Иранска планинска земя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иранска планинска земя
Zagros 1992.jpg
Iran relief location map.jpg
36.2833° с. ш. 59.05° и. д.
Местоположение на картата на Иран
Общи данни
МестоположениеFlag of Iran.svg Иран
Flag of Iraq.svg Ирак
Flag of Turkmenistan.svg Туркменистан
Flag of the Taliban.svg Афганистан
Flag of Pakistan.svg Пакистан
Част отПредноазиатски планински земи
Най-висок връхТиричмир
Надм. височина7690 m
Иранска планинска земя в Общомедия

Иранската планинска земя (съкр. ИПЗ) на персийски: سهند‎, на азербайджански: Səhənd) е най-източната, най-голямата и най-високата от трите големи Предноазиатски планински земи. Около 2/3 от нея се намира на територията на Иран, а останалата 1/3 (периферните части) се разполагат на териториите на Ирак (югозападните части), Туркменистан (северните), Афганистан (източните) и Пакистан (югоизточните).[1]

Граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общата площ на ИПЗ е около 2,7 млн. km². Дължина от запад на изток около 2500 km, а от север на юг – около 1500 km. На север ИПЗ е ограничена от Туранската и Южнокаспийската низини, на изток – от Индо-Гангската низина, на юг – от приморската пустиня Гермсир, а на югозапад – от Месопотамската низина. На северозапад ИПЗ се свързва с Арменската планинска земя, а на североизток – с планинската система на Памир.[1]

Природа[редактиране | редактиране на кода]

Геоложки строеж, релеф[редактиране | редактиране на кода]

ИПЗ се характеризира със сложен релеф, в който се наблюдава редуване на нагънати и нагънато-блокови планински земи и акумулативни равнини в междупланинските депресии. Перифериите на ИПЗ са разположени на територии обхванати от Алпийската орогенеза, изпитват съвременно издигане и се характеризират с повишена сеизмичност. Между зоните на интензивното издигане са заключени участъци с нагънати структури с много по-древна възраст.[1]

Вътрешните райони на ИПЗ са ясно ограничени от дъгите на периферните планини. В северната дъга са разположени планините Алборз с вулкана Дамаванд (5604 m), Туркмено-хорасанските планини (вр. Кенезошк 3314 m), Паропамиз (4565 m) и Хиндукуш (вр. Тиричмир 7690 m). Южната и югозападната дъги включват планините Загрос (вр. Зердкух 4548 m) и няколко хребета в Мекранските планини. В източните части на ИПЗ са разположени планините Киртхар (2171 m) и Сюлеймановите (вр. Заргун 3578 m), хребетите Спингар (вр. Сикарам 4745 m) и Хиндурадж (6872 m). Във вътрешността на планинската земя са разположени няколко планински системи – Кухруд (вр. Лалезар 4374 m), Кухбенан (вр. Секондж 3993 m), Средноафганските планини (4951 m) и др. Всички те се редуват с плата Серхед (вр. Тефтан 4042 m), Газни-Кандагарско и др. и широки междупланински безотточни падини – Деще Кевир, Деще Лут, Джазмурианска, Систанска, Машкьол и др. Междупланинските падини са запълнени с мощни пластове от рахкав отломъчен материал, изнесен от околните планини. В най-ниските части на депресиите в резултат на засушаването широко са разпространени дебели слоеве от сол и гипс, останали на мястото на по-рано съществували езера.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на ИПЗ е сух континентален, субтропичен (с горещо лято и сравнително студена зима) на север и тропичен (с горещо лято и топла зима) на юг. Преобладават аридните условия с незначителна годишна сума на валежите от 50 до 150 mm. Добро овлажнение имат само северните склонове на планината Алборз (до 2000 mm) и югоизточните склонове на Сюлеймановите планини и техните северни продължения (до 1000 mm).[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

В ИПЗ преобладават късите, сравнително маловодни планински реки, стичащи се предимно във вътрешните безотточни падини. Най-големите от тях са Карун, Хелманд, Херируд. Речните води широко се използват за напояване. Във вътрешните падини са разположени множество, предимно солени езера Урмия (Резайе), Дерячейе Немек и др.[1]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Растителността в ИПЗ е предимно пустинна и сухостепна развита върху сиви почви. В междупланинските падини са разположени няколко големи пустини: солончаковата Деще Кевир, пясъчните Деще Лут и Регистан, пясъчно-глинестата Дащи Марго. Степите, под които са развити канелени почви, заемат предимно склоновете на планините и вътрешните планински участъци. Широколистни гори върху планински кафяви горски почви са развити по северните склонове на Алборз и западните склонове на Загрос. По източните склонове на Сюлеймановите планини и хребета Киртхар са разпространени плонинско-саванни ландшафти, редки субтропични гори с участието на хималайски кедър и елементи на тропическата флора. В животинския свят преобладават гризачите и влечугите. Широко са разпространени отровни вредни насекоми, паякообразни (тарантула, каракурт, скорпион), а по бреговете на езерата зимуват много видове прелетни птици.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]