Интравенозна инфузия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Интравенозната инфузия (на латински: infusio; на английски: infusion) представлява вливане (въвеждане) във венозната система на различни инфузионни разтвори, които не увреждат тъканите, не променят осмотичното налягане на кръвта и бързо се резорбират от организма в количество над 100 мл. за по-продължително време.

Цели на инфузионното вливане[редактиране | редактиране на кода]

Провежда се предимно с лечебна цел. Вливането на различни разтвори в кръвоносните съдове позволява бързо и ефективно да се въздейства на различни звена, на нарушеното вътретелесно равновесие на организма.

  • за поддържане на нормалния обем и състав на телесните течности
  • за нормализиране на водно-електролитното равновесие в организма (особено при диабетна ацидоза, алкалоза, кома, бъбречни и чернодробни заболявания)
  • за корекция на киселинно-алкалния обмен
  • за лечение на нарушените функции на сърцето, белите дробове, пикочоотделителната система, стомашно-чревния тракт и ендокринната система
  • за осигуряване на адекватен метаболизъм чрез внос на енергетични, градивни вещества, витамини и др.

Показания[редактиране | редактиране на кода]

  • при неприемане или недостатъчно приемане през устата на храна, вода, електролити:
  • при големи загуби на вода (дехидратация) и електролити, които не могат да бъдат компенсирани;
  • в предоперативно, периоперативно и постоперативно поддържане на жизнените функции;
  • при остри нарушение в състава и обема на телесните течности;
  • остри хемодинамични разстройства;
  • шок
  • обилни повръщания и диарии;
  • при болни с голяма загуба на кръв – различни кръвоизливи, травми, изгаряния;
  • при тежки отравяния;
  • при тежки инфекции;
  • при силно понижение на кръвното налягане от различно естество, шок: травматичен, алергичен, септичен.

Противопоказания[редактиране | редактиране на кода]

Противопоказания абсолютни не съществуват, но относителни такива са:

  • напреднала атеросклероза;
  • тежка сърдечна и бъбречна недостатъчност;
  • хипертония;
  • хеморагична диатеза (предразположеност към кървене);
  • оток на мозъка;
  • декомпенсация.

Изисквания към инфузионните разтвори[редактиране | редактиране на кода]

  • да са стерилни;
  • да са приготвени с двойно дестилирана апирогенна вода;
  • да са със стайна температура;
  • да се употребяват веднага след отваряне, еднократно;
  • да не действат пряко върху кръвта (хемолиза, съсирване);
  • да са в срок на годност и без утайка.

Видове инфузионни разтвори[редактиране | редактиране на кода]

Според осмоларитета:

  • Изотонични – осмотичното налягане е еднакво с това на кръвта.
  • Хипотонични – осмотичното налягане е по-малко от това на кръвта.
  • Хипертонични – осмотичното налягане е по-голямо от това на кръвта.

Според състава:

  • Колоидни (плазмозаместители) – успешно заместат кръвта и плазмата. В практиката се използват желатинови декстринови разтвори.
  • Препарати за парентерално хранене – заместване на хранителната функция на кръвта. Показан е при неприемане на храна през последните 7-10 дни и при наличие на недохранване (загуба на над 10% телесна маса). Такива разтвори за парентералното хранене са:
    • въглехидратни – глюкоза, левулоза
    • белтъчни – които добре се понасят от организма и не кумулират – хидролизин, алвезин
    • аминокиселинни – аминостерил 10 %
    • мастни емулсии – липофлондин
    • специални разтвори – това са перитониална диализа, амонячна интоксикация. Най-често се използва Манитол 10, 18 и 25 %

Видове инфузии[редактиране | редактиране на кода]

Видове инфузии според мястото на приложение:

  • Интравенозни инфузии – най-често използваният, най-удобният и най-ефективният. Извършва се по капковия метод. Местата за извършване са същите както при венозната инжекция – обикновено на лакътните вени.
  • Интраартериални инфузии – прилагат се само под формата на консервативна терапия при артериални смущения на крайниците или при операция на артериалните съдове.
  • Подкожни инфузии – по-рядко се прилагат; използват се само в гериатрия, и то при случаи на тежка дехидратация, когато не може да се намери венозен съд.
  • Ректални инфузии – използват се под формата на медикаментозни клизми.

Необходими принадлежности[редактиране | редактиране на кода]

  1. Табличка
  2. Бъбрековидно легенче
  3. Лигнин
  4. Памучни тампони
  5. Спирт
  6. Стерилни марли
  7. Банка / Сак с инфузионен разтвор
  8. Абокат
  9. Лейкопласт
  10. Система за еднократна употреба
  11. Спринцовка с хепаринизиран разтвор на NaCl 0,9 %
  12. Ръкавици
  13. Есмарх
  14. Статив
  15. Картонче

Начин на извършване[редактиране | редактиране на кода]

  1. Приготвят се всички необходими пособия
  2. Болният заема легнало положение
  3. Отваря се системата
  4. Затваря са дозатора
  5. Със спирт се почиства банката
  6. Поставя се система в банката и иглата за въздух
  7. Объщаме системата и напълваме 2/3 от чорапчето
  8. Над бъбрековидното легенче се освобождава нагоре кранчето и се обезвъздушава
  9. Затваря се кранчето
  10. Върху системата се залепва левкопласт, на който се пише имаето на болния и номера на стаята и леглото
  11. Банката се поставя на статива
  12. Отново се проверява дали е изгонен въздуха
  13. Ако пациента има абокат системата се свързва към него, ако не:
  14. Пристягаме ръката с есмарх
  15. Почистваме кожата със спирт
  16. Фиксираме добре вената
  17. Иглата се въвежда 2/3 от нея
  18. Освобождаваме есмарха
  19. Пускаме системата да тече
  20. Фиксираме иглата с левкопласт
  21. Ако има мехурче, трябва да отиде до гумената струя, спира се кранчето, изгонва се въздуха и се съединява отново
  22. Когато махаме системата, държим с палеца на лявата ръка абоката или иглата и се притиска с памук

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]