Иредентизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карта на италианските региони след обединението през 1920 г. Още „неосвободените“ райони са оцветени: Малта – червен, Корсика и Ница – светло лилав, Далмация – светло зелен.

Иредентизмът (на италиански: irredento – неосвободен, намиращ се под чужда власт) е политическо движение за анексиране на чужди територии към предполагаемо еднонационалната държава. Като оправдание обикновено се използват аргументи за лингвистично, историческо, расово или културно (напр. религиозно) единство между населението в иредентистката държава и населението в целевите територии.

За първи път терминът започва да се употребява по повод движението за присъединяване към Италия на територии, населени с италианци в Австро-Унгария и други съседни държави. Привържениците на иредентизма в Италия стават една от базите за развитие на фашизма.

Иредентизмът въздейства върху целия свят от 19 век насам, като се развива най-успешно в Европа. В миналото той е особено популярен на Балканския полуостров.

Иредентизмът е сходен с национализма и сепаратизма, като се отличава от последния по източника на претенциите. При сепаратизма дадена група (обикновено малцинство) се стреми към отцепване на даден район от държавата, в която се намира, за да го присъедини географски към съседна държава. За разлика от него при иредентизма желанието за обединение с малцинството и прилежащите му територии произлиза от експанзионистката държава. Понякога обаче иредентизмът и сепаратизмът се обединяват при установени общи интереси и тогава първият е най-успешен.

Главен фактор за успешното изпълнение на иредентистки програми е влиянието на т. нар. политика на идентичността (identity politics).

Определение[редактиране | редактиране на кода]

В днешно време терминът означава „политика или действия на лица, партии или държави, които се стремят да присъединят към своята държава дадена област (със или без населението) – в момента част от друга държава“[1] Според друго определение това е политика на държава, партия или политическо движение, целяща обединение на народа, нацията и етноса в рамките на единна държава[2]. Изразява се в етническа мобилизация, при която се повдига въпросът за присъединяване на територията, на която живеят хора от даден етнос, с основната държава, в която същият етнос е мнозинство.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1878 Меноти Гарибалди (син на Джузепе Гарибалди) основава съюза Иредента (на италиански: irredenta – неизкупен, неприсъединен), борещ се за присъединяване на граничните територии от Австро-Унгария с италианско население към Кралство Италия: Триест, Трентино и др. и поставя началото на италианското иредентистко движение.

Източници[редактиране | редактиране на кода]