Инцидент с Волен Сидеров на магистрала Тракия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Инцидентът с Волен Сидеров на магистрала Тракия е инцидент при който на 7 април 2006 г. пътувайки за София по магистрала „Тракия“, автомобилът на лидера на партия „Атака“ и народен представител в XL народно събрание Волен Сидеров претърпява леко пътнотранспортно произшествие, при което Сидеров решава, че срещу него се извършва атентат. Случаят придобива широка популярност поради действията на Сидеров и шофьора му след катастрофата.

Случаят[редактиране | редактиране на кода]

Късно вечерта (около 23 часа) на 7 април 2006 г. на магистрала „Тракия“ край Пазарджик автомобилът на Сидеров бива изтласкан към мантинелата от друг автомобил, завърта се и спира. Спира и вторият автомобил. В колата се оказват студентът по международни икономически отношения и разузнавателни науки в Англия Явор Доков и дядо му Димитър Доков от село Ръжево. Опасявайки се от атентат и за да предотврати опит за бягство от страна на блъсналия ги автомобил, шофьорът на Волен Сидеров, Любомир Бакърджиев, пука гумите на другия автомобил и удря другия шофьор. Потегляйки към София, Сидеров и Бакърджиев забелязват друга кола, връщаща се обратно и движеща се срещу тях в тяхното платно. Те заобикалят колата и продължават към София. Впоследствие се оказва, че това е джипът „Мерцедес“ на бащата на Явор Доков – Ромео Доков, който придружава синът си по пътя за София.

Кой е Ромео Доков[редактиране | редактиране на кода]

Според информационната система „Дакси“, Ромео Доков участва като собственик или управител в 6 фирми, занимаващи се с туризъм и търговия. Той е собственик на хотел „Холидей парк“ в курортния комплекс Златни пясъци. Занимава се с производство и търговия на сухари и захарни изделия. Освен това е член и на управителния съвет на сдружение „Съюз на собствениците за развитие на курортен комплекс Златни пясъци“.

Версии[редактиране | редактиране на кода]

За случилото се след това има няколко версии. Безспорно е следното – първоначално Павел Чернев дава показания, че е бил в колата заедно с Волен Сидеров и той е бил шофьора на неговата кола. След няколко дни той се отрича от тези си показания, а Любомир Бакърджиев признава, че той е бил шофьора. Обяснението на Павел Чернев за променените показания е, че Волен Сидеров го е молил да прикрие Любомир Бакърджиев, който е осъждан. Установява се, че шофьорът Любомир Бакърджиев е препоръчан на Волен Сидеров като много добър шофьор от самия Павел Чернев, който му е бил адвокат.

Самият Волен Сидеров твърди, че е естествено човек да помисли, че кола, която го избутва към мантинелата в 23 часа на магистралата „не му мисли доброто“. Той отрича да е молил Павел Чернев да прикрива Любомир Бакърджиев. Протестира и затова, че деянието на Явор Доков не е разследвано, а вместо това, разследват него.

Последствия[редактиране | редактиране на кода]

За участието си в инцидента Любомир Бакърджиев е осъден условно.[1] Депутатските имунитети на Сидеров и Чернев са свалени за да бъдат те разследвани за лъжесвидетелстване. Павел Чернев е изключен от партия Атака и от парламентарната група на Коалиция Атака. Въпреки първоначалния негативен резултат от инцидента върху публичното мнение, Атака и Сидеров бързо възвръщат позициите си.

Призовкар връчва призовка на Сидеров след пресконференция[редактиране | редактиране на кода]

На 14 февруари 2007 г. съдебен призовкар от Националната следствена служба връчва призовка по делото за инцидента на автомагистрала „Тракия“ на Волен Сидеров. Призовката му се връчва да се яви в качеството на обвиняем [2]. Това става след пресконференция, на която Сидеров обяснява, че срещу него се изпълнява политическа поръчка и че никой не го търси, въпреки че няма депутатски имунитет. Служителят му връчва призовката след двуседмични опити да го намери [3][4]. По време на пресконференцията Сидеров обяснява на журналистите, че от инцидента до 14 февруари 2007 г. не е бил редовно призоваван.

Въпреки че му е връчена призовка, Сидеров не се явява на разпита. Следователят по делото обяснява, че Сидеров ще бъде повторно призован, след което ще бъде доведен принудително [5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]