Инцидент на Деветосептемврийската манифестация през 1950 година
| Инцидент на Деветосептемврийската манифестация през 1950 година | |
| Информация | |
|---|---|
| Дата | 9 септември 1950 г. |
| Местоположение | Цар Освободител |
| Жертви | 3 |
Инцидентът на Деветосептемврийската манифестация през 1950 година е тежко произшествие по време на редовната Деветосептемврийска манифестация в София, България, на 9 септември 1950 година.[1]
Деветосептемврийските манифестации са важен елемент в пропагандата на тоталитарния комунистически режим в България – те отбелязват годишнината от Деветосептемврийския преврат, след който комунистите вземат властта, и трябва да демонстрират масова подкрепа за режима. Манифестацията през 1950 година е особено внимателно организирана заради неотдавнашното утвърждаване на новия диктатор Вълко Червенков и широкото недоволство срещу Колективизацията, дало тласък на Горянското движение. Манифестацията продължава четири часа с участието на 250 хиляди души и военни части, преминаващи от запад на изток пред Мавзолея на Георги Димитров.[1]
Инцидентът става при преминаването на танкова колона през площад „Народно събрание“. По план танковете преминават пред официалната трибуна със скорост 15 km/h, след което ускоряват до 25 km/h, като се стараят да не разкъсват колоната. При достигането на площада командирът на един от танковете установява, че машината се е приближила опасно до предната, и нарежда на водача да намали скоростта. Водачът се опитва да забави, без да преминава на по-ниска предавка, и танкът поднася, удряйки леко постамента на паметника „Цар Освободител“, както и група хора в близост до него. Трима от ударените умират на място, а други седем са тежко ранени и са отведени в болница. Водачът на танка не разбира добре какво се е случило и танковата колона продължава движението си.[1]
При последвалото разследване Държавна сигурност са фокусира върху възможността за политически мотивиран саботаж, но след като установява политическата лоялност на командира и водача на танка, тази хипотеза е изоставена. Отговорността за инцидента е прехвърлена върху жертвите – заради „големия ентусиазъм“ към манифестацията милицията не успява да поддържа достатъчно разстояние между публиката и танковата колона.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Вачков, Даниел. Аварии и катастрофи. Хроника на социалистическата индустриализация. София, Сиела, 2018. ISBN 978-954-28-2486-2. с. 48 – 51.