Иредентизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта на италианските региони след обединението през 1920 г. Още „неосвободните“ райони са оцветени: Малта – червен, Корсика и Ница – светло лилав, Далмация – светло зелен.

Иредентизмът (на италиански: irredento – неосвободен, намиращ се под чужда власт) е политическо движение за анексиране на чужди територии към предполагаемо еднонационалната държава. Като оправдание обикновено се използват аргументи за лингвистично, историческо, расово или културно (напр. религиозно) единство между населението в иредентистката държава и населението в целевите територии.

За първи път терминът започва да се употребява по повод движението за присъединяване към Италия на територии, населени с италианци в Австро-Унгария и други съседни държави. Привържениците на иредентизма в Италия стават една от базите за развитие на фашизма.

Иредентизмът въздейства върху целия свят от 19 век насам, като се развива най-успешно в Европа. В миналото той е особено популярен на Балканския полуостров.

Иредентизмът е сходен с национализма и сепаратизма, като се отличава от последния по източника на претенциите. При сепаратизма дадена група (обикновено малцинство) се стреми към отцепване от държавата, където се намира, за да се присъедини географски към съседна държава. За разлика от него при иредентизма желанието за обединение с малцинството и прилежащите му територии произлиза от експанзионистката държава. Понякога обаче иредентизмът и сепаратизмът се обединяват при установени общи интереси и тогава първият е най-успешен.

Главен фактор за успешното изпълнение на иредентистки програми е влиянието на т. нар. политика на идентичността (identity politics).

Определение[редактиране | редактиране на кода]

В днешно време терминът означава „политика или действия на лица, партии или държави, които се стремят да присъединят към своята държава дадена област (със или без населението) – в момента част от друга държава“[1] Според друго определение това е политика на държава, партия или политическо движение, целяща обединение на народа, нацията и етноса в рамките на единна държава[2]. Изразява се в етническа мобилизация, при която се повдига въпросът за присъединяване на територията, на която живеят хора от даден етнос, с основната държава, в която същият етнос е болшинство.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1878 Меноти Гарибалди (син на Джузепе Гарибалди) основава съюза Иредента (на италиански: irredenta – неизкупен, неприсъединен), борещ се за присъединяване на граничните територии от Австро-Унгария с италианско население към Кралство Италия: Триест, Трентино и др. и поставя началото на италианското иредентистко движение.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Основни понятия в сигурността и отбраната. // Военна академия „Георги Раковски“. Посетен на 10 май 2016.
  2. Политический словарь. Ирредентизм