Агриджан хисар
| Агриджан хисар Γρατινή | |
 Изглед към Агриджан хисар. | |
  Агриджан хисар  Агриджан хисар  Агриджан хисар | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Гюмюрджина |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 129 m |
| Население | 533 души (2001) |
| Агриджан хисар в Общомедия | |
Агриджан хисар или Ирджан Хисар (на гръцки: Γρατινή, Гратини, на турски: Igriçan) е село в Беломорска Тракия, дем Гюмюрджина в южните склонове на Родопите на 13 км северно от Гюмюрджина. В 2001 година има 533 жители.
На хълма на север от селото има останки от крепост (предполагаемия Грацианополис). На източната им стена е запазена кръгла кула. Действащ е параклисът, разположен в тези развалини „Животворящ източник“(Ζωοδόχου Πηγής – Zoodokhos pigis, Света Богородица Животоприемен източник), храмовият му празник се чества на четвъртъка след Великден. В непосредствена близост до параклиса има голям шестоъгълен резервоар-цистерна с цилиндрични сводове, което сега се ползва като аязмо на параклиса.
В ноември 1912 г. след известната Битка при Балкан Тореси българските войски освобождават района и цялото Беломорие. Тези земи са неразделна част от България до 1920 г. В края на април 1941 българският суверенитет е възстановен. След Втората световна война преминават към Гърция.
Местните жители са ангажирани предимно в селското стопанство.
На 1,5 км северозападно от селото е язовирът Гратини с капацитет от 18 милиона кубически метра вода. Язовирът, обслужва ТЕЦ на държавния енергиен монополист ΔΕΗ в промишлената зона на Гюмюрджина.
-
с. Агриджан хисар -
с. Агриджан хисар -
Останки от крепостта Агриджан хисар -
Останки от крепостта Агриджан хисар -
Останки от крепостта Агриджан хисар -
Параклисът „Животворящ източник“ -
Параклисът „Животворящ източник“ -
Аязмото на параклиса „Животворящ източник“ -
Резервоарът-цистерна, което сега се ползва като аязмо на параклиса
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Агриджан хисар
Хрисант Филипидис (1881 – 1949), гръцки духовник
Бележки и литература[редактиране | редактиране на кода]
- Γρατινή Архив на оригинала от 2013-02-17 в archive.today. Δικτυακή Πύλη Σημείων Ενδιαφέροντος Υπουργείου Μακεδονίας – Θράκης. Ανακτήθηκε την 2011-02-10.
- Γεώργιος Λιακόπουλος (2002). The Ottoman conquest of Thrace: Aspects of historical geography. Άγκυρα: Μεταπτυχιακή εργασία στο Πανεπιστήμιο Bilkent. σελ. 89.
- Δύο αφιερώματα στην Γρατινή θα κάνει η Ετ3 Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.. Εφημερίδα Ο Χρόνος. 2010-10-26. Ανακτήθηκε την 2011-02-10.
- Αικατερίνη Μπάλλα (2007-11-28). Κάστρο Γρατινής. Ιστοσελίδα Οδηγού ιστορικής και πολιτιστικής ανάδειξης Περιφέρειας Ανατολικής Μακεδονίας και Θράκης. Ανακτήθηκε την 2011-02-09.
- Η Γρατινή φόρεσε τα καλά της για τη Ζωοδόχο Πηγή Архив на оригинала от 2015-12-23 в Wayback Machine.. Εφημερίδα Ο Χρόνος. 2010-04-09. Ανακτήθηκε την 2011-02-10.
