Институт за изследване на близкото минало

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Институт за изследване на близкото миналото
Информация
Акроними ИИБМ
Тип Неправителствена организация
Основана 2005 г.
Правно положение действаща организация
Седалище

ул. Юрий Венелин 24, вх. Б,

София Flag of Bulgaria.svg
Официални езици български, английски
Ръководител проф. Ивайло Знеполски, Изпълнителен директор[1]
Сайт minaloto.bg

Институтът за изследване на близкото миналото е академична неправителствена организация, основана през 2005 г. в София

Учредители на ИИБМ[редактиране | редактиране на кода]

Мисия на ИИБМ[редактиране | редактиране на кода]

Стимулирането и подпомагането на изучаването на най-близката и съвременна история на България.

Изследване с максимална научна добросъвестност на комунистическия режим не само като идеологически и политически феномен, но и от историческа, психологическа, социална и антропологична гледна точка:

  • трудовите практики,
  • социалната политика,
  • формите на омекотена репресия,
  • семейния живот,
  • структурата и функционирането на комунистическата партия, сблъсъка на интереси и противоречия в нея,
  • отношението върхушка – партийна база,
  • състоянието на културния и интелектуален живот и различните форми на съпротива – от пасивното несъгласие до дисидентството, динамиката в отношението режим – общество.

Важно направление в дейността на Института е и това, което в съвременната социална антропология се обозначава с понятието „устна история“.

ИИБМ има за цел преодоляване на общото говорене за комунизма чрез сериозни, задълбочени конкретни емпирични изследвания на историята на комунистическата идея в България и на комунистическата власт в определени периоди, при дадени събития, сред различни социални групи и отделни личности. За да се достига до адекватни и убедителни изводи от тези изследвания се осигуряват експерти с висока обща и специална теоретична подготовка и се прилагат подходящите методи на анализ и интерпретация, които са достижение на съвременната историческа наука. Връзката между тези две активности обуславя постигането на резултати, които са предназначени да се превърнат в опора на една перспективна обществена педагогика. Една от основните цели на ИИБМ е публикуването и широкото разпространение на неговите или създадени с негова помощ разнопосочни научни проучвания и изследвания. Установен е специален фонд, който да финансира издаването на книги по различни аспекти от комунистическото минало на България. До момента повечето книги са излезли в поредицата „Минало несвършено“ [1]

Дейности[редактиране | редактиране на кода]

  • Осъществяване на научноизследователски проекти за различни периоди от съвременната българска история и оказване на организационна и финансова подкрепа на експертни екипи и отделни изследователи.
  • Научно-методологична и финансова подкрепа на млади специалисти, работещи в областта на съвременната българска история, включително чрез краткосрочни стипендии и специализирани семинари.
  • Публикуване на книги на базата на научноизследователските проекти, осъществени от Института, или на такива, тематично свързани с неговите интереси.[2]
  • Организиране на конференции, семинари, срещи и дискусии на базата на резултатите от изследователските проекти или по теми, близки с тях.
  • Организиране на изложби, тематично свързани със съвременната българска история и изграждане на музей за артефакти от близкото минало.
  • Сътрудничество с аналогични организации в страните от Източна и Централна Европа и коопериране в съвместни проекти.
  • Изграждане на информационна база и дигитален архив, достъпни за всички, в областта на съвременната българска история въз основа на анкети и интервюта, работа в архивите, обработка на мемоарна литература и книги, третиращи изследваните периоди.[1]

Управителен съвет[редактиране | редактиране на кода]

Експертен съвет[редактиране | редактиране на кода]

Някои от авторите и съставилите на издания на ИИБМ[редактиране | редактиране на кода]

  • Румен Аврамов
  • Петър Байчев
  • Пепка Бояджиева
  • Петя Василева-Груева
  • Даниел Вачков
  • Александър Везенков
  • Николай Вуков
  • Сергей Вучков
  • Ромен Гари (Роман Кацев)
  • Михаил Груев
  • Мариан Гяурски
  • Румен Даскалов
  • Мария Дерменджиева
  • Мартин К. Димитров
  • Нина Димитрова
  • Пламен Дойнов
  • Иван Еленков
  • Ивайло Знеполски
  • Мартин Иванов
  • Петя Кабакчеива
  • Алексей Кальонски
  • Райна Карчева
  • Константин Касабов
  • Даниела Колева
  • Чавдар Маринов
  • Момчил Методиев
  • Нурие Муратова
  • Петя Славова
  • Клаудия Флорентина-Добре
  • Христо Христов

Сътрудничество с други организации, партньори и донори[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е За ИИБМ от официалния уебсайт на Института
  2. а б Публикации на ИИБМ от официалния уебсайт на Института

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]