Интронизация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

ИНТРОНИЗАЦИЯТА

От най-дълбока християнска древност интронизацията се е свързвала със заемането от даден архиерей на поверената му катедра. Това ставало, като непосредствено след хиротонията, новоръкоположеният архиерей тържествено е поставян да заеме полагащото му се място, като седне на архиерейския трон в най-източната част на главния храм на неговата епархия, т. нар. „нагорно място” (става въпрос за синтрона - полукръгла каменна скамейка покрай стената на олтарната абсида, която навремето е била амфитеатрално разположена на няколко стъпала, като на най-високо сядал местният архиерей. Днес - заменена с преносими столове). Такова асоцииране на епископското служение с възкачването на катедрата или архиерейския трон възниква още в дохалкидонската история на Църквата. В Мураториевия канон (ІІ в.) се споменава „Църковната катедра на гр. Рим”, а Тертулиан (нач. ІІІ в.) говори за „апостолска катедра”. Със заемането на катедрата християните от първите векове, по подобие на своите съвременници не християни, изразявали правото на новия архиерей да управлява, учи, отсъжда, свещенодейства. Първите свидетелства, че ръкополагането на епископа завършвало със заемането на катедрата му, са от ІІІ - ІV в. в житието на св. свещеномъченик Поликарп Смирненски, в Псевдо-Климентините и у св. Григорий Богослов и „Апостолски постановления” (380), като в „постановленията” изрично се споменава и специалният литургически термин за обреда на възкачването на епископ на престола му - интронизиране. В следващите векове термините „интронизация” и „интронизирам” са широко разпространени във византийските паметници. В една или друга форма този обред присъства като част от чинопоследованието на архиерейската хиротония при повечето литургически традиции на Изток и на Запад. С времето, когато започнали да ръкополагат епископи не в собствените им епархии, а в патриаршеския катедрален храм, възниква нуждата да се извършва специален чин за възвеждането на вече ръкоположения архиерей на неговата катедра. Блаж. Симеон Солунски (+1421) описва този самостоятелен чин на архиерейска интронизация, който отчасти възпроизвежда последованието на самата епископска хиротония, извършваща се по време на св. Литургия веднага след „Трисветое”. След това първият и вторият по старшинство свещеници трикратно слагали архиерея да седне на неговия трон, като възгласяли „Достоин!” Следват многолетствия и отпуст, по-късно - трапеза и обиколка на новоинтронизирания архиерей с кон на поверения му град. .

Карамихалева, Александра. Чинопоследованието на патриаршеската интронизация. // „Православна младеж“. http://www.pravmladeji.org/node/1870[източник?]

ПАТРИАРШЕСКА ИНТРОНИЗАЦИЯ

Очевидно под влияние на установената вече практика чинът на интронизацията да се извършва отделно от хиротонията, този обред бил възприет и в случаите, когато за предстоятели на поместни православни църкви били възкачвани вече облечени в архиерейски сан лица. В такива случаи възниквала нуждата от специален знак за встъпване на катедрата, въпреки че при епископското ръкоположение, което в началото изпълнявало тази роля, останал символическият чин на интронизация. Св. Симеон Солунски свидетелства, че по негово време интронизация за патриарх се извършвала както върху вече хиротонисан архиерей при избирането му за патриарх, така и върху избран за патриарх йерей или мирянин като част от епископската му хиротония. Различните Поместни правослани църкви имат свои специфични особености при чинопоследованието за патриаршеска интронизация. В БПЦ при възстановяването на Българската патриаршия на 8-10 май 1953 г.при интронизацията на Българския патриарх Кирил е използвано и пригодено за нашата реалност чинопоследованието използвано от Руската църква, но за разлика от традицията в РПЦ, където интронизацията на новия патриарх се извършва в началото на светата Литургия, у нас това става след края на светата Литургия. По същото чинопоследование е извършена интронизацията и на приснопаметния Български патриарх Максим през 1971 г., както и на Български патриарх и Софийски митрополит Неофит през 2013г.

Карамихалева, Александра. Чинопоследованието на патриаршеската интронизация. // „Православна младеж“. http://www.pravmladeji.org/node/1870[източник?]