Интернет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Интернет карта. Интернет е глобална система от свързани компютърни мрежи, които използват стандартен Интернет комплект протоколи (TCP/IP), за да обслужват милиарди потребители по целия свят.

Интернет или Мрежата, а в разговорния български език и като нет (от англ. net, мрежа), е глобална система от свързани компютърни мрежи, която чрез стандартен комплект протоколи TCP/IP обслужва милиарди потребители по целия свят. Тя представлява мрежа от мрежи, съставена от милиони частни, обществени, академични, търговски и държавни мрежи с най-различен обхват – от местен до глобален, в различни преносни среди и свързани помежду си чрез сложна система от мрежов хардуер и софтуер. Интернет служи за отдалечен достъп до голямо разнообразие от информационни ресурси и услуги, най-известни сред които са взаимосвързаните хипертекстови документи на World Wide Web (WWW) и електронната поща.

Повечето традиционни комуникационни средства имат аналози, адаптирани към технологията на Интернет. Така например телефонните или телевизионните услуги стават основа съответно на интернет телефонията и интернет телевизията, а издаването на вестници е трансформирано в уебсайтове, блогове и фийдове. Интернет позволява или ускорява възникването на нови форми на общуване между хората, като незабавни съобщения, интернет форуми и социални мрежи.

Създаването на Интернет датира от 1960-те години, когато Съединените щати финансират изследователски проекти на различни военни институции, целящи изграждането на устойчиви разпределени компютърни мрежи. Тази дейност поставя началото на международни усилия за развитието на нови мрежови технологии, което довежда до комерсиализирането на международната мрежа в средата на 1990-те години и популяризирането на множество нейни приложения в практически всяка област на съвременния живот.

Интернет няма централизирано управление нито от гледна точка на техническата реализация, нито в областта на достъпа и употребата, а всяка съставна мрежа използва собствени стандарти. Само най-общите дефиниции на двете основни именни пространства в Интернет, IP-адресите и Domain Name System, се задават от поддържащата организация ICANN. Стандартизацията на основните протоколи и технически конвенции се извършва от IETF.

По данни на pingdom броят на потребителите на Интернет през 2012 г. е 2,1 милиарда души. [1] Към средата на 2015 г. броят крайни потребители надхвърля 3 милиарда[2][3]. Това до голяма степен се дължи на бурното развитие на мобилните комуникации, предоставящи мобилен интернет, развитието на социални мрежи, които генерират съдържание и поевтиняването на интернет трафика.

Към юни 2017 г. 51% от хората по света имат достъп до Интернет.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

След като Съветският съюз изстрелва в орбита „Спутник“, през февруари 1958 година в Департамента на отбраната в Съединените щати се създава Агенцията за сложни изследователски проекти (Advanced Research Projects Agency, ARPA), с цел възстановяване на американското техническо превъзходство.[5][мъртъв линк][6] Към нея е създадена Служба за технологията за обработка на информация (Information Processing Technology Office, IPTO), която трябва да продължи разработките на програмата Полуавтоматична наземна среда, свързала за пръв път в мрежа радарните системи в цялата страна. Задачата на IPTO е да подобри надеждността на военните комуникационни мрежи и като първа стъпка да свърже компютърните мрежи на няколко централни военни структури.

Логическа структура на ARPANET към 1977 г.

На 29 октомври 1969 година в Менло парк, Калифорния, ARPA прави демонстрация на комуникация между компютри, посредством обмен на пакети. Така два компютъра са свързани в мрежа, която впоследствие се разраства и става известна под името ARPANET. През следващите години ARPANET се превръща в световна мрежа. Службата е оглавена от Джоузеф Карл Робнет Ликлайдер, който има значителен опит в компютърните мрежи и е привърженик на създаването на универсална мрежа.

T3 NSFNET към 1992 г.

Думата Интернет се използва за първи път за описание на междумрежовото свързване[7] в единна глобална компютърна мрежа, която използва протоколния стек TCP/IP. Това става в публикуваната през декември 1974 година спецификация на протокола TCP, написана от Винт Сърф, Йожен Далал и Карл Съншайн[8]. През следващите години идеята за TCP/IP се развива и реализира в някои операционни системи. През 1981 г. ARPANET е разширена, след като Националната научна фондация (на английски: National Science Foundation, NSF) финансира свързването между научни организации (на английски: Computer Science Network, CSNET). През 1982 г. протоколът TCP/IP е стандартизиран, което позволява свързването и на други страни през следващите години в това, което добива популярност като Интернет.

