Инфаркт на миокарда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Инфаркт на миокарда
Диаграма на инфаркт на миокарда (2), след запушване (1) на капиляри в лявата коронарна артерия (LCA), дясна коронарна артерия (RCA)
Диаграма на инфаркт на миокарда (2), след запушване (1) на капиляри в лявата коронарна артерия (LCA), дясна коронарна артерия (RCA)
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 I21 - I22
МКБ-9 410

Острият инфаркт на миокарда, известен още като сърдечен удар, представлява сериозна и внезапна промяна на сърдечната дейност, характеризираща се с вариращи болки в гърдите, слабост, потене, гадене и повръщане; понякога се губи съзнание. Появява се, когато части от сърдечния мускул загинат, тъй като не се снабдяват с достатъчно количество кръв. Нарушаването на кръвоснабдяването и оттам притока на кислород се дължи най-често на запушване на коронарните артерии. Запушването на коронарините артерии е в резултат на формирането по стените на кръвоносни съдове на т.нар. атеросклеротични плаки, които могат да се отделят и причинят запушване на по-малък кръвоносен съд. В резултат се наблюдава спиране на достъпа на кръв (исхемия) към определена част от сърцето, което от своя страна означава недостиг или пълна липса на хранителни вещества и най-вече кислород. Ако състоянието не се подложи на лечение в близък период от време, то съответната засегната сърдечна мускулна тъкан (миокард) се поврежда и дори умира (некротизира).

Сред диагностичните методи за откриване на ранните и по-късни етапи на инфаркт на миокарда са електрокардиографското изследване (ЕКГ), ехокардиография, кардиална магнитно-резонансна томография и редица кръвни тестове. Най-често използвания кръвен маркер е концентрацията на изоензим на креатинкиназата и нивото на тропонин. Сред първите медикаменти, изписвани за лечение на инфаркт на миокарда са аспирин и нитроглицеринови препарати, а първостепенно значение има и физическо обдухване с кислород [1].

Инфарктът на миокарда е сред основните заболявания водещи до смърт, както при мъжете, така и при жените [2]. Може да се провокира от внезапно физическо натоварване или стресова ситуация. Рискова група са пациентите с хиперхолестеролемия, диабет, артериална хипертония, тютюнопушене, наследствена обремененост, в съчетание със стресогенен начин на живот. Други фактори, повишаващи вероятността за сърдечен удар са напредналата възраст, сърдечно-съдови заболявания, високи кръвни нива на определени липиди (триглицериди, липопротеини с ниска плътност), ниски нива на липопротеини с висока плътност, затлъстяване, хронична бъбречна недостатъчност, консумация на алкохол, злоупотреба с редица вещества (кокаин и метанфетамин), както и постоянен стрес [3][4].

Характерно за инфаркта е, че е по-чест през определени часове от денонощието: рано сутрин (2 - 3 часа) или при ставане от сън. Проявява се с много силна, продължителна болка в сърдечната област на широка площ зад гръдната кост, в част от случаите с излъчване на болката към долната челюст, или към лява ръка, или към стомаха (имитира язвена криза), също така и към гърба (при долен миокарден инфаркт). Болката е съпроводена с отпадналост, панически страх, изпотяване, гадене, повръщане. Понякога, особено при по-възрастни пациенти или болни от диабет, е възможно и безболково протичане на инфаркта. Като алармиращ симптом при тях може да бъде само затруднено дишане или рязко понижаване на кръвното налягане. Лечението е задължително в болница.

Симптоми[редактиране | edit source]

Схематична вентрална и дорзална диаграма на зоната на болка при наличие на инфаркт на миокарда (тъмночервено: типична област на болка, светлочервено: други възможни области).
Схематична вентрална и дорзална диаграма на зоната на болка при наличие на инфаркт на миокарда (тъмночервено: типична област на болка, светлочервено: други възможни области).

Първоначалните симптоми на инфаркт на миокарда се появяват по-често постепенно в рамките на няколко минути и много рядко рязко [5]. Болката в областта на гърдите е общ симптом за остра миокардна недостатъчност и поначало се описва като усещане за стягане или притискане. Гръдната болка е в резултат на исхемията (затруднено кръвообращение) на сърдечния мускул и се означава като ангина пекторис (на английски: angina pectoris). Болката се разпростира най-често по лявата ръка, но рядко може да засегне и долната челюст, врата и дясната ръка. По гърба и гръдният кош може да се появи усещане за изгаряне.

