Иполито I д’Есте
| Иполито I д’Есте | |
|---|---|
.jpg) Кардинал Иполито I д’Есте (от Бартоломео Венето, 1502-1531) |
|
| Римокатолически кардинал | |
| Издигнат от | Матяш Корвин, крал на Унгария |
| Роднини | папа Александър VI |
| Роден | 20 март 1479 г. |
| Починал |
3 септември 1520 г. Ферара, Херцогство Ферара |
| Герб |
 |
| Иполито I д’Есте в Общомедия | |
Иполито I д’Есте (на италиански: Ippolito I d’Este; на унгарски: Estei Hippolit, * 20 март 1479 във Ферара, † 3 септември 1520 също там) от Дом Есте е италианаски римокатолически кардинал (от 1493), архиепископ на Eстергом (Гран) в Унгария (1487–1497), архиепископ на Милано (1497–1520), администратор (архиепископ) на Капуа (1502-1520), епископ на Ферара (1503-1520) и Модена (1507-1520).
Той е третият син на херцог Ерколе I д’Есте (1431–1505) от Ферара, Модена и Реджо и първата му съпруга Елеонора Арагонска (1450–1493), дъщеря на крал Фердинанд I от Неапол. Алфонсо го последва на 15 юни 1505 г. Той е брат на херцог Алфонсо I д’Есте (1476–1534), Изабела (1474–1539) и Беатриче (1475–1497).
На седем години унгарският крал Матяш Корвин го номинира за архиепископ на Гран в Унгария, на 14 години (1493) става кардинал, и на 17 години архиепископ на Милано. Той сменя с Tamás Bakócz стола си като архиепископ на Гран и става епископ на Егер (1497–1520). Той е също архиепископ на Капуа (от 1502), епископ на Ферара (от 1503) и Модена (от 1507).
През 1505 г. Лудовико Ариосто посвещава поемата си „Бесният Орландо“ на Иполито I д’Есте.
Иполито I д’Есте
Герб на кардинал Иполито I д’Есте
,_coat_of_arms.jpg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Ippolito I d’Este, Salvador Miranda: The Cardinals of the Holy Roman Church, online fiu.edu, Florida International University
- Ippolito I d’Este, catholic-hierarchy.org
- Kun Enikő: Estei Hippolit, Magyarország legfiatalabb érseke, National Geographic Magazine, 2008. február 7.
- Kovács Péter: Estei Hippolit püspök egri számadáskönyvei, 1500–1508, kandidátusi/PHD disszertáció, a Magyar Tudományos Akadémia Történettudományi Intézete, 1992. [1], letéve a Heves Megyei Levéltárban
