Ипостас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за богословския термин. За понятието в лингвистиката вижте Ипостас (лингвистика).

В християнството думата "ипостас" (гръцки: ὑπόστᾰσις) има сложна и донякъде объркана история. Нейното буквално значение е "това, което стои отдолу".[1]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

В античността думата υποσταιζ /ипостас/, се среща в историческите прози на Полибий,Диодор Сицилийски, Йосиф Флавий, а също и в природонаучни съчинения. Υποσταιζ означава “това което стои отдолу, което съставлява основата, което гарантира съществуването на нещата”.

  • В природонаучната литература означава натрупване (на облаци).
  • В историческата проза означава удържане (например на засада) или повод.
  • В реториката означава основна теза, аргумент.
  • Във всекидневната реч означава имот, състояние, синоним на ουσια.
  • В хеленическата философия, например на Аристотел и неоплатониците, означава вътрешността на обективната реалност.

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Най-често υποσταιζ се превежда като “същност”. За първи път този термин се прилага по отношение на Бога през първите векове от св. Теофил Антиохийски, в неговото съчинение апология “До Автолик”. През IV век се приема окончателно като термин от православните богослови в противовес на арианската ерес. По това време в богословската наука навлиза и терминът ουσια (същност).

Християнски писания[редактиране | редактиране на кода]

В посланията на св. апостол Павел думата υποσταιζ се среща на пет места:

В 2 Кор. 9:13; 11:16 думата υποσταιζ е използвана като “вид”, “състояние”.
В Евреи 1:3 – като “битие, природа”. Може да се преведе като "подставка, основание, увереност".
В Евр. 3:14 – състояние.
Евр. 11:1 – основа, предпоставка, прототип.
В Септуагинтата означава имущество.

При св. ап. Павел υποσταιζ означава предимно състояние, положение, основа, предпоставка, а в контекста на тринитарното богословие – битие, природа, т.е. явява се синоним на по-късно въведеното понятие ουσια.

Като трудна дума υποσταιζ е останала непреведена в Синодалния превод на Свещеното Писание. Съпоставяйки гръцкия текст с превода на блаж. Йероним, виждаме, че навсякъде предпочитаният превод е substantia. От етимологическа гледна точка това е най-точният превод, доколкото υποσταιζ е съставено от υπο + σταιζ /стоене под/ също като substantia идва от sub + stantia. За латинските богослови този термин носи много объркване.

Св. Григорий Богослов казва:

“Бог се разделя, така да се каже, неразделимо и се съединява разделно, защото Божеството е Едно в Три, и Трите са Едно, в Които е Божеството, или по-точно, Които са Божество”.

Св. Атанасий Велики казва:

“Но като говорим, че Божията същност е непознаваема, не следва, че се отказваме изобщо от богопознание – напротив, за християнина целта на богопознанието не е пълно осветляване или разбиране на Бога, а достигане на общение с Него. Тъй като Бог съществува и действа в конкретни Лица /Ипостаси/, за което ни свидетелства Божественото Откровение чрез Иисуса Христа, ние можем да достигнем до богопознание и да бъдем в общение с Бога. Ние можем да познаем триипостасния Бог повече посредством конкретните действия на Божиите Лица, отколкото чрез непознаваемата Божия същност. А тези действия на Божиите Лица са взаимозависими. Поради това Откровението за Бога Отца е неделимо от учението за Бога Сина и от учението за Бога Дух Свети.”

Стихове доказващи триипостасноста на Бог:

Йоан 17:21
Йоан 16:14
Йоан 15:16
1 Йоан 5:7
Матей 28:19-20

Източници[редактиране | редактиране на кода]