Следващото разширение е през 1986 г., когато мрежата на NSF предоставя достъп на учените в САЩ до ресурсите на суперкомпютри, първоначално със скорости 56 kbit/s и по-късно 1.5 Mbit/s и 45 Mbit/s.[9]

В края на 1980-те и началото на 1990-те започва комерсиализация – започват работа първите търговски компании, доставящи интернет услуги. ARPANET приключва работата си през 1990 и към 1995 г. Интернет в САЩ е напълно комерсиализиран.[10] Интернет бързо се разраства към Европа и Азия, като към него се включват все повече компютърни мрежи.[11][12].[13]

Първите търговски услуги са предлагането на електронна поща през 1989 (MCI Mail и Compuserve обслужват 500 000 потребители.[14]

Все по-належащо става да се разработят методи за по-гъвкав обмен на големи количества информация. Идеята за хипервръзка се свързва с работата на Ванивар Буш от 1945 г. [15], в която се описва машина за четене на микрофилми (The memex). Практическата необходимост води до изобретяването на World Wide Web в ЦЕРН през 1991 г. – проект за всеобхватна информационна система от хипертекстови документи, с което популярността на Интернет започва бързо да расте.

През януари 2009 година AMD оценява броя на Интернет потребителите на 1,5 милиарда.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Уикипедия в структурата на World Wide Web към юли 2004 г.

Интернет има мрежовидна структура. Компютрите, които са част от Интернет, се наричат хостове (hosts). Обменът на информация се осъществява, като се предава информация от един компютър на друг. Компютърът, който получава информация, се нарича клиент, а този, който я предоставя – сървър. При обмена на информацията тя може да преминава през други компютри. Тяхната работа е да преценяват накъде да препращат информацията, така че тя да достигне крайната си цел. Обменът на информация в Интернет се осъществява по определени правила, наречени стандарти. А връзката между компютрите в мрежата се осъществява с помощта на протоколи (съвкупност от стандарти), всеки един от които отговаря за отделна услуга.

Хора[редактиране | редактиране на кода]

  • Тим Бърнърс-Лий – изобретил WWW. Днес е директор на консорциума W3C (World Wide Web Consortium), който създава различни стандарти за WWW.

Услуги[редактиране | редактиране на кода]

Основни протоколи[редактиране | редактиране на кода]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

По данни на pingdom броят на потребителите на Интернет в началото на 2011 г. е 2,1 млрд. души, от които 922,2 млн. в Азия, 476,2 млн. в Европа и 271,1 млн. в САЩ. В Китай броят на потребителите е 485 млн. души (36,3% от населението на страната). [1]

45% от потребителите са на възраст под 25 години. [1]

Към май 2013 г. 85% от населението на САЩ ползва интернет, а 15% не ползва. 76% ползват интернет вкъщи, а останалите 9% – извън къщи. [16]

Интернет култура[редактиране | редактиране на кода]

Вдъхновени от интернет жаргона графити в германския град Бюзюм.

Интернет има неоспоримо място в културата на обществото по целия свят. През последните години се наблюдават и любопитните явления Интернет звезда, Интернет терорист и Интернет жаргон. Интернет жаргонът е свързан с компютърния жаргон. Интернет също така е подходяща среда за реклама и популяризиране на даден обект, явление и пр. Напоследък добиха популярност интернет бисерите и вицовете – вицове и бисери, които:

  1. Са взети от реалния живот, но стават по-популярни след публикуването им в даден уеб сайт (например култовата фраза на българска жена, първо чута в bTV Новините през 2004 г., и достигнала огромна популярност като афоризъм Съпруга съм на три деца. (...) Ако общината в града не вземе спешни мерки ще се самообеся и ще изчезна безкрайно. Друг пример за такава фраза е репликата на актрисата Люба Алексиева от реклама за телевизията – „Кажи, баба, тенкю“, която се сдобива с популярност, подсилена от Интернет.)
  2. Или се „раждат“ в интернет. Обикновено такива култови реплики, които прерастват в афоризми и вицове, се срещат по Интернет форумите.

Развитието на интернет поставя и множество въпроси от философски, религиозен, мирогледен, социален и психологически характер. Например, анонимността в мрежата, която мнозина използват, за да изразяват свободно мнението си, понякога води до злепоставяне на личности, стигащо до социален срив. Интернет е публично пространство и всеки, който го използва, трябва да да си дава сметка, че действията му са видими. Всеки потребител на онлайн услуги трябва да е наясно с последиците от присъствието си в интернет, което неизбежно оставя трайни следи.

