Ирационализъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Ирационализъмът е философско направление, застъпващо тезата, че човешкият ум е неспособен да разбере света.

Ирационалният мироглед предполага съществуването на области на знанието, които са недостъпни за разума, но са доловими посредством качествата интуиция, чувство, инстинкт, откровение, вяра и т.н.

Според ирационалната философска школа ирационалният характер на действителността се долавя и потвърждава от ирационалното начало. Ирационалната философска тенденция е в известна степен присъща на философите Шопенхауер, Шелинг, Киркегор, Якоби, Ницше, Дилтай, Шпенглер, Бергсон.

Класическото латинско разбиране за ирационализма е като за мироглед, който оправдава неуспеха на научно мислене в познанието на обществените отношения и закономерностите на реалността. От своя страна, поддръжниците на ирационализма считат за висши познавателни функции интуицията, преживяното, съзерцанието и т.н.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Иррационализм“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​