Ирина Палеологина
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Ирина Палеологина.
За византийската императрица вижте Ирина Палеологина (съпруга на Матей Кантакузин).
Ирина Палеологина | |
---|---|
царица на България | |
Родена | |
Починала | не по-рано от 1305 г.
|
Семейство | |
Род | Палеолози |
Баща | Михаил VIII Палеолог |
Майка | Теодора Дукина Ватацина |
Братя/сестри | Андроник II Палеолог Мария Палеологина Евдокия Палеологина Константин Палеолог Анна Палеологина Теодор Палеолог |
Съпруг | Иван Асен III |
Деца | Михаил Асен Андроник Асен Исак Асен Мануил Асен Константин Палеолог Асен Теодора Асенина Мария Асенина |
Ирина Палеологина е българска царица, съпруга на цар Иван Асен III (1279 – 1280) и дъщеря на византийския император Михаил VIII Палеолог.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
През 1277 г. избухва въстанието на Ивайло, което се развива доста успешно: цар Константин Асен е посечен и се очертава съюз между Ивайло и овдовялата царица Мария Палеологина, стремяща се да запази престола за сина си Михаил. Този съюз плаши византийския император Михаил VIII Палеолог, понеже Мария е негов заклет враг. С амбицията да се намеси във вътрешните междуособици в България и да провали плановете на българската царица Мария, Михаил VIII Палеолог омъжва през 1278 г. дъщеря си Ирина за Иван Асен, син на болярина Мицо, бивш български цар. Същевременно Иван Асен е обявен за цар, като се използва родството му по женска линия с Асеневата династия – майка му е дъщеря на цар Иван Асен II.
През 1279 г. Иван Асен III и Ирина успяват да влязат в Търново, подпомогнати от ромейски войски и с подкрепата на част от болярската опозиция, преследвана от царица Мария. Византийските хронисти пишат, че новата царска двойка не се чувствала „особено уютно“ в Търновския дворец, заобиколена от врагове. Сред най-опасните им противници е боляринът Георги I Тертер, който не крие аспирациите си към престола. Не по-малко проблеми предизвиква и Ивайло, който след битката с татарите при Дръстър, се насочва отново към Търново.
За да се противопостави на Ивайло и укрепи позициите на марионетките си в Търново, Михаил Палеолог изпраща към България, през лятото на 1279 византийски войски. На 17 юли византийските части са разбити от Ивайло край Девня. Месец по-късно, на 15 август, е обърната в бяг и другата армия, изпратена на помощ на управляващите. Положението на Иван Асен III и Ирина става нетърпимо и с помощта на малкото останали им верни хора те напускат Търново. При бягството си те задигат тайно царската хазна и се устремяват към Месемврия, откъдето с кораб се добират до Константинопол. Там съгласно предварителната договореност Иван Асен е обявен за деспот, а Ирина за деспина.
В историята на Георги Пахимер се съобщава, че няколко години след смъртта на съпруга ѝ, Ирина се опитва да разбунтува латините срещу брат си Андроник II. Поводът за действията ѝ според Георги Пахимер било убийството на зет ѝ Роже дьо Флор през 1305 г. Тъй като действията ѝ са разкрити, Ирина е поставена под домашен арест:
„ | Неочаквано дойде Баригерий с извънредно голям кораб... И той проводи пратеници предварително и съобщи твърде страшни работи за сестрата на императора, вдовицата на Асен. Той съобщаваше, че тя изпратила при тях доверения си човек Канавурий и ги подстрекавала срещу императора по причина на стария си гняв заради кесаря. Когато императорът узна това, той разследва и научи отчасти това, което бе узнал. Той се разгневи на сестра си и я затвори в двореца, като остави нещата около нея да бъдат разследвани по-обстойно...[1] | “ |
Наследници[редактиране | редактиране на кода]
От брака между Иван Асен III и Ирина се раждат седем деца – пет сина и две дъщери:
- Михаил Асен
- Андроник Асен
- Исак Асен
- Мануил Асен
- Константин Палеолог Асен
- Теодора Асенина Палеологина – омъжена за Феран Ксименес д'Аунес, сподвижник на Роже дьо Флор. Впоследствие е имала втори брак с визнатийския военачалник Мануил Тагарис.
- Мария Асенина Палеологина – омъжена за Роже дьо Флор, мега дукс на Византия и предводител на Каталанската Компания.
Така се появява големият византийски клон на Асеневата династия.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Георги Пахимер. История – В: ГИБИ, X, 1980, с. 216 – 217. Превод на: Михаил Войнов.