Информационно претоварване

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Информационно претоварване (на английски: information overload) представлява затруднението, което човек изпитва да разбере определена тема или да вземе определено решение, дължащо се на наличието на твърде много информация.[1] Терминът е популяризиран от Алвин Тофлър в бестселъра му от 1970 година „Шок от бъдещето“, но се споменава и в книгата на Бъртрам Грос „Управление на организациите“ от 1964 година.[2] Други термини, които се използват в контекста на информационното претоварване, са инфобезитет[3] (по аналогия с медицинския термин обезитет, затлъстяване) или инфоксикация[4] (по аналогия с термина интоксикация, отравяне). Спайър и съавтори (1999)[5] посочват:

Информационното претоварване настъпва когато количеството въведен вход в системата надвишава капацитета на системата да обработи този вход. Вземащите решения имат доста ограничен когнитивен капацитет за обработка на информацията. Следователно, когато настъпи информационно претоварване, е вероятно качеството на вземаните решения да намалее.

По различни начини развитието и проникването на информационните технологии са увеличили интереса към изследване на информационното претоварване. Информационните технологии вероятно са основната причина за информационно претоварване, поради възможността информацията да се произвежда в по-големи мащаби, по-бързо и да се разпространява до по-широка публика повече от всякога дотогава.[6]

Основни предпоставки[редактиране | редактиране на кода]

Основните предпоставки за настъпване на информационно претоварване са:

  • Рязко нарастване на произведената нова информация (например изразено в културата на непрекъснатия новинарски поток, при който конкурентно предимство имат медиите, която бързо произвеждат новини, което се отразява и на качеството на тези новини);
  • Лекотата, с която данните се мултиплицират и разпространяват по Интернет;
  • Увеличение на наличните канали, по които постъпва информацията (телефон, електронна поща, незабавни съобщения, RSS, социални медии);
  • Непрекъснат растеж на количеството остаряла информация, измежду която трябва да се търси;
  • Противоречия и неточности в наличната информация;
  • Ниско съотношение „сигнал–шум“;
  • Липса на методология за сравняване и обработка на различни видове информация;
  • Липса на свързаност или цялостна структура, разкриващата връзките между отделните информационни единици.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Yang, C.C. и др. Visualization of large category map for Internet browsing // Decision Support Systems 35 (1). 2003. DOI:10.1016/S0167-9236(02)00101-X. с. 89–102. Архивиран от оригинала на 2021-08-18.
  2. Gross, Bertram M. The Managing of Organizations: The Administrative Struggle, vol 2. 1964. с. 856ff.
  3. Infobesity: The enemy of good decisions // 2013.
  4. How the web distorts reality and impairs our judgement skills // The Guardian. Посетен на 15 юни 2016.
  5. Speier, Cheri. The Influence of Task Interruption on Individual Decision Making: An Information Overload Perspective // Decision Sciences 30. 1999. DOI:10.1111/j.1540-5915.1999.tb01613.x.
  6. Evaristo, Adams, & Curley, 1995; Hiltz & Turoff, 1985