Интерхотели
| Интерхотели | |
 Снимка от 2008 година на сградата на някогашния хотел „Витоша – Ню Отани“ | |
| Тип | Държавно предприятие |
|---|---|
| Основаване | 1 септември 1977 г. |
| Закриване | около 1990 г. |
| Седалище | София,  България |
| Продукти | Хотелски услуги |
| Собственик | България |
„Интерхотели“ е българско държавно предприятие, съществувало от края на 70-те до началото на 90-те години на XX век.
Създадено е с решение на Министерския съвет от 1 септември 1977 година по инициатива на вицепремиера Андрей Луканов с цел създаването на големи луксозни хотели, предлагащи по-добро обслужване от обичайното за „Балкантурист“. Предприятието следва модела на едноименна верига в Източна Германия и подобно на нея е активно използвано от Държавна сигурност.[1]
„Интерхотели“ започва работа с няколко съществуващи хотела, които са реконструирани, но повечето му хотели са изградени наново, в много случаи с използването на чуждестранно ноу-хау и финансиране. При своята работа предприятието получава големи привилегии, като достъп до по-качествен персонал и материали и дори необичайна за времето възможност за внос на хранителни продукти.[1]
Към края на 80-те години „Интерхотели“ разполага с 13 хотела:[1]
- „Шератон“ в София
- „Витоша – Ню Отани“ в София
- Гранд хотел „София“ в София
- Парк хотел „Москва“ в София
- Новотел „Европа“ в София
- „Тримонциум“ в Пловдив
- Новотел „Пловдив“ в Пловдив
- Гранд хотел „Варна“ в „Дружба“
- „България“ в Бургас
- „Черно море“ във Варна
- „Велико Търново“ във Велико Търново
- „Сандански“ в Сандански
- „Поморие“ в Поморие
В началото на 90-те години хотелите на „Интерхотели“ са обособени в самостоятелни предприятия, които малко по-късно са приватизирани поотделно.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Шкодрова, Албена. Соц гурме. Куриозната история на кухнята в НРБ. Пловдив, Жанет 45, 2015. ISBN 978-619-186-115-6. с. 162 – 166.