Интернет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Интернет карта. Интернет е глобална система от свързани компютърни мрежи, които използват стандартен Интернет комплект протоколи (TCP/IP), за да обслужват милиарди потребители по целия свят.

Интернет е глобална система от свързани компютърни мрежи, която чрез стандартен комплект протоколи TCP/IP обслужва милиарди потребители по целия свят. Нарича се още нет или мрежата[1]. Тя представлява мрежа от мрежи, съставена от милиони частни, обществени, академични, търговски и държавни мрежи с най-различен обхват – от местен до глобален, в различни преносни среди и свързани помежду си чрез сложна система от мрежов хардуер и софтуер. Интернет служи за отдалечен достъп до голямо разнообразие от информационни ресурси и услуги, най-известни сред които са взаимносвързаните хипертекстови документи на World Wide Web и електронната поща.

Повечето традиционни комуникационни средства имат аналози, адаптирани към технологията на Интернет. Така например телефонните или телевизионните услуги стават основа съответно на интернет телефонията и интернет телевизията, а издаването на вестници е трансформирано в уебсайтове, блогове и фийдове. Интернет позволява или ускорява възникването на нови форми на общуване между хората, като незабавни съобщения, интернет форуми и социални мрежи.

Създаването на Интернет датира от 60-те години на 20 век, когато Съединените щати финансират изследователски проекти на различни военни институции, целящи изграждането на устойчиви разпръснати компютърни мрежи. Тази дейност поставя началото на международни усилия за развитието на нови мрежови технологии, което довежда до комерсиализирането на международната мрежа в средата на 90-те години и популяризирането на множество нейни приложения в практически всяка област на съвременния живот.

Интернет няма централизирано управление нито от гледна точка на техническата реализация, нито в областта на достъпа и употребата, а всяка съставна мрежа използва собствени стандарти. Само най-общите дефиниции на двете основни именни пространства в Интернет, IP-адресите и Domain Name System, се задават от поддържащата организация ICANN. Стандартизацията на основните протоколи и технически конвенции се извършва от IETF.

По данни на pingdom броят на потребителите на Интернет е 2,1 млрд. души. [2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Ленард Клейнрок с първия интерфейсен процесор за обмяна на информация

След като Съветският съюз изстрелва в орбита „Спутник“, през февруари 1958 година в Департамента на отбраната в Съединените щати се създава Агенцията за сложни изследователски проекти (Advanced Research Projects Agency, ARPA), с цел възстановяване на американското техническо превъзходство.[3][4] Към нея е създадена Служба за технологията за обработка на информация (Information Processing Technology Office, IPTO), която трябва да продължи разработките на програмата Полуавтоматична наземна среда, свързала за пръв път в мрежа радарните системи в цялата страна. Задачата на IPTO е да подобри надеждността на военните комуникационни мрежи и като първа стъпка да свърже компютърните мрежи на няколко централни военни структури.

На 29 октомври 1969 година в Менло парк, Калифорния, ARPA прави демонстрация на комуникация между компютри, посредством обмен на пакети. Така два компютъра са свързани в мрежа, която впоследствие се разраства и става известна под името ARPANET. През следващите години ARPANET се превръща в световна мрежа. Службата е оглавена от Джоузеф Карл Робнет Ликлайдер, който има значителен опит в компютърните мрежи и е привърженик на създаването на универсална мрежа.

Думата Интернет се използва за първи път за описание на междумрежовото свързване[5] в единна глобална компютърна мрежа, която използва протоколния стек TCP/IP. Това става в публикуваната през декември 1974 година спецификация на протокола TCP, написана от Винт Сърф, Йожен Далал и Карл Съншайн[6]. През следващите години идеята за TCP/IP се развива и реализира в някои операционни системи. Впоследствие ARPANET е преустроена да работи на основата на TCP/IP и от 1 януари 1983 година започва да функционира, използвайки TCP/IP. През следващите години мрежата става известна като Интернет.

През 1988 година започва включването на комерсиални компании в световната мрежа. Създадени са първите компании доставчици на интернет услуги. Широкото разпространение на TCP/IP позволява бързо разрастване на Интернет. Все повече компютърни мрежи се включват към Интернет. На 6 август 1991 г. е обявен проектът World Wide Web за всеобхватна информационна система от хипертекстови документи, с което популярността на Интернет започва бързо да расте сред обществото.

