Направо към съдържанието

Инструментознание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Léon Theremin, 1924
Quadrangularus Reversum, Harry Partch ±1960
Moodswinger, Yuri Landman, 2006

Инструментознанието е научна дисциплина в музикознанието, която изучава произхода, еволюцията, принципа на звукоизвличане от музикалните инструменти и приложението им в музикалната литература и изкуство.

Музикалните инструменти, които се срещат в музикалната практика, са най-различни. С оглед на техния вид, устойство и принцип на звукоизвличане, класическите музикални инструменти се класифицират в три основни групи: струнни, духови и ударни.

Струнни инструменти

[редактиране | редактиране на кода]

Струнните инструменти се делят на:

Те са в основата на симфоничния оркестър.

  • Струнно-дърпащи – при тях струните се привеждат в трептене посредством дърпане с пръсти или перце; това са: арфа и китара.
  • Струнно-ударни – при тях струните се привеждат в трептене посредством удар; това са пиано и цимбал.

Духови инструменти

[редактиране | редактиране на кода]

Духовите инструменти се делят на:

Инструментите флейта и саксофон, макар и изработвани от метал, са в тази група заради устройството си. Различните тръби на клавишния инструмент орган могат да бъдат в някой от горните три вида според вида и устройството си.

Това са валдхорна, тромпет, тромбон, туба и семейството на флюгелхорните.

Ударни инструменти

[редактиране | редактиране на кода]

Според начина на изписване те се разделят на инструменти с определена височина и инструменти с неопределена височина, а според звучащото тяло – на мембранофони (различни видове барабани) и идиофони (от гръцката дума „самозвучащ“), направени от дърво, метал или други материали.

Допълнителна литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Златанова, Румяна, Инструментознание, Музика, София, 1976
  • Абрашев, Божидар, Музикални инструменти – Илюстрована енциклопедия на музикалните инструменти