Институт за ядрени науки във Винча

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Институтът за ядрени науки във Винча е научен институт на Белградския университет[1] край Винча, близо до Белград, Сърбия за изследвания главно в областта на ядрената физика[2], както и в свързани области от физиката, химията и биологията.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основан е като Физичен институт през 1948 г. Няколко научни групи започват работа в него през 1950-те години и са построени 2 изследователски реактора[3].

Институтът разполага с 2 научноизследователски реактора: RA и RB[4][5], които са доставени от Съветския съюз. Мощността на по-големия реактор по време на съществуването му е оценена на 6,5 MW. Реакторите използват съветско гориво – 80% обогатен уран[6].

На 15 октомври 1958 г. в изследователски реактор става инцидент. 6 работници са облъчени с голяма доза радиация; човек от тях умира малко след това[7]. Останалите облъчени са подложени на първата трансплантация на стволови клетки в Европа[8][9].

Дотогавашната изследователска програма е закрита през 1968 г. Ядрените реактори са изключени през 1984 г. Институтът продължава работа като мултидисциплинарен научен институт.

Сметище[редактиране | редактиране на кода]

През 2009 г. са публикувани доклади относно лошото състояние на съществуващото хранилище за радиоактивни отпадъци от реакторите, датиращо от създаването на института през 1948 г.[10]. Поради запълването на капацитета му не е възможно изваждането на горивото от реакторите за техния демонтаж. Затова Международната агенция за атомна енергия обявява търг за извозването им в Русия, спечелен от руска фирма[11]. През 2010 г. почти 2,5 тона отпадъци, включително 13 килограма отработено ядрено гориво в лошо състояние, са транспортирани от Винча до комплекса за обработка на ядрени отпадъци „Маяк“ в град Озьорск (Челябинска област), Русия[12]. Това е най-големият проект за техническо сътрудничество на МАГАТЕ, в който хиляди полицаи охраняват конвоите[13][14].

Премахването на натрупаните радиоактивни отпадъци дава възможност за демонтаж на останалия реактор във Винча[15].

През 2007 година във Винча започва строеж на ново хранилище за радиоактивни отпадъци, което е най-голямото в Европа[16].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Members of the University of Belgrade – Vinča Institute of Nuclear Science // Архивиран от оригинала на 2011-05-26. Посетен на 19 април 2011.
  2. Vinca Special Weapons Facilities – Serbia // Посетен на 2 януари 2011.
  3. Vinca Special Weapons Facilities – Serbia // Посетен на 2 януари 2011.
  4. Former Yugoslavia: Research Reactor Details – RA // Посетен на 2 януари 2011.
  5. Former Yugoslavia: Research Reactor Details – RB // Посетен на 2 януари 2011.
  6. Q&A: Fuel Repatriation Project from Vinca Institute // Посетен на 2 януари 2011.
  7. 1958-01-01 // Посетен на 2 януари 2011.
  8. Vinca reactor accident, 1958, compiled by Wm. Robert Johnston
  9. Nuove esplosioni a Fukushima: danni al nocciolo. Ue: „In Giappone l’apocalisse“, 14 marzo 2011
  10. Vasovic, Aleksandar. Serbs send nuclear fuel to Russia, citing security // Reuters, 23 юни 2009. Посетен на 2 януари 2011.
  11. Подготовка и вывоз ОЯТ реактора RA из института „Винча“ (Сербия) в Россию // Архивиран от оригинала на 2016-06-04. Посетен на 16 април 2015. (на руски)
  12. NTI Commits $5 Million To Help Secure Vulnerable Nuclear Weapons Material // Посетен на 2 януари 2011.
  13. Serbia gets rid of dangerous nuclear material (SETimes.com) // Посетен на 2 януари 2011.
  14. Massive Operation Safely Secures Serbian Nuclear Fuel in Russia // Посетен на 2 януари 2011.
  15. Nuclear decommissioning of Vinča this year // Архивиран от оригинала на 2012-11-04. Посетен на 2 януари 2011.
  16. В скоро време Сърбия ще има най-голямото хранилище за РАО в Европа // 5 ноември 2011. Посетен на 6 май 2016.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vinča Nuclear Institute в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​