Ирена Шевинска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ирена Шевинска
Irena Szewińska
полска лекоатлетка
Портретна фотография на Ирена Шевинска, 2012 г.
Портретна фотография на Ирена Шевинска, 2012 г.

Родена
Irena Kirszenstein
Починала
Погребана Военно гробище Пованзки, Варшава, Полша

Националност Флаг на Полша Полша
Образование Варшавски университет
Спортна кариера
Спорт лека атлетика, скок на дължина
Спортен клуб Полония Варшава
Активност 1961 – 1980 г.
Постижения трикратна олимпийска шампионка
Награди Орден на Белия орел Голям кръст на Ордена на Възраждане на Полша
Ръст 176
Тегло 70
Семейство
Баща Якуб Густав Киршенщайн
Майка Евгения Рафалска
Съпруг Славомир Шевински
Деца Анджей, Ярослав
Ирена Шевинска в Общомедия

Ирена Кѝршенщайн-Шевѝнска (на полски: Irena Kirszenstein-Szewińska) е полска лекоатлетка спринтьорка и скачачка на дълъг скок, а след края на спортната си кариера член на Международния олимпийски комитет. Дама на Ордена на Белия орел.[1]

Една от най-титулуваните и най-известни полски спортисти, медалистка от четири летни олимпийски игри.

Носителка на седем олимпийски медала (3 златни, 2 сребърни и 2 бронзови), десет медала от европейски първенства (5 златни, 1 сребърен и 4 бронзови). Дългогодишна националка на Полша в международни състезания и европейски купи.[2]

Четирикратна носителка на наградата за най-добър спортист на Полша в гласуването на спортния ежедневник Пшегльонд Спортови (на полски: Przegląd Sportowy).[3] Най-добър спортист на света за 1974 година според информационната агенция „United Press International“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Родена в еврейско семейство като Ирена Киршенщайн на 24 май в Ленинград. Умира на 29 юни 2018 г. във Варшава.
Баща ѝ Якуб Густав Киршенщайн е инженер от Варшава, а майка ѝ Евгения (с моминско име Рафалска) е от Киев. Родителите ѝ се запознават в Узбекистан, по време на евакуация през 1941 г. През 1947 г. заедно с дъщеря си отиват да живеят във Варшава. През 1953 г. родителите ѝ се развеждат и тя отива да живее с майка си на ал. „Шверчевскего“ (днес „Солидарношчи) във Варшава.
Абсолвентка е на XXXVII общообразователна гимназия „Ярослав Домбровски“ във Варшава и на Факултета по социални науки на Варшавския университет (през 1970 г. завършва специалност икономика на транспорта)[4].

Спортна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Ирена Шевинска през 1964 г.

Започва да се занимава с лека атлетика през есента на 1960 г., когато е на 14 години, като участник в групата на учениците от 37. основно училище във Варшава, чийто треньор е Ян Копито. В началото на спортната си кариера стартира с цветовете на варшавската „Полония“ и през 1962 г. в Лодз извоюва първите медали в първенство на Полша за юноши[5].
Първите си международни успехи постига още през 1964 г. – в провелите се във Варшава европейски игри за младежи (по-късно Младежко първенство на Европа) печели три златни медала в дисциплините 200 метра бягане, скок на дължина и заедно с колежките в щафетата 4 × 100 метра. Месец по-късно на олимпийските игри в Токио извоюва сребърен медал в скок на дължина и бягане на 200 метра, а заедно с Тереса Чепли, Халина Гурецка и Ева Клобуковска поставят нов световен рекорд ( с време 43,69) и печелят златото в щафетното бягане. Година по-късно на Универсиадата в Будапеща спечелва три медала, а през 1966 г. също в унгарската столица извоюва още четири медала (три от които златни) в европейското първенство по лека атлетика. През 1968 г. на олимпийските игри в Мексико побеждава в бягането на 200 метра, като поставя нов световен рекорд с време 22,58 и извоюва бронзов меда на 100 метра бягане. В щафетното бягане 4 × 100 метра полските лекоатлетки губят щафетата и не успяват да стигнат до финала, което води до редица медийни манипулации. Във връзка с това, както и заради събитията, свързани с Полския март 1968, Шевинска става обект на антисемитски атаки[6]. За нея се застъпва известният фейлетонист Вех. През зимата на 1969 г. на европейското лекоатлетическо първенство на закрито в Белград печели три медала[7].
Тъй като е бременна пропуска летния сезон през 1969 г., но през 1970 г. след раждането на сина си Анджей стартира в универсиадата в Торино. През зимата на 1971 г. застава на почетната стълбичка на Европейското първенство на закрито, печелейки медал за скок на дължина. През лятото на 1971 г. на Европейското първенство в Хелзинки спечелва бронзов медал в бягането на 200 метра. В новогодишната нощ на 1971 г. срещу 1972, по време на събиране в Закопане, получава контузия (изкълчване на левия крак), заради което е принудена да се откаже от скока на дължина[8]. На Олимпийските игри в Мюнхен печели бронзов медал в бягането на 200 метра и достига на полуфиналите в бягането на 100 метра. На Европейското първенство на закрито в Ротердам се класира четвърта в бягането на 60 метра. В летния сезон на 1974 г. на Европейското първенство в Рим печели три медала (от които два златни в бягането на 100 и на 200 метра). В началото на март в Катовице се провежда Европейското първенство на закрито, в което Шевинска извоюва бронзов медал в бягането на 60 метра. На Олимпийските игри в Монреал през 1976 г. печели златен медал, поставяйки нов световен рекорд с време 49,29. Двукратна носителка на бронзов медал на Европейското първенство в Прага (1978). При последното си олимпийско участие в Москва през 1980 достига до полуфинала в бягането на 400 метра[9].

