Ирина Палеологина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Ирина Палеологина.

Емблема за пояснителна страница За византийската императрица вижте Ирина Палеологина (съпруга на Матей Кантакузин).

Ирина Палеологина
царица на България
Лични данни
Родена 13 век
Починала след 1308 г.
Предшествана от царица Мария Палеологина
Наследена от царица Кира-Мария
Семейство
Брак Цар Иван Асен III
Династия Палеолози
Баща Михаил VIII Палеолог
Майка Теодора Дукина Ватацина

Ирина Палеологина е българска царица, съпруга на цар Иван Асен III (1279-1280) и дъщеря на византийския император Михаил VIII Палеолог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1277 г. избухва въстанието на Ивайло, което се развива доста успешно: цар Константин Асен е посечен и се очертава съюз между Ивайло и овдовялата царица Мария Палеологина, стремяща се да запази престола за сина си Михаил. Този съюз плаши византийския император Михаил VIII Палеолог, понеже Мария е негов заклет враг. С амбицията да се намеси във вътрешните междуособици в България и да провали плановете на българската царица Мария, Михаил VIII Палеолог омъжва през 1278 г. дъщеря си Ирина за Иван Асен, син на болярина Мицо, бивш български цар. Същевременно Иван Асен е обявен за цар, като се използва родството му по женска линия с Асеневата династия — майка му е дъщеря на цар Иван Асен II.

През 1279 г. Иван Асен III и Ирина успяват да влязат в Търново, подпомогнати от ромейски войски и с подкрепата на част от болярската опозиция, преследвана от царица Мария. Византийските хронисти пишат, че новата царска двойка не се чувствала „особено уютно“ в Търновския дворец, заобиколена от врагове. Сред най-опасните им противници е боляринът Георги I Тертер, който не крие аспирациите си към престола. Не по-малко проблеми предизвиква и Ивайло, който след битката с татарите при Дръстър, се насочва отново към Търново.

За да се противопостави на Ивайло и укрепи позициите на марионетките си в Търново, Михаил Палеолог изпраща към България, през лятото на 1279 византийски войски. На 17 юли византийските части са разбити от Ивайло край Девня. Месец по-късно, на 15 август, е обърната в бяг и другата армия, изпратена на помощ на управляващите. Положението на Иван Асен III и Ирина става нетърпимо и с помощта на малкото останали им верни хора те напускат Търново. При бягството си те задигат тайно царската хазна и се устремяват към Месемврия, откъдето с кораб се добират до Константинопол. Там съгласно предварителната договореност Иван Асен е обявен за деспот, а Ирина за деспина.

В историята на Георги Пахимер се съобщава, че няколко години след смъртта на съпруга ѝ, Ирина се опитва да разбунтува латините срещу брат си Андроник II. Поводът за действията ѝ според Георги Пахимер било убийството на зет ѝ Роже дьо Флор през 1305 г. Тъй като действията ѝ са разкрити, Ирина е поставена под домашен арест:

Неочаквано дойде Баригерий с извънредно голям кораб... И той проводи пратеници предварително и съобщи твърде страшни работи за сестрата на императора, вдовицата на Асен. Той съобщаваше, че тя изпратила при тях доверения си човек Канавурий и ги подстрекавала срещу императора по причина на стария си гняв заради кесаря. Когато императорът узна това, той разследва и научи отчасти това, което бе узнал. Той се разгневи на сестра си и я затвори в двореца, като остави нещата около нея да бъдат разследвани по-обстойно...[1]

Наследници[редактиране | редактиране на кода]

От брака между Иван Асен III и Ирина се раждат седем деца — пет сина и две дъщери:

  1. Михаил
  2. Андроник
  3. Исаак
  4. Мануил
  5. Константин
  6. Теодора - омъжена за Феран Ксименес д'Аунес, сподвижник на Роже дьо Флор. В последствие е имала втори брак с визнатийския военачалник Мануил Тагарис.
  7. Мария — омъжена за Роже дьо Флор, мега дукс на Византия и предводител на Каталанската Компания.

Така се появява големият византийски клон на Асеневата династия.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георги Пахимер. История — В: ГИБИ, X, 1980, с. 216-217. Превод на: Михаил Войнов.