Агриджан хисар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ирджан Хисар)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Агриджан хисар
Γρατινή
Изглед към Агриджан хисар.
Изглед към Агриджан хисар.
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Гюмюрджина
Географска област Западна Тракия
Надм. височина 129 m
Население (2001) 533 души
Агриджан хисар в Общомедия

Агриджан хисар или Ирджан Хисар (на гръцки: Γρατινή, Гратини, на турски: Igriçan) е село в Беломорска Тракия, дем Гюмюрджина в южните склонове на Родопите на 13 км северно от Гюмюрджина. В 2001 година има 533 жители.

На хълма на север от селото има останки от крепост (предполагаемия Грацианополис). На източната им стена е запазена кръгла кула. Действащ е параклисът, разположен в тези развалини „Животвоящ източник“(Ζωοδόχου Πηγής – Zoodokhos pigis, Света Богородица Животоприемен източник), храмовият му празник се чества на четвъртъка след Великден. В непосредствена близост до параклиса има голям шестоъгълен резервоар-цистерна с цилиндрични сводове, което сега се ползва като аязмо на параклиса.

В ноември 1912 г. след известната Битка при Балкан Тореси българските войски освобождават района и цялото Беломорие. Тези земи са неразделна част от България до 1920 г. В края на април 1941 българският суверенитет е въстановен. След Втората световна война преминават към Гърция.

Днес местните жители днес са ангажирани предимно в селското стопанство.

На 1,5 км северозападно от селото е язовирът Гратини с капацитет от 18 милиона кубически метра вода. Язовирът, обслужва ТЕЦ на държавния енергиен монополист ΔΕΗ в промишлената зона на Гюмюрджина.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Агриджан хисар

Бележки и литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Γρατινή. Δικτυακή Πύλη Σημείων Ενδιαφέροντος Υπουργείου Μακεδονίας – Θράκης. Ανακτήθηκε την 2011-02-10.
  • Γεώργιος Λιακόπουλος (2002). The Ottoman conquest of Thrace: Aspects of historical geography. Άγκυρα: Μεταπτυχιακή εργασία στο Πανεπιστήμιο Bilkent. σελ. 89.
  • Δύο αφιερώματα στην Γρατινή θα κάνει η Ετ3. Εφημερίδα Ο Χρόνος. 2010-10-26. Ανακτήθηκε την 2011-02-10.
  • Αικατερίνη Μπάλλα (2007-11-28). Κάστρο Γρατινής. Ιστοσελίδα Οδηγού ιστορικής και πολιτιστικής ανάδειξης Περιφέρειας Ανατολικής Μακεδονίας και Θράκης. Ανακτήθηκε την 2011-02-09.
  • Η Γρατινή φόρεσε τα καλά της για τη Ζωοδόχο Πηγή. Εφημερίδα Ο Χρόνος. 2010-04-09. Ανακτήθηκε την 2011-02-10.