Интервенция на Организацията на Варшавския договор в Чехословакия

Операция „Дунав“
	Студена война
	Съветски танк в Прага по време на окупацията
Информация
Период	20 август – 21 август 1968 г.
Място	Чехословакия
Резултат	Победа за Варшавския договор
Страни в конфликта
Варшавски договор; • СССР; • България; • Полша; • УнгарияЛогистична подкрепа:; ГДР (ограничено участие)Дипломатическа подкрепа:; Куба; Северна Корея; Виетнам; Монголия	ЧехословакияДипломатическа подкрепа:; Румъния; Югославия; Албания; Китай
Командири и лидери
Леонид Брежнев; Николай Подгорни; Алексей Косигин; Андрей Гречко; Иван Якубовски; Тодор Живков; Добри Джуров; Владислав Гомулка; Войчех Ярузелски; Янош Кадар; Лайош Цинеге; Валтер УлбрихтДипломатическа подкрепа:; Фидел Кастро; Ким Ир Сен; Хо Ши Мин; Юмжагийн Цеденбал	Александър Дубчек; Лудвик Свобода; Олдрич Черник; Мартин ДзурДипломатическа подкрепа:; Николае Чаушеску; Йосип Броз Тито; Енвер Ходжа; Мао Дзъдун
Сили
Първоначално:; 250 000 (20 дивизии); 2000 танка; 800 самолета	235 000 (18 дивизии); 2500 – 3000 танка; 100 000+ протестиращи
Жертви и загуби
196 убити, 87 ранени, 5 войници се самоубиват	137 убити цивилни, 500 тежко ранени
	Интервенция на Организацията на Варшавския договор в Чехословакия в Общомедия

Операция „Дунав“ е военна операция от 1968 година в Чехословакия, проведена от въоръжените сили на останалите държави членки (без Румъния) на Организацията на Варшавския договор (ОВД) за спиране на политическите реформи от Пражката пролет.

Силите на ОВД нахлуват в Чехословашката социалистическа република на 21 август 1968 г. след неуспешни преговори да се предотврати по-нататъшното изпълнение на реформите от периода на политическа либерализация в страната, известен като Пражка пролет. Реформите са насърчавани от Александър Дубчек, който се стреми да засили правата на гражданите въпреки несъгласието на Съветския съюз. Дубчек е избран за ръководител на Комунистическата партия на Чехословакия след оставката на Антонин Новотни през януари 1968 г.

По време на инвазията десетки хиляди войници от страни от Варшавския договор преминават чехословашката граница. Инвазията успява да спре тенденцията за демократизация на страната и да засили позицията на марксисткото просъветско крило в Комунистическата партия на Чехословакия. Съветската политика от онези дни става известна като доктрината Брежнев.

Преговори ЧССР-СССР[редактиране | редактиране на кода]

Реформите, въведени от Александър Дубчек, предизвикват загрижеността на Леонид Брежнев и другите лидери на Организацията на Варшавския договор, които се страхуват от разпадането на комунистическия блок в разгара на Студената война.

Лидерите на Съветския съюз се опитват отначало да спрат реформите в Чехословакия по пътя на преговорите. Двустранните разговори, които се провеждат в рамките на няколко месеца, не постигат желания резултат и, тъй като тези контакти не успяват да спрат реформите, руснаците започват да обмислят военна намеса в Чехословакия. Според доктрината Брежнев всяка държава от ОВД поема задължение да подчини своите национални интереси в полза на Източния блок (дори с военна сила, ако е необходимо).

Военни действия на ОВД[редактиране | редактиране на кода]

В нощта между 20 и 21 август 1968 г. въоръжените сили на 5 от страните-членки на Организацията на Варшавския договор нахлуват в Чехословакия: това са армиите на Съветския съюз, Полша, България, Унгария и Източна Германия. Общо 200 000 военнослужещи са пресекли границата с около 2000 танка.

Сред участващите сили са 28 000 полски войници от Втора полската армия. Унгарските сили се оттеглят от Чехословакия на 31 октомври. Участието на източногерманските сили е било много ограничено.^[1]

72 чехословаци са убити от силите за агресорите (от които 19 души в Словакия), а стотици хора са ранени.^[2]

Паметник на Ян Палах, запалил се на 16 януари 1969 г. в знак на протест срещу нахлуването на ОВД
Съветски танк с лека картечница по улиците на Прага
Горящ съветски танк
Танкове Т-55, обградени от демонстранти

Участие на България[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Участие на България в потушаването на Пражката пролет през 1968

През май 1968 г. в Българската комунистическа партия започва усилена пропаганда относно събитията в Чехословакия, последвана от нареждане за проникване на територията на Чехословакия (заповед № 39 от 20 август 1968 г.). Заповедта е подписана от 33 висши партийни функционери и политици. Полковете получават бойна заповед, подписана от военния министър Добри Джуров и началника на генералния щаб Атанас Семерджиев.^[3]