През януари 2009 година AMD оценява броя на Интернет потребителите на 1,5 милиарда.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Интернет има мрежовидна структура. Компютрите, които са част от Интернет, се наричат хостове (hosts). Обменът на информация се осъществява, като се предава информация от един компютър на друг. Компютърът, който получава информация, се нарича клиент, а този, който я предоставя – сървър. При обмена на информацията тя може да преминава през други компютри. Тяхната работа е да преценяват накъде да препращат информацията, така че тя да достигне крайната си цел. Обменът на информация в Интернет се осъществява по определени правила, наречени стандарти. А връзката между компютрите в мрежата се осъществява с помощта на протоколи (съвкупност от стандарти), всеки един от които отговаря за отделна услуга.

Хора[редактиране | редактиране на кода]

  • Тим Бърнърс-Лий – изобретил WWW. Днес е директор на консорциума W3C (World Wide Web Consortium), който създава различни стандарти за WWW.

Услуги[редактиране | редактиране на кода]

Основни протоколи[редактиране | редактиране на кода]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

По данни на pingdom броят на потребителите на Интернет в началото на 2011 г. е 2,1 млрд. души, от които 922,2 млн. в Азия, 476,2 млн. в Европа и 271,1 млн. в САЩ. В Китай броят на потребителите е 485 млн. души (36,3% от населението на страната). [2]

45% от потребителите са на възраст под 25 години. [2]

Към май 2013 г. 85% от населението на САЩ ползва интернет, а 15% не ползва. 76% ползват интернет вкъщи, а останалите 9% – извън къщи. [7]

Интернет култура[редактиране | редактиране на кода]

Интернет има неоспоримо място в културата на обществото по целия свят. През последните години се наблюдават и любопитните явления Интернет звезда, Интернет терорист и Интернет жаргон. Интернет жаргонът е свързан с компютърния жаргон. Интернет също така е подходяща среда за реклама и популяризиране на даден обект, явление и пр. Напоследък добиха популярност интернет бисерите и вицовете – вицове и бисери, които:

  1. Са взети от реалния живот, но стават по-популярни след публикуването им в даден сайт в мрежата (например култовата фраза на българска жена, първо чута в bTV Новините през 2004 г., и достигнала огромна популярност като афоризъм Съпруга съм на три деца. (...) Ако общината в града не вземе спешни мерки ще се самообеся и ще изчезна безкрайно. Друг пример за такава фраза е репликата на актрисата Люба Алексиева от реклама за телевизията – „Кажи, баба, тенкю“, която се сдобива с популярност, подсилена от Интернет.)
  2. Или се „раждат“ в интернет. Обикновено такива култови реплики, които прерастват в афоризми и вицове се срещат по форумите.

Развитието на интернет поставя и множество въпроси от философски, религиозен, мирогледен, социален и психологически характер. Например, анонимността в мрежата, която мнозина използват, за да изразяват свободно мнението си, понякога води до злепоставяне на личности, стигащо до социален срив.

Интернет в България[редактиране | редактиране на кода]

Първи интернет доставчик в България е Цифрови системи от Варна, която предлага услугите си като член на EUnet[8].

През 1999 година Интернет общество - България взима активна част в популяризирането на Интернет в България чрез публикации в средствата за масова информация, експертни мнения, становища, проекти и др.п.[1]. Основателите му са и сред пионерите на Интернет в България. През 1999 г. организацията завежда и печели съдебно дело срещу заповедта на председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения, с която се налага лицензионен режим за Интернет-доставчиците в България.

Често допускани грешки[редактиране | редактиране на кода]

Често някои хора използват думата Интернет вместо World Wide Web. Всъщност това са две различни понятия – първото означава световната компютърна мрежа, а второто – съвкупността от всички уеб сайтове (което всъщност е част от мрежата). Тази грешка е до голяма степен предизвикана от Microsoft, които използват термина Интернет за обозначаване на World Wide Web.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Превод от the net, но на български е възможно да означава по-кратка форма на световната мрежа.
  2. а б в 2 млрд. души достигнаха потребителите на интернет, статия в news.bg от 25 януари 2012 г.
  3. Defense Advanced Research Projects Agency 2007.
  4. Defense Advanced Research Projects Agency 2009.
  5. Боянов, К. и кол., „Принципи на работа на компютърните мрежи. Интернет“, ISBN 954-9713-06-7, стр.13
  6. http://tools.ietf.org/html/rfc675 Specification of Internet transmission control program
  7. ((en)) Zickuhr, Kathryn. Who’s Not Online and Why. // Pew Internet. Pew Research Center, 25 септември 2013. Посетен на 28 септември 2013.
  8. Цифрови системи. // Посетен на 30 юни 2015.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • ARPA/DARPA. // Defense Advanced Research Projects Agency, 2007. Посетен на 21 май 2007.
  • DARPA: History. // Defense Advanced Research Projects Agency, 2009. Посетен на 7 декември 2009.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]