Направо към съдържанието

Интер Маями

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интер Маями
Club Internacional de Fútbol Miami
Емблема на футболния клуб
ПрозвищеЧаплите
Основан29 януари 2018 г.
ДържаваСАЩ
СтадионЧейс Стейдиъм
Капацитет21 550
Собственик Дейвид Бекъм
Хорхе Мас
Хосе Мас
Президент Дейвид Бекъм
Старши треньор Хавиер Масчерано
ПървенствоМейджър Лийг Сокър
2025Източна Конференция: 3-то / Общо: 3-то
ЕкипировкаАдидас
Уебсайтwww.intermiamicf.com
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
Интер Маями в Общомедия

Клуб Интернасионал де Футбол Маями (букв. „Маями Интернешънъл Футбол Клуб“), обикновено наричан Интер Маями, е американски професионален футболен клуб, базиран във Форт Лодърдейл, Флорида. Клубът се състезава в Мейджър Лийг Сокър (MLS) като член на Източната конференция. Интер Маями играе домакинските си мачове на стадион „Чейс“, с планове да се премести на „Маями Фрийдъм Парк“ през 2026 г. [1] Първият мач на отбора е на 1 март 2020 година срещу Лос Анджелис – загуба с 1 – 0.

На 29 януари 2018 г. MLS официално одобрява разширяване на отбора в Маями.[2] Клубът привлича международно внимание още преди основаването си заради съсобственика Дейвид Бекъм, а също и отново през 2023 г. с подписването на Лионел Меси със свободен трансфер. Откакто отборът започва да играе през сезон 2020, клубът подписва с няколко други известни играчи като Блез Матюиди, Гонсало Игуаин, Серхио Бускетс, Жорди Алба, Луис Суарес, Родриго Де Пол, Серхио Регилон и Херман Бертераме.

След дебюта на Меси, клубът спечелва първия си голям трофей – Купата на лигите през 2023 г., която класира отбора и за Купата на шампионите на КОНКАКАФ през 2024 г. През сезон 2024 Интер Маями си осигурява първия Съпортърс Шийлд, който класира клуба за Световното клубно първенство на ФИФА през 2025 г. като домакин.[3] Според Forbes, стойността на отбора се оценява на 1,2 милиарда долара към 2025 г., което го нарежда на второ място в лигата след ФК Лос Анджелис.[4] На 6 декември 2025 г. Интер Маями спечелва първата си шампионска титла на МЛС Къп, побеждавайки Ванкувър Уайткапс с 3–1.

Собственици на отбора са няколко души, които са част от интвестиционна група. Най-известното име сред тях е бившият английски футболист – Дейвид Бекъм, който е и президент на тима. Останалите собственици са британския музикален и телевизионен продуцент Саймън Фулър, боливийският бизнесмен Марсело Клор, братята Хорхе и Хосе Мас и японецът Масайоши Сон. Фулър напуска организацията през 2019 година.[5]

Отборът играе мачовете си на DRV PNK Стейдиъм във Форт Лодърдейл, Флорида, който е изграден на мястото на бившия Локхарт Стейдиъм.

Към 4 юни 2025 г.

Вратари
1 Дрейк Календър
19 Оскар Устари
25 Уилям Ярброу
34 Роко Риос
Защитници
2 Гонсало Лухан
6 Томас Авилес
14 Давид Мартинес
15 Райън Сейлър
17 Иън Фрай
18 Жорди Алба
26 Тайлър Хол
32 Ноа Алън
37 Максимилиано Фалкон
57 Марсело Вайганд
62 Израел Боатрайт
Халфове
5 Серхио Бускетс
8 Теласко Сеговия
11 Балтазар Родригес
21 Тадео Айенде
30 Бенджамин Кремаски
41 Дейвид Руис
42 Яник Брайт
55 Федерико Редондо
81 Сантяго Моралес
Нападатели
7 Фафа Пико
9 Луис Суарес
10 Лионел Меси
22 Лео Афонсо
29 Алън Обандо


Клубът има съперничество с Орландо Сити СК, който в момента е най-близкият съсед на отбора и единственият друг отбор от Флорида в MLS.[6] Орландо Сити се присъединява към MLS през 2015 г., но трябваше да изчака до шестия си сезон, за да изиграе първия си вътрешнощатен мач срещу противник от MLS след представянето на Интер Маями като франчайз за разширяване през 2020 г. Това съперничество е наречено „Дербито на Флорида“ от официалната страница на MLS.[7]

Клубът има и вътрешноградско съперничество с клуба от USL Championship Mаями ФК. То е известно като „Маями Класико“.[8]

  • Купа на лигите – 1 (2023)
  • Съпортърс Шийлд – 1 (2024)
  • Шампион на Източна конференция (Редовен сезон) – 1 (2024)
  • Шампион на Източна конференция (Плейоф) – 1 (2025)
  • МЛС Къп – 1 (2025)
  1. MLS Miami expansion team unveils name, crest // MLS Digital, September 5, 2018. Посетен на September 5, 2018.
  2. David and Victoria Beckham split from business partner Simon Fuller, theguardian.com, 10. Mai 2019, abgerufen am 12. September 2019.