Институционна революционна партия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Институционна революционна партия
Partido Revolucionario Institucional
Ръководител(и)Умберто Морейра
Основана4 март 1929
СедалищеМексико, Мексико
Член наСоциалистически интернационал
ИдеологияСоциалдемокрация
Корпоративизъм
Национализъм
Полит. позицияцентър
ЦветовеСиво, зелено, бяло, червено
Камара на представителите
237 / 500
Сенат
33 / 128
Губернатори
19 / 32
Сайтpri.org.mx
Институционна революционна партия в Общомедия

Институционната революционна партия (на испански: Partido Revolucionario Institucional, PRI) е мексиканска политическа партия, която управлява страната в продължение на повече от 70 години. Тя е член на Социалистическия интернационал, както и конкурентната Партия на демократичната революция, което прави Мексико една от малкото страни с две основни съперничещи си партии с еднаква международна ориентация.

История и политическа програма, устав и идеология[редактиране | редактиране на кода]

Институционната революционна партия е основана през 1929 г. По време на революцията от 1917 г. и оттогава до 2000 г. непрекъснато се намира на власт в Мексико. В първите години на своето съществуване както и в по-късни години тя води политика на така наречения смесен подход като съчетава идеи присъщи както на социализма така и на капитализма национализирайки индустрията и оставяйки средната и дребната частна собственост в ръцете на стопаните и. Независимо от това в нейните редици членуват и лица с дясна политическа ориентация и през периода 1947 – 1958 г. някои от тях главно президенти на Мексико водят дясна политическа линия. След 1970 г. ИРП се реформира от десните си елементи и започва да води просъветска политика обявявайки се че се намира на границата между социализма и капитализма кулминация на която политика е приемането на Мексико за асоцииран член на СИВ през август 1975 г.

Съгласно устава на ИРП висш оган е националната асамблея провеждана един път на 2 години. Тя избира национален съвет и изпълнителен орган – Национален изпълнителен комитет начело с председател и генерален секретар, както и секретари на изпълнителния комитет които са заместник-председатели на партията и негови членове.

ИРП има четири основни сектора на политика сред привържениците си: Работнически, Социален, Селски и Военен. Най-голям е селският сектор, който се представлява от Националната селска конфедерация обединяваща 11 милиона дребни и средни стопани в Мексико.

Международни връзки[редактиране | редактиране на кода]

ИРП още от създаването си през 1929 г. е за крупен външнополитически диалог както със западните държави така и със Съветския съюз и възникналите през 1944 – 1947 г. социалистически държави в източна Европа а така също и с държавите от третия свят. Особено след 1970 г. ролята на ИРП като свързващ пункт между социалистическите и капиталистическите държави особено силно нараства и партията започва да прокарва доста от съветските инициативи в Латинска Америка. От партиите управляващи в социалистическите държави ИРП най-силно е свързана с КПСС в Съветския съюз и с БЗНС (казионен) в България до 1991 г. на която партия ИРП гледа като на стратегически партньор в международната политика. Въпреки че не установява такива отношения с политически партии в западна Европа ИРП кандидатства и е приета за член на Социалистическия интернационал през 1973 г.

ИРП и БЗНС 1975 – 1991[редактиране | редактиране на кода]

Взаимоотношенията между ИРП и Българския земеделски народен съюз датират от 1975 година, но двете партии си приличат по идеология още от своето създаване. Заедно с това от същата година БЗНС поддържа контакти и с Националната селска конфедерация която е селския сектор на ИРП.

И двете партии са селски партии и двете са основани от селските водачи на Мексико и България Емилиано Сапата и Александър Стамболийски.

Независимо от това те не поддържат отношения помежду си дълги години поради географската отдалеченост. С приемането на Мексико през 1975 г. за асоцииран член на СИВ нещата се променят. На Мексико се гледа с нараснал интерес от социалистическия блок и отделните държави бързат да установят и партийно политически контакти. С най-голям политически успех обаче е сътрудничеството на ИРП с БЗНС тъй като и тя и мексиканската държава разглеждат България като основно селскостопанска държава. От особено значение за развитието на двупартийните контакти са посещенията на генералния секретар на ИРП през 1982 г. в България по покана на ПП на БЗНС.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • вестник „Земеделско знаме“ 25 май 1984
  • вестник „Земеделско знаме“ 3 юни 1985 и 17 ноември 1985
  • вестник „Земеделско знаме“ 11 ноември 1987 стр.4
  • вестник „Земеделско знаме“ 23 август 1988 г.
  • 35 конгрес на БЗНС – издателство Наука и Изкуство София 1987 г.
  • вестник „Земеделско знаме“ 24 май 1989 г.
  • 75 години БЗНС издателство на БЗНС София 1975 г.