Институт за космически изследвания и технологии

Институт за космически изследвания и технологии
	Институт за космически изследвания и технологии
Информация
Акроними	ИКИТ, ИКИТ-БАН
Тип	научноизследователски институт
Основана	1969 г., 2010 г.
Част от	Българска академия на науките
Седалище	София, България
Ръководител	проф. д-р Георги Желев
Сайт	www.space.bas.bg

Институтът за космически изследвания и технологии (съкратено ИКИТ или ИКИТ-БАН) е водещ научноизследователски институт на Българската академия на науките.

Главната сграда на ИКИТ се намира на адрес София, п.к. 1113, ул. „Акад. Георги Бончев“, бл. 1.

История[редактиране | редактиране на кода]

Той е наследник на създадената през 1969 г. Група по физика на космоса при Президиума на БАН, прераснала през 1974 г. в Централна лаборатория за космически изследвания; неин директор е професор (по-късно академик) Кирил Серафимов. Създаден е филиал в Стара Загора под ръководството на Митко Гогошев с името Международен ситуационен център^[1]. С постановление на Министерския съвет лабораторията е преобразувана в Институт за космически изследвания през 1987 г.

При реформа на БАН институтът е слят заедно с Института по слънчево-земни въздействия в Институт за космически и слънчево-земни изследвания. Дейността му понастоящем е наследена от Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) на БАН, създаден през 2010 г.^[2]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Понастоящем ръководството на ИКИТ включва: директор – проф. д-р инж. Георги Желев, заместник-директор – проф. дтн Георги Сотиров, научен секретар – доц. д-р инж. Деница Борисова, председател на Общото събрание на учените – проф. д-р Катя Георгиева.

Структурата на ИКИТ включва научни направления (със секции) и филиал:

Научни направления

„Физика на Космоса“
- „Космическа астрофизика“
- „Космическа физика“
- „Слънчево-земна физика“
„Дистанционни изследвания на Земята и планетите“
- „Дистанционни изследвания и ГИС“
- „Системи за дистанционни изследвания“
- „Аерокосмическа информация“
„Аерокосмически системи и технологии“
- „Аерокосмическа техника и технологии“
- „Аерокосмически системи за управление“
- „Космическо материалознание“

Филиал, Стара Загора

Секция „Атмосферни оптични изследвания“, обсерватория, „Космос“ ООД

Научни области[редактиране | редактиране на кода]

Областите, в които институтът развива дейността си, са:

космическа физика – изследване на космически източници на лъчение и тяхното взаимодействие с космическата плазма – изучава се също директното и индиректното въздействие на космическото лъчение върху структурата и динамиката на атмосферата;
дистанционно изследване на Земята от космоса – за целите на екологията, комуникациите, навигацията;
аерокосмически технологии – разработване на системи за управление на авиационни и космически апарати; безпилотна летателна техника; изследване и получаване на нови фрикционни и свръхтвърди материали в областта на космическото материалознание.

Научни проекти[редактиране | редактиране на кода]

Институтът е участвал в изготвянето на апаратура и експерименти за следните спътници и проекти:

Помощна дейност е извършвана при работата по орбиталните станции Мир и Салют-6, както и при проектирането и експлоатацията на спътниците „Активен“^[3]^[4], Гранат, Интербол, Апекс и Фобос и космическата станция Вега.

ИКИ е изготвял и осъществявал научните програми при полетите на българските космонавти Георги Иванов и Александър Александров. Разработил е научния инструмент RADOM-7, който е интегриран в апарата Чандраян за изследване на Луната и в някои китайски спътници.

Институтът тясно си сътрудничи със сродни български и международни институти и организации: COSPAR, IAF, Международен астрономически съюз, ИКИ-РАН, ИМБП-РАН и ИЗМИРАН, Москва, Русия, Европейска космическа агенция, НАСА, САЩ, DARA, Германия, Национален център за космически изследвания на Франция, COPUOS-UN, JAXA, Япония, ISRO, Индия и др. Работи съвместно със специалисти от Чехия, Унгария, Индия, Украйна и др.