След края на спортната кариера[редактиране | редактиране на кода]

След като през 1980 г. приключва спортната си кариера, започва дейност в редица организации. От 1980 г. до 2009 г. е член на управителния съвет на Полския лекоатлетически съюз (Polski Związek Lekkiej Atletyki) (в периода 1997–2009 е негов председател)[1]. През 1982–1989 г. е член на Патриотичното движение за национално възраждане. През 1984 г. е избрана в Женския комитет на Международната асоциация на лекоатлетическите федерации, а през 1995 г. в съвета на Европейската атлетическа асоциация. От 2005 до 2009 г., а след това и през 2011 е член на съвета на МАЛФ (Международна асоциация на лекоатлетическите федерации)[10].
Известно време е заместник-председател на Полския олимпийски комитет, а от 1998 г. член на Международния олимпийски комитет. През 2005 г. е член на почетния избирателен комитет на Лех Качински[11].
Член е и на почетния комитет за подкрепа на Бронислав Коморовски за президентските избори в Полша през 2015 г.[12]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1967 г. се омъжва за Славомир Шевински, също спортист – бегач на 400 метра с препятствия, неин треньор и фотограф. Имат двама сина:

  • Анджей Шевински (роден 1970 г.) – полски волейболист, спортен активист и политик.
  • Ярослав Шевински (роден 1981 г.) – информатик.

Умира на 29 юни 2018 г. след тежка битка с рака.
Погребението, състояло се на 5 юли 2018 г., е изключително тържествено – тленните останки са изпратени от Представителната бригада на Полската армия, президента на Република Полша и съпругата му, премиерът Матеуш Моравецки, министърът на спорта Витолд Банка, президентът на МОК Томас Бах, президентът на световната лекоатлетическа федерация Себастиян Коу, както и много от най-добрите спортисти. Ирена Шевинска почива в Алеята на заслужилите в гробищния парк „Повонзки“ във Варшава[13].

Гробът на Ирена Шевинска

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Копия от медали и автограф на лекоатлетката

През 1974 г. в класацията на United Press International е избрана за най-добра спортистка в света. Четирикратна победителка в класацията на „Пшегльонд спортови“ на 10-те най-добри полски спортисти[1]. През 1981 г. е включена в International Jewish Sports Hall of Fame – международната галерия на славата на спортисти от еврейски произход[14]. През 1984 г. получава титлата „Спортист на 40-те години на Полската народна република“.
На 29 септември 2007г. получава почетната титла доктор хонорис кауза на Академията за физическо възпитание и спорт в Гданск.
През 1994 г. е отличена с медал Kalos Kagathos, връчван на значими спортисти, които са постигнали успех и извън спорта. През 2009 г. получава титлата Почетен председател на полския лекоатлетически съюз, а през 2012 г. е включена в Залата на славата на ИААФ (IAAF Hall of Fame)[15].
Едно от основните училища в Пултуск носи нейното име.
Почетен гражданин е на Бидгошч, от 10 септември 2014 г. е почетен гражданин и на Сопот, от 20 септември 2014 г. на Пултуск, а от 26 март 2015 г. и на Згеж. През юни 2018 г. е отличена от кмета на град Торун с медал Thorunium[16].
През 2018 Международната лекоатлетическа федерация решава да увековечи паметта за 12-те най-значими фигури в историята на леката атлетика, сред които е и Ирена Шевинска. Паметна плоча с нейното име ще бъде поставена на стадион Завиша в Бидгошч, където поставя нов световен рекорд в бягането на 400 метра[17].

