Инокентий Крупнишки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Инокентий
български духовник
Роден
28 август 1963 г. (53 г.)

Инокентий е епископ на Българската православна църква. От 11 декември 2012 г. до 12 февруари 2015 г. е викариен епископ на митрополит Галактион Старозагорски с титулярната титла Крупнишки. Инокентий е един от създателите на разколa в БПЦ, оспорващ легитимността на патриарх Максим. В периода 1993 - 2012 г. е алтернативен софийски митрополит (активно до 2004 г., а до 2012 г. не изпълнява никакви задължения на епископ и не служи никъде), а в периода 1999 - 2005 г. - алтернативен наместник-председател на Светия Синод, заменен през 2005 г. от 93-годишния алтернативен пловдивски митрополит Борис. След неговата смърт през 2007 г. формално е възстановен като наместник-председател, без да се ангажира с каквато и да е дейност.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 август 1963 г. в град Ямбол, България със светското име Иван Стоянов Петров . Получава богословско образование в Духовната академия в София. През 1990-1992 година специализира в Москва. Получава научна степен кандидат на богословските науки. Също е и доктор хонорис кауза на Киевската духовна академия.

Инокентий е един от инициаторите на разколa в Българската православна църква, започнал през 1992 г. С него разколниците оспорваха легитимността на патриарх Максим[1].

През 1993 година е ръкоположен за епископ. Избран е и назначен за алтернативен Софийски митрополит от синода на патриарх Пимен. След смъртта на Пимен става наместник-председател на алтернативния Свети синод на Българската православна църква. По това време под негово ведомство са над 250 църкви и манастири.

Скандал[редактиране | редактиране на кода]

През 2004 година неговите свещеници са изведени с полиция от храмовете и са предадени на Синода на патриарх Максим. Инокентий и неговите миряни, свещеници и епископи завеждат повече от 80 дела в Страсбург за имуществени и неимуществени вреди. На 22 януари 2009 година Европейският съд по правата на човека се произнася частично в тяхна полза.

Духовниците от алтернативния синод предявяват първоначално иск към държавата ни в размер на 679,6 милиона евро, на колкото бяха оценили храмовете и недвижимото имущество — митрополии, офиси, магазини и бензиностанция. През 2010 година Съдът в Страсбург се произнесе окончателно, присъждайки обезщетение от 50 000 евро. През август 2012 година алтернативният синод подава нова молба за регистриране по смисъла на Закона за вероизповеданията като православно изповедание, различно от БПЦ-БП. Формацията не получава регистрация поради факта, че в наименованието на новото вероизповедание стои името на Инокентий, който не се отъждествява с нея (в това време той е вече викариен епископ на Старозагорския митрополит).

Възвръщане в лоното на БПЦ[редактиране | редактиране на кода]

На 26 ноември 2012 година Инокентий прави изявление, че се връща в лоното на БПЦ и му е дадена титлата епископ Крупнишки.[2] Светият Синод в заседанието си на 11 декември 2012 г., след като разгледа покайната молба на Крупнишкия епископ Инокентий и неговата писмена декларация, с която се отрича от титлата „Софийски митрополит и Наместник-председател на Св. Синод“ и от всички извършени от него хиротонии след 1 октомври 1998 г., решава да го приеме в лоното на БПЦ – БП и по молба на Старозагорския митрополит Галактион му определя църковно послушание да бъде негов викариен епископ.[3] От 12 февруари 2015 г. е освободен от длъжността "викарий на Старозагорския митрополит" и става "викариен епископ на разположение на Св. Синод".

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.vsekiden.com/126087
  2. ((bg)) Димитрова, Елиана. Митрополитите се събраха на заседание, Инокентий се покая. // Българска национална телевизия, 26.11.2012. Посетен на 29.11.2012.
  3. http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=94074
Натанаил крупнишки епископ
(26 ноември 2012  – …)
настоящ
     Портал „Македония“         Портал „Македония