Симптоми като задух се появяват когато увреждането на сърцето води до намалено подаване на кръв към лявата камера на сърцето и последваща пулмонална едема. Други симптоми включват изпотяване, слабост, гадене, повръщане и аномално сърцебиене. Тези симптоми най-вероятно се причиняват от масивното освобождаване на катехоламини от симпатиковия дял на вегетативната нервна система [6], в резултат на отговора към болката и кръвните аномалии породени от малфункция на сърцето. Загубата на съзнание и внезапна сърдечна смърт могат да настъпят в резултат на инфаркт на миокарда.

Жените и възрастните пациенти, съобщават за атипични симптоми по-често от мъжете и младите хора [7]. Жените съобщават и по-голямо количество симптоми (средно над два) в сравнение с мъжете (средно под два) [7]. Чести симптоми при жените са задух, слабост и отпадналост. Отпадналостта, смущения в съня и зъдуха са ранни показатели, които могат да предизвестят заболяването месеци преди да настъпи исхемия. При жените гръдната болка е не особено надежден показател за инфаркт на миокарда в сравнение с аналогичния симптом при мъжете[8].

Около четвърт от инфарктите на миокарда настъпват без симптоми [9]. Тези случаи се откриват чрез електрокардиографски изследвания, кръвни тестове или след аутопсия. Безсимптомния инфаркт на миокарда е по-чест при възрастни хора, при пациенти страдащи от диабет [10], както и след сърдечна трансплантация [11]. При диабетиците има висок толеранс на болка, което е възможно обяснение за липсата на симптоми [10].

Групата от симптоми, която е причинина от рязко нарушение в кръвоснабдяването на сърцето се нарича остър коронарен синдром [12].

Диференциалната диагноза трябва да отстрани други причинители на остър коронарен синдром, като пулмонална емболия, дисекация на аортата, парикардиална ефузия и други.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Erhardt L, Herlitz J, Bossaert L, et al.. Task force on the management of chest pain. // Eur. Heart J. 23 (15). 2002. DOI:10.1053/euhj.2002.3194. с. 1153–76.
  2. Robert Beaglehole, et al.. The World Health Report 2004 – Changing History. Световна здравна организация, 2004. ISBN 92-4-156265-X. с. 120–4.
  3. Bax L, Algra A, Mali WP, Edlinger M, Beutler JJ, van der Graaf Y. Renal function as a risk indicator for cardiovascular events in 3216 patients with manifest arterial disease. // Atherosclerosis 200 (1). 2008. DOI:10.1016/j.atherosclerosis.2007.12.006. с. 184–90.
  4. Pearte CA, Furberg CD, O'Meara ES, et al.. Characteristics and baseline clinical predictors of future fatal versus nonfatal coronary heart disease events in older adults: the Cardiovascular Health Study. // Circulation 113 (18). 2006. DOI:10.1161/CIRCULATIONAHA.105.610352. с. 2177–85.
  5. National Heart, Lung and Blood Institute. Heart Attack Warning Signs. Retrieved November 22, 2006.
  6. Little RA, Frayn KN, Randall PE, et al.. Plasma catecholamines in the acute phase of the response to myocardial infarction. // Arch Emerg Med 3 (1). 1986. с. 20–7.
  7. а б Canto JG, Goldberg RJ, Hand MM, et al.. Symptom presentation of women with acute coronary syndromes: myth vs reality. // Arch. Intern. Med. 167 (22). December 2007. DOI:10.1001/archinte.167.22.2405. с. 2405–13.
  8. McSweeney JC, Cody M, O'Sullivan P, Elberson K, Moser DK, Garvin BJ. Women's early warning symptoms of acute myocardial infarction. // Circulation 108 (21). 2003. DOI:10.1161/01.CIR.0000097116.29625.7C. с. 2619–23.
  9. Kannel WB.. Silent myocardial ischemia and infarction: insights from the Framingham Study. // Cardiol Clin 4 (4). 1986. с. 583–91.
  10. а б Davis TM, Fortun P, Mulder J, Davis WA, Bruce DG. Silent myocardial infarction and its prognosis in a community-based cohort of Type 2 diabetic patients: the Fremantle Diabetes Study. // Diabetologia 47 (3). 2004. DOI:10.1007/s00125-004-1344-4. с. 395–9.
  11. Rubin's Pathology — Clinicopathological Foundations of Medicine. Maryland, Lippincott Williams & Wilkins, 2001. ISBN 0-7817-4733-3. с. 549.
  12. Acute Coronary Syndrome. American Heart Association. Retrieved November 25, 2006.