Иракски Кюрдистан
| Иракски Кюрдистан ھەرێمی کوردستان | |
| Химн: ئەی ڕەقیب | |
Територията, контролирана от Иракски Кюрдистан, показана в тъмнозелено. | |
| Страна | |
|---|---|
| Столица | Арбил |
| Площ | 46 861 km² |
| Население | 6 171 083 души (2020 г.) |
| Гъстота | 132 души/km² |
| Мухафази | 4 |
| Президент | Нечирван Барзани |
| БВП (2022 г.) | 55,836 млрд. евро 5950 евро/човек |
| Езици | кюрдски, арабски |
| Часова зона | AST (UTC+3) |
| Телефонен код | +964 |
| Интернет домейн | .krd |
| ISO 3166-2 | IQ-KR |
| Официален сайт | gov.krd |
| Иракски Кюрдистан в Общомедия | |
Иракски Кюрдистан (на кюрдски: حكومه تى هه ريمى كوردستان, Ḧikumetî Herêmî Kurdistan; на арабски: اقلیم کردستان) е кюрдско държавно автономно образувание в състава на Ирак.
Неговият статут му осигурява широка автономия, де факто е полунезависим. Управлява се от регионално правителство. Граничи с Иран (на изток), Турция (на север), Сирия (на запад) и останалата част на Ирак (на юг). Столица на автономния регион е град Арбил. В него влизат областите Арбил, Дахук и Сулеймания. Общата му площ е 40 643 км2. Населението му през 2009 година е 4 380 000 души.
История
[редактиране | редактиране на кода]Нахлуването в Ирак през 2003 година и последвалите политически промени, довеждат до ратифицирането на нова конституция на Ирак през 2005 година. Новата иракска конституция определя Иракски Кюрдистан като федерална единица на Ирак, и установява арабски и кюрдски като съвместни официални езици на Ирак.
Държавно устройство
[редактиране | редактиране на кода]
Иракски Кюрдистан е парламентарна република с регионално събрание, което се състои от 111 места. Първият президент е Масуд Барзани, избран през 2005 година и преизбран през 2009 година.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Основно население на Иракски Кюрдистан са кюрдите, те говорят на два различни диалекта на кюрдския език – курманджи и сорани. Говорещите сорани населяват южната и източна част на региона, те възприемат за своя столица град Сулеймания, а говорещите на курманджи преобладават в северната и западна част.
Има значителен брой тюркмени, араби и християни – асирийци и халдейци (католици), концентрирани в област Дахук.
Съществува арменска общност от 10 000 души, с арменски общини в Заху и Дахук.[1]