Общомедия | |
Инна Владимировна Макарова (на руски: И́нна Влади́мировна Мака́рова) е съветска и руска актриса.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ина Макарова е родена на 28 юли 1926 г. в Тайга, Руска СФСР. Израства в Новосибирск, където родителите ѝ работят за местно радио и живеят в Дома на писателите.[1] От 1943 г. до 1948 г. тя учи в Московското филмово училище при Сергей Герасимов и Тамара Макарова.
По време на следването си играе главната роля на Кармен в едноименната пиеса на Татяна Льоснова. Писателят Александър Фадеев вижда Макарова в тази роля и я смята за подходяща актриса за младата Любов Шевцова във филмовата адаптация на романа на Александър Фадеев „Млада гвардия“ (1948), режисирана от Сергей Герасимов[2] като последен проект на учебната година. Макарова, заедно с режисьора, оператора и останалата част от актьорския състав, е удостоена със Сталинската награда, първа степен, за изпълнението си.
През 1948 г. се присъединява към ансамбъла на Държавния театър за филмови актьори под ръководство на Никита Михалков в Москва. Актрисата Алла Тарасова (1898 – 1973) иска да наеме Макарова в Московския художествен театър. Герасимов обаче се противопоставя на това предложение, тъй като си представя Макарова като филмова актриса.
След като завършва, Макарова играе Нона, съпругата на шофьор на камион, в „Случаят Румянцев“ (1956, режисьор Йосиф Шейфиз), заварчичката Катя във „Височините“ (1957, режисьор Александър Сарчи) и Надя в комедията „Струва ли си облог?“ (1961/62, режисьор Юрий Чулюкин).
През 1986 г. играе бабата на Михаил Лермонтов в „Лермонтов“, биографичен филм за руския поет.[3] След дълга пауза се завръща на екрана в средата на първото десетилетие на XXI век. Последната ѝ филмова роля е от 2015 г. в приказната адаптация на „Снежната кралица“, режисирана от дъщеря ѝ.
Макарова получава множество награди за актьорските си изпълнения. През 1949 г. получава Държавната награда на СССР (тогава Сталинската награда). През 1967 г. е обявена за заслужила артистка на РСФСР, а по-късно (през 1985 г.) за народна артистка на СССР.[4]
Умира на 25 март 2020 г. в Москва, Русия.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Кривицкий, Александър. Инна Макарова. Москва, Искусство, 1967, 167 с. (на руски)
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Инна Макарова // livelib.ru. Посетен на 27 юли 2025 г.
- ↑ Почина руската актриса Инна Макарова // 24chasa.bg. Посетен на 31 август 2025.
- ↑ Лермонтов (1986) // kino-teatr.ru. Посетен на 31 август 2025.
- ↑ Теодорка, Николова. Руската актриса Макарова: Всички от „Димитрогравци“ са живи в мен, в душата и сърцето ми… // rusofili.bg, 21 април 2015. Посетен на 31 август 2025.
|
