Институт по история на БКП

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Корица на „История на БКП“, издадена от „Партиздат“ от 1980 г.

Институтът по история на БКП към ЦК на БКП, съкращаван като ИИБКП[1] между 1953 и 1990 г.[2], в София е историко-партиен институт за история на Българската комунистическа партия по време на нейното управление на Народна република България.[3] След 1969 г. институтът е част от АОНСУ.

Това е научен институт, който обслужва управляващата тогава БКП, извършва проучвания и създава материали и изследвания от позицията на „класово-партиен подход“ за утвърждаване на ръководната роля на БКП в българския обществено-политически живот и създаване на българската марксическа историография. В тази си дейност ИИБКП не е част от научната общност в БАН или университетите, а е пряко ръководен от политическите звена към ЦК на БКП. [3]

В института са работили:

Източници[редактиране | редактиране на кода]