Интернет в България[редактиране | редактиране на кода]

Първи интернет доставчик в България е компанията Цифрови системи от Варна, която предлага услуги като електронна поща и мрежови новини от 1989 – 90 г., а от 1991 г. и Интернет услуги като член на EUnet. Услугите не са общодостъпни, а се предоставят на ниво организации от образованието, науката, медицината; на армията и полицията. Компанията създава и първия уебсайт в България www.digsys.bg[17].

Въпреки това през 90-те години на 20. век присъствието на България в Интернет е предимно дело на ентусиазирани българи, живеещи в чужбина. Първите уебсайтове, съдържащи информация за България, са само в текстов вариант и датират от края на 1994 г.:[18] Bulgarian Homepage, с оригинален адрес http://pisa.rockefeller.edu:8080/Bulgaria, поддържан от Пеньо Пенев; Bulgarian Universe с оригинален адрес http://www.cs.columbia.edu/~radev/u/db/bg/, поддържан от Драгомир Радев и Bulgarian Info с оригинален адрес http://www.b-info.com/places/Bulgaria/, поддържан от Пламен Близнаков. Снимки от България са налични само на ftp сървър някъде в Обединеното кралство, до създаването на специализирания сайт Български фото албум[19], поддържан от Георги Петров от 1995 г. насам.

През 1999 г. Интернет общество - България взима активно участие в популяризирането на Интернет в България чрез публикации в средствата за масова информация, експертни мнения, становища, проекти и др.п.[1]. Основателите му са и сред пионерите на Интернет в България. През 1999 г. организацията завежда и печели съдебно дело срещу заповедта на председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения, с която се налага лицензионен режим за Интернет-доставчиците в България. С това става възможна появата на масов достъп до Интернет, както и на алтернативни услуги за гласови телефонни услуги (Интернет телефония).

Интернет и Уеб[редактиране | редактиране на кода]

Често някои хора използват думата Интернет вместо уеб (съкратено от Уърлд уайд уеб). Всъщност това са две различни понятия – първото е световната компютърна мрежа, а второто е съвкупността от всички уеб сайтове, които могат да се достъпват, като за улеснение те са организирани в информационна система. Тоест Интернет е градивната основа, а Уърлд уайд уеб е надстройката.[20]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в 2 млрд. души достигнаха потребителите на интернет, статия в news.bg от 25 януари 2012 г.
  2. Internet used by 3.2 billion people in 2015. // 26 May 2015.
  3. http://www.itu.int/en/ITU-D/Statistics/Documents/facts/ICTFactsFigures2015.pdf
  4. World Internet Users Statistics and 2016 World Population Stats. //
  5. Defense Advanced Research Projects Agency 2007.
  6. Defense Advanced Research Projects Agency 2009.
  7. Боянов, К. и кол., „Принципи на работа на компютърните мрежи. Интернет“, ISBN 954-9713-06-7, стр.13
  8. http://tools.ietf.org/html/rfc675 Specification of Internet transmission control program
  9. NSFNET: A Partnership for High-Speed Networking, Final Report 1987 – 1995, Karen D. Frazer, Merit Network, Inc., 1995
  10. Harris, Susan R. и др. Retiring the NSFNET Backbone Service: Chronicling the End of an Era. // ConneXions 10. April 1996.
  11. Ben Segal. A Short History of Internet Protocols at CERN. // {{{journal}}}. 1995.
  12. Réseaux IP Européens (RIPE)
  13. Internet History in Asia. // 16th APAN Meetings/Advanced Network Conference in Busan. Архив на оригинала от 1 February 2006. Посетен на 25 December 2005.
  14. Inc, InfoWorld Media Group. InfoWorld. // InfoWorld Media Group, Inc., 25 September 1989. Архив на оригинала от 29 January 2017.
  15. ((en)) Bush, Vannevar. As We May Think. // The Atlantic. July 1945. Посетен на 30.9.2015.
  16. ((en)) Zickuhr, Kathryn. Who’s Not Online and Why. // Pew Internet. Pew Research Center, 25 септември 2013. Посетен на 28 септември 2013.
  17. Цифрови системи. // Посетен на 30 юни 2015.
  18. История. // Посетен на 15 септември 2015.
  19. Български фото албум. // Посетен на 15 септември 2015.
  20. ((en))  Tim Berners-Lee and the Birth of the Web. // Посетен на 18 юни 2015.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]