Ирина Кантакузина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ирина Бранкович)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ирина Кантакузина (Палеологина)
моравска (смедеревска) деспина
Irene Kantakouzene, Esphigmenou charter (1429).jpg
фреска с лика на Ирина
Лични данни
Управление 1414 – 1456 г.
Родена около 1400 г.
деспотат Морея или Константинопол
Починала 2/3 май 1457 г.
Иринин град, Рудник
Наследена от Елена Палеолог (Бранкова/ич)
Семейство
Брак деспот Георги Бранкович
Потомци Тодор, Гъргур Бранкович, Елена, Мария Бранкович, Стефан Бранкович, Лазар Бранкович, Катерина Бранкович
Баща Теодор Кантакузин с/или дядо (евентуално баща) Димитрий I Асен Кантакузин
Майка Елена Орсина Палеологина, дъщеря на Йоан Урош и внучка на Радослав Хлапен

Ирина Кантакузина[1], срещана също и като Ирина Палеологина[2], по мъж Бранкович, е деспотица на Смедеревското деспотство и втора съпруга на деспот Георги Бранкович.

Ирина Кантакузина е прапрабаба на влашкия княз Теодосий I, който издига Куртя де Арджеш като престолнина. Освен това е популярна сред моравското българско население и като Проклетата Ирина, заради ангарията по издигането на Смедеревската крепост и тази на Островица в планината Рудник, които били част от т.нар. моравска укрепителна система.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Произходът на Ирина се установява от един латински ръкопис „Dell'Imperadori Constantinopolitani“, съхраняван във Ватиканската библиотека.

Тя е дъщеря на Теодор Кантакузин и внучка на морейския деспот Димитър Асен I Кантакузин, потомък на императорската фамилия Кантакузини и на българската царска династия Асеневци. Предполага се, че освен на Кантакузините тя носи и името на Палеолозите, за да подчертае приемствеността на дядо си по майчина (Елена Орсина Палеологина) и бащина (Ирина Палеолог) линия.

По линия на дядо си Димитър Асен Кантакузин, съвладетел на баща си Матей Асен Кантакузин[3], Ирина е правнучка и праправнучка на ромейски императори, но и на българския владетелски род Асеневци. Майката на Матей Кантакузин е Ирина Асенина, внучка на българския цар Иван Асен III, на която също може да е кръстена Ирина. Следователно Ирина е пряка потомка на византийските василевси и на търновските царе от династията Асеневци.

Според по-късни родословия Ирина е дъщеря на Димитрий I Асен Кантакузин, а не негова внучка, но тези сведения пренебрегват ръкописа във Ватикана, който традиционно по византийски тертип отбелязва последно името на дядото, а не на бащата на детето, още повече, че според различни сведения Димитрий умира между 1384 и 1420, а Ирина е родена към 1400 г. В „Massarelli manuscript“ на Анджело Масарели (1510 – 1566)[2] пък е посочено, че нейните родители са Теодор Кантакузин и Ефросина Палеологина. Според трети сведения Ирина има две по-големи сестри – Теодора Кантакузина, женена за императора на Трапезунд Алексий IV, и Мария Кантакузина, но вероятно в този случай става въпрос за грешка.[4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

На 26 декември 1414 г. Ирина е омъжена за деспот Георги Бранкович, за който това е втори брак. В народния епос Ирина е останала като Проклетата Ирина, заради наложената ангария на поданиците ѝ за издигането на силно укрепената Смедеревска крепост на Дунава. В действителност алтернатива по това време на усилващ се османски натиск, предвид последвалата инвазия към Централна Европа, не е имало.

Ирина има 5 или 6 деца от брака си с деспот Георги Бранкович:

За голямата дъщеря на деспота – Мария Бранкович, сръбските историци изказват предположение, че му е щерка от първия брак, но това не е сигурно.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Ирина умира в крепостта наречена на нейно име Иринин град в планината Рудник на 2/3 май 1457 г., като според някои народни предания е отровена от сина си Лазар, но това са недостоверни сведения предвид недолюбването ѝ от народа.[3]

За смъртта й интересни сведения дава историкът от XV в. Михаил Критовул. Той описва как след смъртта на съпруга й Георги Бранкович деспот става синът им Лазар, а Ирина е негов регент, но Лазар бързо я лишава от всякаква власт и се отнася толкова лошо с майка си, че тя решава да избяга в двора на султан Мехмед II с доведената си дъщеря Мария и ослепения си син Гъргур. Лазар изпраща след тях войници и успява да върне майка си, въпреки че сестра му и брат му избягват. Скоро след това според Критовул Ирина се разболява и умира в планината Рудник, където е и погребана.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Donald M. Nicol, The Byzantine Family of Kantakouzenos (Cantacuzenus) ca. 1100-1460: a Genealogical and Prosopographical Study (Washington, DC: Dumbarton Oaks, 1968), p. 185
  2. "The Archives: the past & the present", section „The Council of Trent“
  3. Donald M. Nicol, The Byzantine Family of Kantakouzenos (Cantacuzenus) ca. 1100-1460: a Genealogical and Prosopographical Study (Washington, DC: Dumbarton Oaks, 1968), p. 186

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература ((sr))[редактиране | редактиране на кода]

  • Валтазар БогишићНародне пјесме из старијих, највише приморских записа, преснимљена издања, издао Слободан Обрадовић, ЛИО Горњи Милановац, 2003.
  • Герхард Геземан – Ерлангенски рукопис старих српскохрватских народних песама, Зборник за историју, језик и књижевност српског народа. Прво одељење, књига XII, Српска краљевска академија, Сремски Карловци, 1925.
  • Вук Стефановић КараџићСрпске народне пјесме, књига друга, Сабрана дела Вука Стефановића Караџића, књига пета, приредила Радмила Пешић, Просвета, Београд, 1988.
  • Вук Стефановић Караџић – Српске народне пјесме, књига трећа. Скупио их и на свијет издао Вук Стефановић Караџић, приредио Др. Владан Недић, Просвета, Београд, 1976.
  • Мило Вукчевић – Ђурђева Јерина у традицији и науци, Вршац, 1934.
  • Томо Маретић – Наша народна епика, Загреб, 1909; друго издање, Београд, Нолит, 1966.