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден на Белия орел (28 април 2016)
  • Голям кръст на Ордена на възродена Полша (2014)
  • Командорски кръст със звезда на Ордена на възродена Полша(1998)
  • Командорски кръст на Ордена на възродена Полша (1972)
  • Офицерски кръст на Ордена на възродена Полша
  • Орден Знаме на труда II степен
  • Златен кръст за заслуги
  • Кавалер на Ордена на лъва (2014, Сенегал)
  • Офицер на ордена на лъва (2015, Сенегал)
  • Златни лъчи с лентата на Ордена на изгряващото слънце (2017, Япония)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((pl)) Postanowienie Prezydenta Rzeczypospolitej Polskiej z dnia 22 grudnia 1998 r. o nadaniu orderów. M.P. z 1999 r. Nr 6, poz. 68., 1998. Посетен на 08.07.2018 г.
  2. ((pl)) Irena Szewinska-Kirszenstein. espn.com. Посетен на 08.07.2018 г.
  3. ((pl)) Petruczenko, Maciej. Krzepki staruszek. przegladsportowy.pl, 2017. Посетен на 08.07.2018 г.
  4. Szewińska (Kirszenstein) Irena. Polski Komitet Olimpijski. [посещение 23 януари 2014]
  5. Złoci Polacy – Irena Szewińska. pekin.onet.pl. [посещение 24 януари 2014].
  6. Artur Łukasiewicz: Marzec ’68 w naszym regionie minął spokojnie. Gazeta Wyborcza. [посещение 2010-02-28].
  7. Janusz Rozum, Daniel Grinberg, Zbigniew Jonik, Henryk Kurzyński, Leszek Luftam, Stefan Pietkiewicz, Tadeusz Wołejko: 90 lat polskiej lekkoatletyki 1919–2009. Warszawa: Komisja Statystyczna PZLA, 2009. ISBN 978-83-902509-9-1.
  8. Adam Klein: Rozmowa z Ireną Szewińską. bieganie.pl. [посещение 24 януари 2014].
  9. Janusz Rozum, Daniel Grinberg, Zbigniew Jonik, Henryk Kurzyński, Leszek Luftam, Stefan Pietkiewicz, Tadeusz Wołejko: 90 lat polskiej lekkoatletyki 1919–2009. Warszawa: Komisja Statystyczna PZLA, 2009. ISBN 978-83-902509-9-1.
  10. Janusz Rozum: Irena Szewińska członkiem Rady IAAF. Polski Związek Lekkiej Atletyki. [посещение 24 януари 2014].
  11. Wojciech Kukliński: Irena Szewińska: Rozumiem problemy zawodników. Głos Szczeciński. [посещение 24 януари 2014].
  12. Maciej Jałoszyński: Tokio 2020: Irena Szewińska ekspertem MKOl. Polski Związek Lekkiej Atletyki.[посещение 24 styczniaянуари 2014]
  13. Wyszukiwarka cmentarna - Warszawskie cmentarze
  14. Irena Kirszenstein-Szewińska (ang.). jewishsports.net. [посещение 24 януари 2014].
  15. Maciej Jałoszyński: Irena Szewińska w IAAF Hall of Fame. Polski Związek Lekkiej Atletyki. [посещение 24 януари 2014].
  16. Wspomnienie o Irenie Szewińskiej | www.torun.pl, www.torun.pl [посещение 2018-07-02].
  17. Wojciech Borakiewicz: Świat czci Irenę Szewińską. Specjalna tablica zawiśnie na Zawiszy. 2018-12-04. [посещение 2018-12-04].
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Irena Szewińska“ в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Полша“         Портал „Полша